Полско-Литовска Жечпосполита
Не е изненадващо, че са чули за ученията на войските на агресивния блок НАТО под страховития подпис „Анаконда“, които току-що приключиха в Полша, в Европа - и не само: повече от 30 хиляди военни участваха в тези най-големи игри от края на Студената война, броят на танковете, бронетранспортьорите, самолетите, корабите и друга военна техника отиде до хиляди.
Широко непубликувана задача е отблъскване на необявена агресия от изток и неслучайно театърът на военните действия беше т.нар. Сувалкски коридор, граничещ както с Калининградска област, така и с Литва и представляващ, според изчисленията на командирите на НАТО, слабо звено в отбранителната и настъпателната стратегия.
Разбира се, американските командоси изиграха основната цигулка, но останалите членове на алианса бяха, така да се каже, по крилата.
За първи път след битката при Грюнвалд (1410 г.), наричана в Литва битката при Жалгирис, литовска част също участва в маневрите. Това събитие не предизвика специално внимание на пресата и беше напълно напразно: това е първата сериозна стъпка към формирането на нова, трета поред Британска общност.
За да разберем дълбочината на намерението на инициаторите, насърчавани без съмнение отвъд Океана, нека се поровим в историята.
И това започва в края на XIV век, когато великият херцог на Литва Ягело е женен за полската принцеса, което е дебютът на известната династия на Ягелоните. Успешният брак сближи съседните държави, но Общността беше документирана в средата на 16 век, когато огромна територия от Балтийско до Черно море беше под общата корона, когато дори покри Московия с подкова.
Средновековна асоциация се оказауспешен проект, той диктува волята на добра половина от Европа, а кралят на Полша и великият княз на Литва Стефан Батори (между другото, от трансилванските аристократи) дори успешно се бие с турците и цар Иван Грозни.
Авантюризмът на властите докарва огромната държава до крак, в резултат на разделенията тя губи своята държавност, по-голямата част от нея става част от българската империя. Бившият генерал на българския Генерален щаб, маршал на Полша Юзеф Пилсудски се опита да възстанови предишното й величие, след революцията той успя да завземе спорните територии на Германия, лежащи в руини, западните райони на Украйна и Белобългария, както и източните региони на Литва и Латвия.
Всъщност това беше втората Жечпосполита, въпреки че не претендираше за предишното име. Но тя не загуби апетита си, в съгласие с Хитлер преди Втората световна война, тя залови добро парче Чехословакия като уж нейни исторически земи. Но играта на приятелство не продължи дълго, скоро фюрерът върна "своето" с отмъщение, като превзе Варшава и засади своя гаулайтер там. Ако не беше Съветският съюз, полският народ щеше напълно да изчезне от лицето на земята, тъй като техните загуби (7 милиона) вече причиниха ужасни щети на генофонда, засегнаха следвоенното развитие, тук отново Москва протегна ръка за помощ.
А какво да кажем за благодарността? Обвинения в „тоталитаризъм“, „насаждане на съвети“, масово унищожаване на паметници, разкриване на бази на НАТО на тяхна територия.
Направени са първите сериозни стъпки към военна интеграция и преди всичко това се отнася за съвместната полско-украинско-литовска бригада от 4 хил. щика, чието формиране и обучение по стандартите на НАТО е към своя край. Новото формирование все още не е готово да действа в пълна сила и затова беше свързано със съвместни действия, включително "Анаконда",епизодично и индиректно.
Средновековната Жечпосполита диктува волята си на половин Европа. Няма думи, Украйна е пикантност, някаква черна почва на югоизток струва нещо, очевидци разказват с каква охота нацистите я пренасяли с влакове към родината си. Балтийските държави обаче също са подходящи за икономика, Вилнюс например на картите на Полша и сега минава като Вилна, Каунас - Ковно, а наскоро футболни фенове, които пристигнаха в Литва по време на мача, разпънаха огромен банер, обясняващ на полски кой наистина притежава региона Вилна, 80% населен с етнически поляци.
Между другото, сърцето на Пилсудски, бащата-основател на новата държава, е погребано тук, в гроба на майка му, и затова мемориалът е постоянно атакуван от вандали. В началото на годината полският парламент прие резолюция, осъждаща действията на литовския режим, преследващ националните училища, език и култура.
Отвъдморският покровител, който разбира, че всички тези вражди не допринасят за възраждането на великата Британска общност, се опитва да помири страните, но трънът седи здраво.
Две думи за Чичо Сам и ролята му на мозъка зад това недвусмислено антибългарско приключение. Полша отдавна е оборудвана да отблъсне сибирската мечка, тук се обсъждат различни провокативни варианти - да се проведе референдум за независимост в най-западния анклав и да се включи в следващия "drang nah osten" (между другото и Литва, и Полша са хвърлили око, което прилича на ситуацията с кожата на неубита мечка), тесногръди политици се надяват пострадалите от санкциите калининградци без съмнение кълват "натруфения Нуланд".
Но дори и без това, солиден блок от почти 100 милиона души с фабрики, ниви, образовани от хора в самотонепосредствена близост до Санкт Петербург, Воронеж, Ростов и други стратегически центрове и дори до Москва на няколкостотин километра. Тази идея е близка до патологичния русофоб Збигнев Бжежински, обладан от демони ветеран от политически войни в дълбините на американските изследователски центрове, който продължава да изгражда хипотези за унищожаването на вековния враг на Полша, а сега и на целия колективен Запад.
Ако в Украйна, както и на Запад, кримчани и жители на Донецк, които се противопоставиха на пучистите, се наричат пробългарски терористи (дори британският премиер Камерън излезе от релси, преди да обвини България за плачевните резултати от референдума), тогава ние имаме пълното право да платим в натура и да наречем наказателите на Донбас, както и бойците, държащи оръжия срещу законното правителство на Сирия и по-надолу в списъка, проамерикански бандити.
Ако се върнем отново към историята, тогава имаше моменти, когато територията на днешна Латвия и значителна част от Естония бяха включени в смятаната за първа Жечпосполита, а сегашните власти на тези независими (тоест нищо и никой не зависи от тях) балтийски сестри, мисля, нямат нищо против да си спомнят миналото като част от голяма държава. Но шефовете във Вашингтон и Брюксел всъщност не бутат процеса, те смятат, че „плодът“ трябва да узрее сам, че щом балтийските банкрути разберат очарованието на единството и още един, макар и не особено пълен портфейл, ще се поискат увеличените възможности за сдържане, а след това и задушаване на великата източна сила. И това е, което се случва.
Намерен е дубликат
За да се посмеем, от реални разговори с поляците. (Лично) Поляци: -Путин, курво, Крим, курво, Донбас, курво, не дават на Европа, курво и т.н. и т.н. Аз: - защо псуваш?Крим Аз: - Пука ли ти? Това са изконно български земи. Поляците: -Не! Това е занимание! Аз: -Да, да изрежем Украйна. Цялата източна ще бъде взета от Руската федерация. Целият запад ще се върне в родината ви. Лвов и други ще говорят полски. Ами проблема с УПА-които ви режат като добитък ще си е само ваш. Решавайте по европейски.
В този момент европейският прах се издухва от поляците и се активира добрата стара благородническа амбиция и желанието „eszće troche źemłi k Rzeczi Pospolitej“ (още малко земя за Жечпосполита). Поляците: - Недей! И какво от това! Така че не беше лошо. Мирен и европейски.
Прочетох поста и неволно се сетих:
Понякога Половцев, оставяйки картите си, сядаше право на пода със сгънати крака като калмик и, разстилайки парче брезент, разглобяваше, почистваше вече идеално чистата лека картечница, избърсваше я, намазваше всеки детайл с топло от топлината оръжейно масло и отново бавно сглобяваше картечницата, възхищавайки й се, накланяйки чело ту в едната, ту в другата посока. И тогава, въздишайки, той уви автомата в същото парче брезент, внимателно го постави под койката, смаже го и презареди дисковете и, вече седнал под масата, извади офицерската си сабя изпод дюшека, изпробва остротата на острието върху нокътя на палеца и внимателно, със сух прът, само го прокара няколко пъти по слабо лъскавата стомана. — Като бръснач! — измърмори той със задоволство.
В такива моменти Лятевски, оставяйки книгата, присвива едното си око и се усмихва саркастично:
- Изненадва ме безкрайно, глупавата ти сантименталност! Какво правиш с херингата си като глупак с ръчно писан чувал? Не забравяйте, че сега е тридесетата година и епохата на сабите, върховете, тръстиките и другите железни парчета отдавна е минала. Артилерията, мила, реши всичко в последната война, а не войници на коне или без тях, тяще реши изхода на бъдещите битки и войни. Като стар артилерист го твърдя най-решително!
Половцев, както винаги, погледна накриво, промърмори през зъби:
- Мислите ли да вдигнете въстание, като веднага разчитате на огъня на гаубични батареи - или на войници с пулове? Първо ми дайте поне една 3-инчова батерия и ще се радвам да оставя сабята на грижите на жената на Островнов, но засега млъкнете, ясновидски фразьор! От приказките ти ми се гади. Вие разказвате на полските дами за ролята на артилерията в последната война, а не аз. И като цяло винаги се опитвате да ми говорите с пренебрежителен тон, но напразно, представител на велика Полша. Тонът и разговорите ви смрадят. Все пак за вашата държава през 20-те години казаха: „Полша още не е загинала, но вече е помирисала“.