ПОЕЗИЯ НА РИБОЛОВА
КЪДЕТО НЯМА ПЛАЖОВЕ.
Където няма брегове, Неволно пропускам, Без върбови листа, Където водата не играе.
Без течението на реката Не живея, не мечтая, И като всички рибари Губя смисъла на живота.
Разтваряйки се в делата на Суетна седмица, Бих искал да знам, да се надявам, Какво е водовъртеж и плитчини,
Да знаеш, че реката е шумна Върху язовир бобър, И златни каракуди, Някъде се крият в тинята.
МОЯТА ЛЮБОВ И СТРАСТ Е РИБОЛОВЪТ
Ще загреба отражението на облаците, И небето ще бъде в ръката ми, Отново и отново ще изпитвам вълнение На дискретна тайга река.
Наблюдавам водни бръмбари, Големооки и шумни водни кончета, Деца на маломерни кацалки, Които стоят под храстите на котела.
Всичко тук радва окото и гали, А аз губя представа за времето, Тази страст не ме пуска, И по-силно я хваща за душата.
Помня заливните поляни, как вятърът люлее тръстиките, Помня заливните поляни, млечно-мъгливата тишина, Познавам заливните поляни, които тичат по протеженията, Познавам заливните поляни, птиците пеят през гъсталаците.
Чух заливни ливади, мамят с водата си, Чух заливни ливади, пак ме викаш, Викаш, но аз не отивам при теб, тичам, без да знам накъде, Ти зовеш, но аз не отивам при теб, и все се предавам: „Кога. »
Звънни, ливади, и аз ще избухна, от плена на асфалтови пътища, Звъни, ливади, и ще избухна, запазих твоя зов в сърцето си.
Владимир ШУМАКОВ, Гуриевск 20 май 2008 г. в 15:16 ч.