Понятие и предназначение на Министерския съвет
Министерският съвет или правителството на Република Беларус е централният орган на държавната администрация.
В глава 6 от Конституцията правителството се определя като Министерски съвет, а в Закона „За Съвета на министрите на Република Беларус и подчинените му държавни органи“ Министерският съвет се определя като правителство, т.е. има промяна в условията. От това същността на органа не се е променила, но има известно несъответствие между текста на член 1 от закона и част 1 на член 106 от Конституцията. Подобно отклонение можеше да се избегне, ако Законът за Министерския съвет се наричаше Закон за правителството, както се прави в Руската федерация.
В повечето европейски страни се използва само един термин за обозначаване на въпросния орган на публичната администрация. Например в Унгария, Литва, Словакия, Чехия, Румъния и ФРГ се нарича правителство, в Албания, България, Полша и Италия се нарича Съвет на министрите, в Латвия се нарича Кабинет на министрите.
Във френската конституция се използват два термина: „Съвет на министрите“ и „Правителство“. Президентът председателства Министерския съвет (чл. 9), министър-председателят ръководи дейността на правителството (чл. 21).
В чл.115 от Конституцията на БССР от 1978 г. и Закона на БССР „За Министерския съвет на Белобългарската ССР“ от 1979 г. Министерският съвет е дефиниран като правителство на Белобългарската ССР.
Според Конституцията на Република Беларус от 1994 г. (преди да бъдат направени изменения и допълнения към нея през 1996 г.), този орган се наричаше Кабинет на министрите поради причината, че ръководителят на изпълнителната власт беше президентът, а правителството беше само отделна връзка в неговия апарат, беше под президента,
Терминът "Министерски съвет" е по-подходящ за наименованието на този орган, тъй като Министерският съвет,тъй като еколегиаленорган, той се състои основно от министерства. В настоящия състав на Съвета на министрите на Република Беларус от 38 негови членове 24 са министри, 5 са членове с права на министри. Подобен качествен състав отразява „спецификата на Министерския съвет“ и, може да се каже, е една от неговите характеристики.
Във всички държави има правителства, тъй като всички държави имат нужда от такъв орган. Броят им обаче не е еднакъв. Например правителството на Литва се състои от 17 души, Казахстан - от 18, Полша - от 20, Франция - от 32 министри и министър-председател, Германия - от 16 министри на канцлера и вицеканцлера (той е и министър на външните работи), Индонезия - от 26, Йордания - от 29, Дания - от 20, Монголия - от 14 души 1.
Съветът на министрите на Република Беларус ецентралнияторган на държавната администрация (изпълнителната власт), тъй като заема господстващо положение в системата на органите на държавната администрация (изпълнителната власт). Министерският съвете на най-високото нивов йерархията на държавната администрация,но не и на най-високото. Над него е президентъткато държавен глава.
Кабинетът на министрите беше и централен орган, тъй като още тогава президентът изпълняваше висшите административни функции. Подобни функции на президента са запазени и дори донякъде разширени.В тази връзка сегашният Министерски съвет също не може да се счита за висш орган на държавната администрация.
Съгласно Конституцията на БССР от 1978 г. Министерският съвет действа като висш изпълнителен и разпоредителен орган на държавната власт, тъй като е упълномощен да решава всички въпроси на държавното управление, които са от юрисдикцията на Белобългарската ССР, тъй като те не са билисъгласно Конституцията бяха в компетенцията на Върховния съвет на БССР и неговия Президиум,
1 Соколовски А.А. Изпълнителна власт в Република Беларус. Мн., 2001. С. 164-165.
и само Министерският съвет оглавяваше цялата система на управление.
В някои държави Съветът на министрите все още се нарича най-висшият орган на изпълнителната власт (например в Албания, в Словашката и Чешката република). В Албания той е и изпълнителен и административен орган. В България правителството, както и нашето, е централен орган.
Терминът "централен" не характеризира съвсем точно правителството, донякъде намалява неговата роля, не посочва сегашното му място в системата на държавните органи и не разкрива истинската му същност, а по-скоро отразява териториалния обхват на дейността на този орган. Вероятно поради тази причина в правната литература при класификацията на държавните органи продължават да се отделят централните органи като отделен вид, който не включва Министерския съвет 1 .
Понятието "централно" обаче (тъй като се отнася само за Министерския съвет) определя неговото място в системата на държавното управление и е негов втори съществен признак.
Третата най-важна характеристика е, чео Съветът на министритееорган на държавната администрация.Това е особено подчертано в част I на член 106 от Конституцията и в член 1 от Закона „За Съвета на министрите на Република Беларус и подчинените му държавни органи“.
Този знак обединява Министерския съвет с другите държавни органи и разграничава от Народното събрание, съдебната власт и прокуратурата.
В други страни правителствотообикновено наричана изпълнителна власт. Основата за такова наименование са разпоредбите на конституциите, които уреждат въпроса за разделението на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна. В тази връзка термините "публична администрация"
1 Bahrakh D.N. Административно право на България. стр. 180-181.
ление”, орган на държавната администрация” в законодателството на значителна част от страните не се използват. Единствените изключения вероятно са Република Беларус и Република Латвия (член 58 от Конституцията на Република Латвия) 1. В Република Беларус органите на държавната администрация са същите органи на изпълнителната власт. 1 от горепосочения закон гласи, че Министерският съвет ръководи системата от подчинените му органи на държавната администрация и други органи на изпълнителната власт. Подобно вписване има в част 1 на член 3 от този закон.
В България правителството е изпълнителен орган (част 1, член 110 от Конституцията на Руската федерация).
Разделението на държавната власт в същото време доведе до разделянето на държавните органи на съответните видове.
Изпълнителната власт в Република Беларус, в съответствие с част 1 на член 106 от Конституцията, се упражнява от правителството. Подобна разпоредба дава основание да се твърди, че правителството на Република Беларус също е изпълнителен орган.
Междувременно трябва да се отбележи, че формулировката на посочената част 1 на член 106 не е съвсем точна, тъй като от нея следва, че Министерският съвет е единственият орган, който упражнява изпълнителната власт в републиката. Всъщност изпълнителната власт се упражнява както от президента, така и от всички държавни органи.
Член 1 от Закона „За Съветана министрите на Република Беларус и подчинените държавни органи” формулировката на тази разпоредба е по-точна и съответства на реалното състояние на Министерския съвет. В него се казва, че "Министерският съвет осъществява изпълнителната власт", а не изпълнителната власт се осъществява от Министерския съвет. Извършено е само изместване на термина „изпълнителна власт” от началото на изречението (чл. 1 от Конституцията) към неговия край (чл. 1 от закона), а съдържанието е придобило точен смисъл.
Осъществяването на изпълнителната власте една от целите на Министерския съвет, което е негов четвърти признак. Следните отличителни черти са, че Министерският съвет ешироко колегиален органиорган с обща компетентност.
1 от Конституцията на държавите от Централна и Източна Европа. М, 1997. С. 41.
Република Беларус управлява системата от органи на държавната администрация, подчинени на него и други органи на изпълнителната власт (член 1 от закона). Той осигурява изпълнението на разпоредбите на законите, указите, указите и заповедите на президента. Следователно Министерският съвет е освен товаизпълнителен орган
Устройството на Министерския съвет се определя от президента. Той назначава министър-председателя със съгласието на Камарата на представителите на Народното събрание на Република Беларус. Ако Камарата на представителите откаже два пъти да даде такова съгласие, президентът може да назначи действащ министър-председател, да разпусне Камарата на представителите и да свика нови избори.
Заместник министър-председателите се назначават и освобождават от президента по предложение на министър-председателя. Това е ново правило, установено с параграф 1 от Процедурата за назначаване (одобряване, освобождаване) и одобряване на назначаването (освобождаване) от президентана Република Беларус за някои длъжности, включени в регистъра на персонала на държавния глава на Република Беларус. В състава му служебно се включват и други членове на правителството, т.е. след назначаването им на съответните длъжности (например като министри, председатели на държавни комисии и др.). Президентът има право да назначава такива длъжности по предложение на Министерския съвет, ръководителя на президентската администрация, държавния секретар на Съвета за сигурност на Република Беларус, което също е ново. Председателят на УС на БРСМ става член на правителството, след като бъде избран от общото събрание на представителите на членовете на БРСМ. Министерският съвет има право да предложи кандидат за избор след съгласуване с президента.
Член 18 от Закона „За Съвета на министрите на Република Беларус и подчинените му държавни органи“ установява, че съставът на Министерския съвет също се одобрява. От това следва, че след като президентът назначи всички ръководители на републиканските органи на държавната администрация и ръководителите на други органи, които по право са членове на Министерския съвет, той трябва да издаде отделен акт за утвърждаване на състава на Министерския съвет. Считаме, че сега това вече не е необходимо, тъй като в съответствие с член 2 от указа на президента
Съгласно Конституцията на Република Беларус от 1994 г. (част 2, член 107; преди измененията и допълненията през 1996 г.) министър-председателят, неговите заместници, министрите на външните работи, финансите, отбраната, вътрешните работи, председателят на Комитета за държавна сигурност се назначават и освобождават от президента със съгласието на Върховния съвет. Съгласно Конституцията на БССР1978 г. (клауза 10, член 97) Председателят на Министерския съвет се назначава от Върховния съвет и по препоръка на председателя се утвърждава съставът на Министерския съвет.
В различните страни процедурата за формиране на правителства не е еднаква. Така в Република Полша президентът номинира кандидат за председател на Министерския съвет, който предлага състава на Министерския съвет. Президентът назначава председателя, както и останалите членове на Министерския съвет и полага клетва на членовете на новосформирания Министерски съвет. Председателят в рамките на 14 дни от датата на назначаването представя на Сейма програма за дейността на Съвета на министрите с предложение за изразяване на доверие в него (член 154 от Конституцията на Република Полша). Сейма може сам да избере председателя на Министерския съвет и предложените от него членове, ако Министерският съвет не е сформиран по установения ред и в рамките на определените срокове или ако не му е гласувано доверие (чл. 154 от Конституцията). Президентът е длъжен да назначи така избрания Министерски съвет и да положи клетва на членовете му.
В Република Унгария министър-председателят се избира по предложение на президента на републиката от Народното събрание, като същевременно се одобрява програмата на правителството. Министрите се назначават и освобождават от президента по предложение на министър-председателя (чл. 33 от Конституцията на Република Унгария).
Член 84, ал. 6 от българската Конституция гласи, че Народното събрание избира и освобождава министър-председателя, а по негово предложение и членовете на Министерския съвет.
Във Франция президентът назначава министър-председателя По препоръка на министър-председателя президентът назначава останалите членове на
правителство и прекратява изпълнението на техните функции (част 2 на член 8 от Конституцията на Френската република).
катопроцедурата за сформиране на Министерски съвет е валидна в Италия, но правителството трябва да получи доверието на двете камари на парламента (чл. 94 от Конституцията на Италианската република).