Понятие Ноосфера - Биология
2. Концепцията за ноосфера
Потенциалът на растенията и живите организми е огромен. Но може да се използва напълно само с дълбоко познаване на всички процеси на регулиране в живата клетка и организъм, с подробно изследване на влиянието на външните фактори върху организмите.
През 20-ти век за първи път в историята на Земята човек разпознава и обхваща цялата биосфера, попълва географска карта на планетата Земя, настанява се върху цялата й повърхност. Историческият процес се променя коренно пред очите ни. Човечеството като цяло се превръща в мощна геоложка сила. Той се изправи пред въпроса за ефективното използване на биосферата в интерес на човечеството. В. И. Вернадски нарича това ново състояние на биосферата ноосфера.
Ноосферата, според Вернадски, е такъв етап от развитието на биосферата, в който "ролята на човешкия ум (съзнание) и ръководеният от него човешки труд се проявява като мощна, непрекъснато нарастваща геоложка сила". Както в зрялото и здраво човешко тяло всички функции, свързани с връзката на тялото с външната среда, се координират от мозъка, така и функционирането на съвременния глобален суперорганизъм - ноосферата - трябва да се контролира от цялостния му разум.
„Ноосферата“, пише В. И. Вернадски, „е царството на човешкия ум. Това е ново състояние на биосферата, към което ние, без да го забелязваме, се приближаваме ...
Ноосферата е нов геоложки феномен на нашата планета. В него за първи път човекът става най-голямата геоложка сила. Той може и трябва да преустрои областта на своя живот със своя труд и мисъл, да преустрои по фундаментален начин в сравнение с това, което е било преди.
Лицето на планетата - биосферата - се променя химически рязко от човек съзнателно и най-вече несъзнателно ... Човек трябвасега да предприемем все повече и повече мерки, за да запазим за бъдещите поколения богатствата на морето, които не принадлежат на никого. Освен това човекът създава нови видове и раси от животни и растения.
В бъдещето сме привлечени като възможни приказни мечти: човек се стреми да излезе отвъд границите на своята планета ... в космоса ... И вероятно ще го направи.
Ноосферата е последното от много състояния на много състояния в еволюцията на биосферата в геоложката история - състоянието на наши дни.
3. Връзка между биосферата и ноосферата
Връзката между понятията биосфера и ноосфера е въведена в научния контекст от трудовете на V.I. Vernadsky, T. de Chardin и E. Leroy. Основателите постулират позицията за "прехода" на биосферата в ноосферата - на тази основа всъщност е въведен самият термин "ноосфера". Въпросът за легитимността, метода и времето на такъв преход обаче все още е проблем. Съответно тълкуването на самата ноосфера остава проблематично.
Единството на човека и природата все още се осъществява в рамките на биосферата и практически за сметка на биосферата. Спонтанният път на развитие на човечеството го е поставил в ситуация на екологична криза, което показва неправомерността на потребителското отношение към природата. Възможността за по-нататъшно съвместно съществуване на човека и природата зависи от формирането на ноосферата като разумна форма на отношение на човека към природата, към обществото и към себе си. Провъзгласен от Вернадски V.I. и Т. дьо Шарден, "преходът" на биосферата в ноосферата като преход към нова форма на единство на човека и природата не е неизбежен, тъй като не може да се случи автоматично, т.е. спонтанно, въпреки че остава необходимо за оцеляването на човечеството.
Общометодологическо значение в трудовете получава разбирането за биосфератаРуският учен В. И. Вернадски, който в началото на века създава концепцията за ноосферата. Оттогава концепцията за биосферата остава практически недвусмислена. По-трудно за разбиране е разбирането за ноосферата.
За пълнотата на анализа е необходимо не само да се разглежда ноосферата като нова форма на съществуване на биосферата, дадена от Вернадски, но и обратната връзка. Опит за такъв подход е извършен от Т. дьо Шарден, чиято работа е извършена главно в телеологичен дух. Съвременната наука отбелязва недостатъчността на двете позиции на V.I. Vernadsky и T. de Chardin, но методологическата основа за тяхното обединяване все още не е разработена.
Концепцията за ноосферата практически не е развита в посока на семантичното единство на двете горни позиции. Непоследователността в дефиницията на ноосферата води до двусмислено тълкуване на понятието, което провокира отхвърлянето на неговото използване. В този случай понятието ноосфера се заменя с термините техно- и антропосфера, което прехвърля изследването на нивото на биосферната проблематика като по-обща по отношение на тази терминология.
Трябва да се подчертае, че биосферата и ноосферата коренно се различават една от друга по отношение на типа на самоорганизацията, но цивилизацията паразитира главно върху организацията на биосферата. Ориентацията към съвместно съществуване предполага търсене на възможна автотрофия на цивилизацията. В този случай ноосферата ще действа като желаното единство на биосферата и ноосферата, замествайки биосферата в това отношение. Именно в тази позиция се крие смисълът на „прехода” на биосферата в ноосферата.
Типът развитие, който е характерен за съвременното човечество, се е изчерпал фундаментално. В тази връзка става необходимо да се преосмисли концепцията за прогреса, на която се основават както Вернадски, така и Шарденсъздава концепцията за ноосферата.
При разглеждането на биосферата и ноосферата като форми на връзката между човека и природата (цивилизация и култура) може да се предложи разбиране на биосферата и ноосферата като различни форми на единството на човека и природата, което е фундаментална връзка в рамките на планетата. Това допускане е методологически обусловено. В първата от тези форми доминира факторът организация според природата, т.е. обективно-спонтанен принцип, а във втория – според принципа на културата, разума.
В рамките на биосферата като епоха, формирането на културата на ноосферата е подчинено на задачите на нейното цивилизационно развитие. Трябва да се отбележи, че с ерата на ноосферата това отношение трябва да се обърне. Противопоставянето на цивилизация и култура е характерно за българската философия, където то приема формата на съотношение между външното и вътрешното битие на човека. Както и в природата, развитието на човечеството се опосредства от прехода на външното във вътрешното. Тази връзка може да бъде представена и по-общ начин. На естествената необходимост се противопоставя случайността, която предоставя външна възможност за избор на субекта – в ноосферата тази възможност става вътрешна, съзнателна, т.е. свобода. Процесът на културно развитие преориентира причинния фактор към целевия фактор - следователно доминирането на обективността се заменя с господството на субективността като необходимост и способност на човек да прави битието си все по-съзнателно или целесъобразно.
Концепцията за самоорганизация, която получи приоритет в съвременната методология на науката, съдържа апотеоза на еволюцията на методологията на науката, възникнала на базата на синтеза на общата теория на системите, кибернетиката като теория на управлението и синергетиката. Стана възможно да се посредничат механичните и телеологичните подходи и в същото време създаването на теория на организацията, където"механизъм" и "посока" стават иманентни един на друг и в теорията.
Посредничеството на обективното и субективното е не само основният въпрос на съвременната философия, но включва и проблематиката на ноосферата по отношение на съотношението на съзнателното и спонтанното, което от своя страна отразява концепцията за разума като универсален посреднически фактор, както и диалектиката като теория за такова посредничество.
За реално решение на проблема за ноосферата във философско-методологическо отношение е необходим принципът на диалектическия монизъм във форма, която позволява единството на класическата и некласическата философия, както и единството на самата класическа философия, тъй като същността на всяко противоречие е взаимодействието на обективно и субективно, а основната тенденция на развитие е нарастващата роля на субективния фактор. Феноменът на отчуждението на човека от природата, от обществото и от себе си. Разбирането на човека се състои в разбирането на неговото бъдеще, но бъдещето не се представя като обект и не може да бъде познато с помощта на науката. Само моралният разум е подчинен на проблема за посоката на развитие, чието разбиране позволява да се разбере бъдещето. Посоката в този случай изпълнява функцията на организиращ фактор, фактор на единството. Формирането на ноосферата е свързано с формите за премахване на отчуждението на човека от природата, от обществото и от себе си. Тези форми на отчуждение са тясно свързани помежду си и всяка от тях представлява глобален проблем на нашето време, готов всеки момент да се превърне в криза, която да постави човечеството на ръба на катастрофата. Премахването на формите на човешко отчуждение не е непосредствено, но се наблюдава определена логика за разрешаване на тези противоречия. Трябва да се отбележи, че той не съвпада с общоприетия.Следователно отчуждението на човека от природата не може да бъде премахнато само с развитието на науката и технологиите, тъй като тяхното спонтанно развитие в много отношения провокира настоящата ситуация на екологична криза.
В съвременната научна литература връзката между понятията биосфера и ноосфера - като идеи за интегралните форми на съществуване на човека и природата - се изучава преди всичко в контекста на проблемите на околната среда. Въпреки цялата закономерност на този подход, той остава едностранчив и следователно ограничен. Методическите акценти трябва да се изместят от екологичните към комплексните проблеми - проблемите на ноосферата, тъй като само в процеса на формиране на ноосферата е възможно да се установи нова форма на единство между човека и природата и по този начин да се премахне остротата на екологичните проблеми.
Концепцията за ноосферата в този контекст разкрива фундаменталното единство на тези проблеми по отношение на по-нататъшните пътища за развитие на обществото.
Противопоставянето на нарастващите тенденции не може да се ограничи до желанието да се компенсират, избягвайки катаклизма. Остава необходимостта да се осъзнае позицията на ноосферата, към която обществото, в резултат на съзнателни усилия, ще трябва да се придвижи, опосредствано от разбирането защо и как това е възможно.
Биосферата не е статична структура на "черупката на живота", действаща като вечна реалност на заобикалящия ни свят, а преди всичко геобиоисторически процес.
Положението на човека в биосферата е двояко: от една страна, човекът като биологичен вид е неразделна част от биосферата и като всички организми е включен в трофичните вериги; от друга страна, човек, за разлика от други живи същества, има не само биологични, но и небиологични нужди (той създава и използва оборудване, строи сгради, прокарва пътища,отпечатва книги и др.) от гледна точка на взаимодействие с биосферата, като един от биологичните видове, човек е хетеротроф. Това означава, че той не може да създава органични вещества в тялото си, а трябва да ги получава отвън. Освен това човек диша кислород, пие вода и следователно е свързан с природата чрез всички свои биологични канали. От гледна точка на това, че човек има и небиологични нужди, той е принуден да взема ресурси от околната среда (руди, нефт, дървесина и др.), които другите живи същества не консумират. В същото време човек връща много отпадъци на природата: пластмаси, метали, строителни материали и др. Тъй като последните не са характерни за природата, тоест нямат своите разложители в нея, замърсяването възниква и се натрупва.
За своята икономическа дейност човек използва все повече и повече пространство. В резултат на това се нарушава значителна част от ресурсите на биосферата, подкопава се разнообразието от форми на живот и се нарушава състоянието на местообитанието. По този начин, според Световния фонд за диви животни, поне един вид живи организми изчезват на нашата планета всеки ден и се предполага, че горили, носорози, бенгалски тигри, орангутани ще изчезнат през следващите десетилетия. За съжаление скоростта на изчезване на живите организми се увеличава.
Увеличената експлоатация на природните ресурси, нарастващото замърсяване на околната среда с промишлени отпадъци, нарастването на болестите, постоянният глад на милиони хора - за да се премахне всичко това, са необходими съгласуваните усилия на науката и човечеството като цяло.
Трябва да вземем предвид всички тези фактори, да мислим, че ресурсите, които използваме в ежедневието си, не са безкрайни и да се отнасяме внимателно към тях, а не да ги пилеем безцелно.
списъкизползвана литература:
1. Концепции на съвременната естествознание: учебник за университети / В. Н. Лавриненко, В. П. Ратников, Г. В. Баранов и др.; Изд. проф. В. Н. Лавриненко, В. П. Ратникова. – 2-ро издание, преработено. и допълнителни – М.: ЮНИТИ-ДАНА, 1999.
2. Потеев M.I. Концепции на съвременната естествознание., - Санкт Петербург, Издателство "Петър", 1999 г.
„В И. Вернадски и настоящето, - М., Издателство "Наука", 1986 г.
МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ
МОСКОВСКА ДЪРЖАВНА АКАДЕМИЯ
Дневно, вечерно, дистанционно обучение
Курс II група __________________.
Дисциплина "Концепции на съвременното естествознание" Тема C/R. "Биосфера и ноосфера"
(научно звание, фамилия, инициали)
ПЪЛНО ИМЕ. студент Маслов M.S. .
не. Книги 313 Дата на издаване ______________________
Дата на получаване на C/R __________________________
Дата на връщане C/R _______________________