Помага ли пунктуацията за разбиране на съдържанието на писмен текст Какво е пунктуация Кога
Помага ли пунктуацията за разбиране на съдържанието на писмен текст? Какво е пунктуация? Кога се появи? Изпълнено от ученик от клас 5G MBOU лицей № 81 Паршин Артем Мамонтов Олег Иванова Юлия
етимология Думата пунктуация произлиза от латинската дума puncture (убождане). Точка - точка. В древността гърците са използвали пръчка - стилус - за писане. На местата на спиране те направиха инжекция след думата, тоест сложиха край.
Тълкуване на термина в различни източници Пунктуация (от лат. punctum – точка) – 1) сборник от правила за препинателните знаци; 2) поставяне на препинателни знаци в текста; 3) същото като препинателните знаци. български език. Енциклопедия Препинателните знаци, препинателните знаци са знаци, които образуват специална част от общата графична система на даден език и обслужват онези аспекти на писмената реч, които не могат да бъдат изразени с букви и други писмени символи (цифри, знак за равенство, знак за подобие и др.). D. E. Rosenthal Терминът пунктуация (лат. punctum - точка) означава, първо, набор от препинателни знаци, използвани в писмената реч, и второ, колекция от правила за тяхното поставяне (в последния смисъл е по-точно да се говори за правила за пунктуация). Н.С. Валгина
Заключения Пунктуацията е система от неазбучни знаци; това са правилата за използване на препинателни знаци, фиксирани в официалния кодекс; Това е дял от лингвистиката, който изучава моделите на съвременния правопис.
От историята: В ръкописните паметници от най-древния период не е имало разделяне на текста на думи. Така че книгите са били писани до края на 15 век, преди появата на печата. Препинателните знаци бяха поставени неправилно, все още нямаше правила за тяхното поставяне.
Как са се появили? А.Б.Шапиро обяснява появата на препинателните знаци по следния начин: „Докато един или друг документ (закон, обжалване и т.н.) или съчинение (историческа хроника, описание на пътуването, произведение на изкуството и т.н.) се преписваше на ръка от професионални преписвачи и се четеше предимно от читатели специалисти, достатъчно беше само звуковата или „пряко семантична“ страна на изявлението да се предава писмено с помощта на знаци. Читателят, по силата на професионален опит, се е справил повече или по-малко задоволително с всеки текст?...? Изобретяването на печата „...“ допринесе за значително увеличаване на броя на грамотните хора. Четенето на книги?...?стана достъпно за все по-широки слоеве от населението. Изискванията за по-голяма яснота и разбираемост бяха наложени на печатния текст, отколкото по това време на ръкописния текст ”(Шапиро А.Б. Български правопис. Изд. 2. М., 1961. С, 156 - 157).
Резултати от изследването Пунктуацията е система от неазбучни знаци, възникнали в периода на възникване на типографията, когато текстът (поради достъпността си за по-широка публика) започва да изисква по-голяма яснота и разбираемост.