Политика и морал
Оказвайки влияние върху всички сфери на човешкия живот, самата политика се влияе от икономиката, културата, правото, морала... Нейната връзка с морала заслужава специално внимание.
Този проблем е изучаван от древни времена. Някои мислители, например Аристотел, Лао Дзъ, смятат, че политиката и моралът са неразделни, други (Макиавели) - несъвместими и в някои отношения - несъвместими.
Съвременната политическа наука изхожда от факта, че както моралът, така и политиката действат като регулатори на човешкото поведение и социалните отношения. Следователно те неизбежно имат някои общи черти. И моралът, и политиката (като закони) могат да заповядват на хората да направят нещо или да не направят нещо. Следователно Кант смята, че и двете санормология(юриспруденция), която определя поведението на хората, но моралът е теоретичен, а политиката е практическа. Ако политиката се основава на морални принципи, тя само печели. Според В.С. Соколов, не може да се разделят политиката и моралът, и двете трябва да носят мир и спокойствие на хората...
Но в действителност политиката и моралът може не само да не съвпадат, но и да са в конфликт. В това убеждава макиавелисткият възглед за политиката.
Разглеждайки диалектиката на взаимодействието между политика и морал, трябва да се има предвид не само сходството, но и различията в техните функции (роли), свързани с историческото развитие на обществото. Моралните принципи и норми възникват заедно с формирането на първобитното общество, в ежедневните отношения между хората (племенни, семейни и др.). В класовото състояние на обществото те вече не можеха да осигурят справедливостта на отношенията, беше необходимо да се използват методи на принуда и насилие. И това вече е политика, която не се основава на абсолютните принципи на добротоили зло, но в интерес на хората и следователно може, стремейки се към добро за мнозина, да причини вреда на малцина (принципът на най-малкото зло).
Така политиците, които защитават общи (държавни) интереси, са принудени да жертват частни интереси, което неминуемо формира представата на хората за политиката като цинично и неморално явление.
В същото време политиката не може напълно да игнорира морала. По отношение на целите те трябва да съвпадат, иначе политиката губи смисъл в очите на хората. По отношение на средствата обаче политиката неизбежно се сблъсква с отклонение от моралните принципи, вкл. и поради причината, че не всички хора са морални, е необходимо властите да използват насилие и принуда срещу тях. Но политикът като личност трябва да е морален. И най-вече, защото не да използва властта в егоистични (лични или групови) интереси, а в интерес и за доброто на обществото.