Подолски район, Москалев Николай Петрович
Член на Съвета на депутатите на градския окръг на Подолск
Историята на Подолската земя е част от историята на нашата велика България.
Историята на региона е тясно свързана с формирането и укрепването на Московската държава. В земята на Подолск воини от много поколения героично стояха на стража на московските граници. Под московския град Пшемисл, който е известен като археологически паметник, през 1370 г. е спряна кампанията на литовския княз Олгерд срещу Москва. Ярка страница във военната история е битката при Молоди през лятото на 1572 г., когато е победена армията на кримския хан Девлет-Гирей, чиито отряди достигат река Пахра.
Подолската област пази паметта за подвига на българските войници, проявен през 1812 г. Тук е извършена известната маневра Тарутински под командването на великия български пълководец М.И. Кутузов, който има решаващо значение в Отечествената война от 1812 г. и поставя началото на победите на българската армия над Наполеон. Историята се повтори по време на Великата отечествена война, когато тук, в посока Малоярославец, се разиграха ожесточени битки с нацистките нашественици.
През 1941 г. курсантите от Подолск на границата на област Подолски и Калужска област близо до линиите на Илински защитаваха Москва, повече от две хиляди бъдещи офицери положиха живота си тук. На подвига на кадетите от Подолски са посветени книги, издадени са фотоалбуми и са заснети филми. Щаповската гимназия носи тяхното име, паметници са им издигнати в градовете Саранск и Подолск и там, където са воювали. В Москва има улица на Подолските кадети.
В небето на Подолск Герой на Съветския съюз Виктор Талалихин извърши своя безсмъртен подвиг - първия нощен таран в историята на авиацията. На красив хълм в Грасхопърс му е издигнат величествен паметник. На негово мястосмърт, край с. Лопатино, в годината на 60-годишнината от подвига му е открит паметен знак.
И в наше време млади момчета от Подолия са постигнали много подвизи, давайки живота си във военни конфликти в Афганистан и Северен Кавказ. Това е Героят на България, момчето от село Дубровици Саша Монетов, офицер от специалните части, носител на два ордена за храброст Олег Юхименко от село Лвовски и носител на орден за храброст Женя Родионов от село Курилово. Воинът Евгений бил мъченически убит заради вярата си в Христос. Подвигът им е дълбоко почитан не само в малката им родина, но и в България. За тях са правени филми, написани са книги и стихове.
Дубровицкая гимназия, където учи Александър Монетов, е кръстена на него. Открит е Музеят на бойната слава, в който са увековечени всички жители на района, загинали в местни военни конфликти.
Общината тачи паметта на отдалите живота си в битките за Родината. Почит към подвига на българските воини и връзката на много поколения беше Мемориалът на славата на двете Отечествени войни - 1812 г. и 1941-45 г. - близо до село Кузовлево, което през 2008 г. придоби статут на обект на културно наследство от федерално значение.
Подолия е известна с такива шедьоври на българската култура и архитектура като музеят-имение Остафиево - "Българският Парнас", църквата Знамение на Пресвета Богородица в Дубровици, имението Вороново, старинни църкви, благороднически имоти и паркове, археологически обекти.
Имената на такива видни дейци на българската наука и култура като А.Т. Болотов, Н.М. Карамзин, А.С. Пушкин, А.С. Грибоедов, Н.В. Гогол, Д.В. Давидов, П.И. Чайковски, А.П. Чехов, Е.Р. Воронцова-Дашкова и Е.П. Ростопчин, князе Вяземски и граф Шереметев, исторически личности - Петър I и Екатерина II, известни московски генерал-губернаториГраф Ф.В. Ростопчин и граф AD Закревски.
В нашия край е роден известният морски картограф А.М. Нагаев и известния в България скулптор Матвей Чижов.
Възродено е най-богатото духовно наследство, с което е била надарена Подолската земя. До 2012 г. в границите на Подолска област са възстановени около 30 храма и селски църкви, всяка от които е уникална по свой начин. Нови църкви се издигат в село Лвовски и село Матвеевское. Това е добър знак за възраждане на духовността и културата.
В църквите на Подилия те са служили и сега се прославят като местно почитани свети новомъченици Подолски, свещеномъченици Николай (Агафонников), Сергий (Фелицин), Петър (Врана), Александър (Агафонников).
Всичко това съставлява безценното духовно, историческо и културно наследство на Подолската земя.
Селяните и занаятчиите от Подолския окръг носели плодовете на своя труд на пазара в града, търгували с масло и мляко, месо и птици и занаятчийски продукти.
Днес градът и областта са самостоятелни общини, което от своя страна не ги отделя една от друга.
В древни времена жителите на окръга са отглеждали хляб, отглеждали добитък. Селските професии са били слабо развити поради неплодородната почва. Затова освен със земеделие населението се е занимавало и с различни занаяти. Някои занаятчии наброяваха около три хиляди. Много продукти на селските занаятчии бяха изнесени в чужбина и бяха много търсени там.
Всебългарска слава и световно признание получиха местните народни занаяти - плетене на дантела, изработване на бижута от мъниста, бабенската дървена играчка. Тук, в Подолската земя, се ражда първата българска матрьошка, изваяна от майстор В.П. Звездочкин. Неслучайно в селото с поетичното име Шишкин лес е създаден Център за допобразование за възраждане на незаслужено забравения бабенски занаят, който е достояние не само на региона, но и на цялото българско народно творчество.
Благодарение на появата на мрежа от магистрали и железопътни линии в региона през 19 век се развиват различни отрасли на промишленото производство. Открити са платнени фабрики в село Остафиево и село Рязаново. През 1896 г. в окръга има 33 фабрики и заводи с 3814 работници и продукция за 2 841 165 рубли.
Природното богатство на окръга, и особено варовикът или белият мрамор, осигури основата за добива му в продължение на два века, а след това през 20-ти век за производството на вар, цимент и други строителни материали.
Белият камък, добит на брега на Пахра, е използван в умелата декорация на шедьовъра на световната архитектура - Църквата на Знака в Дубровици и в изграждането на исторически сгради на белокаменната Москва.
Най-голямото развитие на промишленото и селскостопанско производство в района на Подолск е през 1970-80-те години.
Основното богатство на Подолската земя са нейните хора, трудолюбиви и щедри, мили и красиви, хора-творци!
Далеч отвъд границите на Подолска земя имената на Героя на социалистическия труд Н.М. Самохвалов, организатор на селскостопанско производство, член на Съюза на артистите на България, първият почетен гражданин на Подолска област Е.М. Гончаров, заслужил деятел на културата на България Л.А. Дорофеева, почетни граждани на област Подолски, пълен кавалер на ордените на трудовата слава, машинен оператор А.М. Трусов, заслужил работник на селското стопанство на България Р.П. Федорова, заслужил лекар на България Л.Б. Титов, заслужил икономист на България М.А. Алаева,член-кореспондент на Българската академия на науките, известният историк Я.Н. Щапова.
Самата природа на Подолия - най-красивият ъгъл на Московска област - облагородява човек, неговите дела и мисли.