Инервация - Студиопедия
(1 gr - усеща) 2-ра двойка— зрителен нерв (nervus opticus).Навлиза през зрителния отвор в черепната кухина с едноименния нерв от другата страна, образува непълна зрителна хиазма, преминава към зрителните пътища и отива към хипоталамуса.
(2 гр. - двигател) 3 двойка- окомоторен нерв (nervus oculomotorius)Отива от ториновата ямка между краката на големия мозък през орбиталната фисура до мускулите на очната ябълка, разделя се на два клона дорзален и вентрален. Дорзално отива към дорзалния наклонен мускул на окото и правия очен мускул. Вентралната отива към цилиарния мускул, вентралния наклонен мускул и сфинктера на зеницата. На вентралния клон има удебеляване, наречено цилиарен ганглий, той съдържа пирамидалния път на цилиарния мускул и сфинктера на зеницата.
4 двойка—трохлеарен нерв (nervus trochlearis).Преминава от страничната повърхност на мозъчните стъбла през орбиталната фисура до дорзалния наклонен мускул на окото.
6 двойка—отвеждащ нерв (nervus abducens).Отива от моста на окото през орбиталната фисура до страничния ректус мускул на окото и ретрактора на очната ябълка.
Билет № 25.Областта на крилопалатиновата ямка: костен скелет, съдове, нерви, разположени в него, тяхната цел
В задната част на носната кухина, под етмоидалната кост, има изход от носната кухина във фаринкса, който се нарича CHOANAS. Хоаните се образуват от корените на две ламелни кости, сдвоената небна кост (os palatinum) и криловидната кост (os pterigoideum). Птеригопалатиновата повърхност - участва в образуването на крилопалатиновата ямка (fossa pterigopalatinia), от която започва началото на каудалния палатинов процес, големия палатинов канал, максиларния отвор- инфраорбиталния канал, а чрез сфенопалатиналния отвор се свързва с носната кухина. При преживните животни и свинете крилопалатиновата ямка е прорезна и дълбока; кучето липсва.
Тилната артерия (a. Occipitalis) - от нея се разклонява възходящата палатинова артерия (a. Palatina ascendens) - отива в стената на фаринкса и в палатинната завеса.
Вътрешна челюстна артерия (a. maxillaris interna) - е продължение на външната каротидна артерия след клон от нея на повърхностната темпорална артерия. Тя отива в сфенопалатиновата ямка.
Клинопалатиновата артерия (a. sphenopalatina) навлиза в носната кухина и образува плексус
Голяма палатинова артерия (a. palatina major) - дава малка палатинова артерия за палатинното перде, а самата тя се прехриди върху твърдото небце.
Вътрешна горночелюстна вена (v. maxillaris unterna) - започва в сфенопалатиновата ямка с три вени: инфраорбитална, сфенопалатинална и голяма палатина.
1 двойка - обонятелен нерв (nervi olfactorii). Той преминава от чувствителните клетки на невроепителя на носната кухина (носната лигавица) през лабиринта на етмоидната кост до обонятелните луковици на крайния мозък.
7 двойка - лицев нерв (nervus facialis). Тръгва от моста през лицевия канал, вътре в канала отделя каменист нерв, който отива до крилопалатиновата ямка, преминава в стапедиалния нерв, който инервира стапедиалния мускул в третото ухо.
9 двойка - глософарингеален нерв (nervus glossopharyngeus). Той преминава от продълговатия мозък през разкъсан или овален отвор до мускулите на корена на езика и дилататора на фаринкса, както и до палатинната завеса.
Билет № 26.Автоподиум на гръдния крайник, костен скелет, лигаментен апарат, топография и функция на разположените върху него мускули. Източници на кръвоснабдяване, инервация, пътища за изтичане на лимфа
автоподиумподразделят се на: базиподий, метаподий, акроподий (пръст). Ръка (manus), китка (carpus), метакарпус (metacarpus) (фаланга I - фетлок, фаланга II - коронална, фаланга III - копитна (копитна, нокътна)).
Базиподий - изграден от малки кости от къс тип, подредени в два реда.
В проксималния ред на китката има три кости (при кучета две карпално-радиални + карпална междинна, карпо-улнарна) - медиална карпо-радиална (os carpi radiale), в средата - карпална междинна (os carpi intermedium) и отстрани - карпо-улнарна (os carpi ulnare). На палмарната повърхност на карпално-лакътната кост има и допълнителна кост (os carpi accessorium).
Дистален ред (карпални кости): кон - 1,2,3, 4+5*; говеда - 2+3, 4+5; прасе - 1, 2, 3, 4+5; куче - 1,2,3,4+5
Matapodium - метакарпус (метакарпус)
при коне (2, 3, 4 кости на метакарпуса и метатарзуса, основната 3-та); при говеда (3 + 4 кости на метакарпуса и метатарзуса са слети); при прасета (2, 3, 4, 5 кости на метакарпуса и метатарзуса, основните 3-ти и 4-ти); при кучета (1, 2, 3, 4, 5 кости на метакарпуса и метатарзуса, най-мощните 3-та и 4-та)
Акроподий (пръсти): при коне (един блед - 3-ти); при преживни животни (два пръста - 3-ти и 4-ти); при свинете (четири пръста - 2-ри, 3-ти, 4-ти и 5-ти; 2-ри и 5-ти висящи, 3-ти и 4-ти - основни); при кучета (1, 2, 3, 4 и 5-то4 1-во обесване). Основните пръсти имат сезамовидни кости от палмарната или плантарната страна. Броят на пръстите съответства на броя на метаподиалните кости. Всеки пръст има три фаланги - I, II, III. При копитните животни I (проксимална) фаланга се нарича фетлок, II (средна) е короноид, а III (дистална) е ковчег или копитна кост (при кучетата е с форма на нокът).
Карпалната става (арт. Carpi) е сложна, комбинирана, едноосна става. Състои се от дисталния край на коститепредмишници, два реда къси кости на китката и основата на костите на метакарпуса.
Между радиуса и метакарпалните кости има два реда къси кости на китката. Той включва три "етажа" от плоски прости стави:
4) Между отделните карпални кости във всеки ред има много малки междукостни стави
Връзки на ставата:
1) Ставна капсула (capsula articularis). Произхожда около ставния ръб на костите на предмишницата, прикрепя се към костите на всеки ред на китката и завършва по ръба на ставната повърхност на метакарпалните кости.
2) Страничен лигамент на китката (lig. Collaterale carpi laterale)
3) Страничен медиален лигамент (lig. Coolaterale carpi mediale)
Карпо-предмишница (арт. Anebrachiocarpea):
1) Дорсален радиокарпален лигамент (lig. Radiocarpeum dorsale)
2) Палмарна връзка на китката (lig. Radiocarpeum palmare)
3) Палмарно улнарен карпален лигамент (lig. Ulnocarpeum palmare)
Междуредова връзка (арт. Intercarpeum):
1) Къси междукостни междукарпални връзки (ligg. Intercarpea interossea)
Ставата на допълнителната кост на китката (art. Ossis carpi accessorii):
Карпометакарпална става (art.carpometacarpi): ставата е плоска, без ос, има свои собствени капсули, дорзални и палмарни карпометакарпални връзки (ligg. Carpometacarpea dorsalia et palmaria)
Мускули:
Флексори (тези екстензори помагат за удължаване на лакътната става):
1) Радиален флексор на китката (m. flexor carpi radialis): медиален епикондил на раменната кост - 2-ра и 3-та метакарпални кости
2) Лакътен флексор на китката (m. flexor carpi ulnaris): медиален епикондил на раменната кост - допълнителна кост на китката
3) Повърхностен флексор на пръстите (m. flexor digitorumsuperficialis): медиален епикондил на раменната кост - flexor retinaculum
4) Дълбок флексор на пръстите (m. flexor digitorum profundus): от медиалния епикондил на рамото, улнарния туберкул и страничната повърхност на радиуса - дисталните фаланги на пръстите
1) Радиален екстензорен карпи (m. extensor carpi radialis): гребенът на страничния епикондил на раменната кост - проксималния край на 3-та метакарпална кост
2) Лакътен екстензор на китката (m. extensor carpi ulnaris): каудален ръб на страничния епикондил на раменната кост - аксесоар и 5, 4 метакарпални
3) Дълъг абдуктор 1 (палец) пръст (m. Abductor digitalis 1 longus): в дисталната трета на предмишницата
4) Общ екстензор на пръстите (m. extensor digitorum communis): латерален епикондил на рамото - 3-та фаланга на пръстите
5) Страничен екстензор на пръстите (m. extensor digitorum lateralis): между лакътния и общия екстензор - 3-4 пръста
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката:
Деактивирайте adBlock! и опреснете страницата (F5)наистина е необходимо