Парична реформа Канкрин

Егор Францевич Канкрин е министър на финансите по време на управлението на Александър Първи и Николай Първи от 1823 до 1844 г. През 1829 г. получава титлата граф.

Икономическите възгледи на фигурата бяха реализирани в мерките за укрепване на финансовата система, които Канкрин предприе. Проведената от него парична реформа е голямо държавно-политическо събитие. Това позволи да се укрепи финансовата система в страната.

Както знаете, има различни видове парични реформи. Сред тях са преходът от един финансов продукт към друг и замяната на амортизирана и дефектна монета и формирането на нова финансова система. Всички тези трансформации позволяват да се премахнат негативните явления в паричната сфера на страната. За дългосрочно поддържане на състоянието на правилното ниво е необходимо да се вземат определени мерки.

Заслугата на Канкрин беше подобряването на системата за държавна и финансова отчетност, въвеждането на строг контрол върху разходната позиция, прилагането на точна митническа политика. Благодарение на дейността на министъра материалното положение на България като цяло се подобри значително. Освен това стойността на рублата се повиши. Канкрин постигна увеличение на доходите чрез повишаване на данъците, както преки, така и непреки. Важно значение беше отделено на възстановяването на питейните ферми. Паричната реформа на Канкрин направи възможно постигането на държавен бюджет без дефицит. Министърът въведе и защитна тарифа.

Паричната реформа на Канкрин продължава четири години (от 1839 до 1843 г.). Финансовите трансформации през този период оказват значително влияние върху събитията в България по-късно. Паричната реформа на Канкрин допринесе за изпълнението на основната цел на министъра - укрепване на материалната икономика в страната, както и премахванебюджетен дефицит.

В подготовката за реформите министърът на финансите изучава работата на Сперански. След като направи някои изменения, допълнения и коментари, Канкрин издаде нова "Бележка за паричното обращение".

Трансформацията на министъра на финансите не означава само обмяна на банкноти, тъй като това би намалило количеството пари само три пъти и половина. Основното нещо в реформата на Канкрин беше да даде на парите действителна сила, като осигури обмена им. За тези цели беше сформиран фонд, който се попълваше чрез изкупуване на сребърни и златни монети, скъпоценни слитъци.

Канкрин избра среброто като парична единица. Това се дължеше на редица причини. Първо, повечето страни в Европа се придържаха към двойната единица. Освен това от незапомнени времена не златото, а среброто е било използвано в обръщение в България, въпреки факта, че в страната е имало повече златни мини.

Както показа практиката, паричните трансформации на Канкрин напълно се оправдаха. Значително е укрепена финансовата система на държавата.

Освен пари, министърът направи и реформа в гилдията. Тези трансформации допринесоха за разширяването и укрепването на външнотърговските връзки. Търговската реформа е насочена към разширяване на формите на българското предприемачество. Тези трансформации значително разшириха правата на средните градски търговци. Освен това Канкрин постига доходи от дребна селска търговия.