Подобряване на лексикалната страна на английската реч в средните класове на училището

Министерство на образованието и висше училище на Република Коми

GOU SPO Syktyvkar Pedagogical College №2

Комисия по предметен цикъл по чужди езици

ученик от група 38

Верешчагина Юлия Анатолиевна

Пашкова Марина Михайловна

Глава I. Психолого-педагогически основи на обучението по чужда лексика

1.1 Понятията "лексика", "лексикални единици". Цели, задачи и съдържание на обучението по лексика

1.2 Методи за преподаване на чуждоезикова лексика в училище

Глава II. Експериментална работа за подобряване на лексикалната страна на английската реч при ученици от 8 клас

2.1 Сравнителен анализ на учебни материали по английски език за 8. клас на средното училище

2.2 Методически експеримент

В момента чуждият език е в основата на междукултурната комуникация. Владеенето на чужд език се е превърнало в признак на образование. Изучаването на чужд език осигурява интелектуално, речево и емоционално развитие, има благоприятен ефект върху формирането на речта и двигателния апарат, развива фонематичния и интонационен слух, чувството за език. Чуждият език разширява разбирането на децата за околната среда, развива способността им да наблюдават, сравняват, установяват връзки. Също така изучаването на чужд език формира теоретично мислене, тренира всички видове памет, развива въображението, креативността, задоволява когнитивните потребности на индивида. В допълнение, чуждият език допринася за развитието на общи образователни умения.

Обучението по чужд език е преди всичко преподаване на лексика, т.е.правилно разбиране и използване на думите. При формирането и формулирането на мисълта лексикалните средства играят важна роля. Най-важното средство за преподаване на лексика е използването на различни образователни и развиващи упражнения и игри.

Такива учени като Н.Д. Галскова, Е.А. Маслико, И.Л. Бим, Н.И. Гез, И.А. Зима, Я.Н. Колкер, Е.И. Пасов, Г.В. Рогова, М.Ф. Стронин, С.Ф. Шатилов и др.

Целта на нашето изследване е да обобщим теоретичния материал по темата за работа и да приложим предложената система от упражнения за подобряване на лексикалните умения и способности.

Целите на нашето изследване:

Да изучава психолого-педагогическите основи на обучението по чужда лексика;
Провеждане на сравнителен анализ на учебни материали по английски език за 8 клас на средно училище;
Да изучава методи за преподаване на лексикалната страна на чуждоезикова реч;
Да характеризира лексикално насочени игри и упражнения;
Проведете методически експеримент.

Обект на изследванее процесът на преподаване на английски речник.

Предметът на изследванетое използването на упражнения в обучението по английски речник.

Хипотеза:при прилагане на предложената система от лексикални упражнения ще се повиши нивото на формиране на лексикални умения и способности.

Използвахме следните методи на изследване:

1. Проучване на научна литература;

2. наблюдение (естествено);

3. обобщаване на опита на учителите в училище № 18 в Сиктивкар;

4. проучване на резултатите от дейността на учениците от 8 „а“ клас на ОУ No 18;

6. писмени задачи.

Нашата работа се състои от въведение, две глави, заключение, библиография и приложения. Списъкът с литература включва 22 заглавия.

ГлаваАз. Психолого-педагогически основи на обучението по чужда лексика

Промяната в ролята и мястото на изучаването на чужд език оказва голямо влияние върху изучаването на лексиката. Тъй като целта на обучението е развитието на устни и писмени форми на комуникация, познаването на лексиката на чуждия език е съществена предпоставка за реализирането на тази цел.

В речника на S.I. Ожегов дава определение на лексиката. Лексиката е речникът на езика или произведенията на даден писател.[9,c.275]

По този начин може да се заключи, че различните речници дават определение, което има едно и също значение.

За курса на обучение в средното училище учениците трябва да научат значението и формите на лексикалните единици и да могат да ги използват в различни ситуации на устна и писмена комуникация, т.е. овладеят уменията за лексикален дизайн, генерирани от теста при говорене и писане и се научават да разбират лексикални единици на ухо и при четене. При говорене и писане се изискват следните умения, способности и знания: 1) продуктивни; 2) рецептивна, т.е. слушане и четене; 3) социокултурни знания и умения; 4) лингвистични знания в областта на лексиката. [1,c.289] Продуктивните умения включват следните науки:

1. изберете правилните думи, фрази в зависимост от ситуацията;

2. съчетават нови думи с вече научени;

3. правилно съчетава думите в синтагми и изречения;

4. адаптиране към индивидуалните характеристики на говорещия;

5. имат бърза реакция и др.

Рецептивните умения включват умения като:

1. да разпознават и разбират изучаваните думи, фрази в речевия поток, графичен текст;

2. умение за съотнасяне на звуковия, зрителния образ на думата с вече въведените думи;

3. разкривамзначението на думата с помощта на контекста;

4. различават близки по звучене и изписване думи;

5. разбират значението на думите въз основа на звук, графични знаци и др.

Социокултурните знания и умения включват:

1. познаване на речника, обозначаващ предмети и предмети от ежедневието в страните на изучавания език, т.е. парични единици, мерки, теглилки, дължини, означение за време, пътни знаци и др.

2. знания без еквивалентен речник и способност за разбирането му в текстове;

Езиковите знания включват:

1. познаване на правилата за самостоятелно образуване на лексикални единици и тяхната съвместимост:

2. познаване на понятия, чието значение се изразява по различен начин в различните езици:

3. познаване на служебните думи като средство за комуникация в изречения и текст и др.

Лексиката може да се разглежда от различни гледни точки: форми, функции и значения. Под формата се разбира фонетичната и правописната страна на думата, нейната структура и граматически характеристики. Функционалните характеристики включват трудности, които възникват при запаметяването на голямо количество значения на думите, което практически не съвпада с родния език, както и трудности, свързани с двусмислието на думите, естеството на съвместимостта на някои думи с други, както и използването на думи в специфични ситуации на общуване. Мобилността на речника, променливостта на значението на думите, създаването на нови думи непрекъснато увеличават различията между езиците. Но в същото време многобройните заеми в областта на лексиката, както и нарастването на международните думи допринасят за тяхното сближаване. Всеки език има лексикални единици, които са се образували от общ праезик - индоевропейски или латински. Например: брат, идея, семейство и т.н. Но под фонетичното и деривационното влияние тези думи претърпяхапромени. Съществува обща сложност за всички езици, която се крие във факта, че едно и също понятие често се изразява с различни лексикални средства.[5,c.77]

Трябва да се отбележи, че в жив акт на реч лексикалните и граматическите са неразделни: граматиката организира речник, в резултат на което се формират единици на значението - основата на всяка речева дейност. Лексиката предава непосредствения предмет на мисълта поради номинативната си функция, тя прониква във всички сфери на живота, като помага да се отрази не само реалната реалност, но и въображаемата [6, с. 34].

1.2 Методи за преподаване на чуждоезикова лексика в училище

Езиковият компонент е представен от научно подбрана и организирана лексика.

Невъзможно е да се изучи целият речник на езика, т.к в практиката на общуване хората се справят с ограничен речник, използван в определени области, няма нужда да го научавате целия. В училищни условия говорим за необходимия, достатъчен и изпълним лексикален минимум (ЛМ) за усвояване в кратки срокове.

Проблемът за избора на ЛМ не е нов в методическата литература. За първи път френският методолог Л. Маршан обърна внимание на необходимостта от подбор на материал. G. Palmer създава речник за началния етап на образование в 500 LE; Морган вярваше, че дори 134 LE са достатъчни за организиране на комуникация в началния етап.

LM - количеството езикови ресурси, които са максимални по отношение на възможностите на учениците и отделеното време и минимални по отношение на цялата езикова система, т.е. все още не го унищожават и позволяват използването на езика като средство за комуникация.

LM има две основни характеристики: максимум и минимум. Минимумът в LM е набор от инструменти по отношение на цялата система на езика; максимум - възможността за овладяване на езикаматериал от тази група обучаеми.