Портал за финансова информация
канд. икономика Sci., доцент, катедра "Финанси и кредит" Волжски университет на името на M.V. В.Н. Татищева
Кредитирането на търговските банки на основата на собствения капитал вече е широко разпространено и причините за активизирането на тази форма на кредитиране са редица нерешени проблеми, присъщи на местната банкова система като цяло.
Изследвайки въпросите за възникването и развитието на синдикиран заем, се сблъскахме с редица въпроси от концептуален и съществен характер, което не ни позволява да определим недвусмислено неговата икономическа същност. Проблемът е, че в литературата при дефиниране на заем на капиталова основа се използват два термина в един и същ смисъл – синдикиран и консорциален заем.
При разглеждане на правната същност на синдикиран и консорциален заем може да се каже, че вътрешното законодателство 2, както и чуждестранното законодателство, не съдържа определение на принципите, съществените условия и основните правила за образуване на синдикати и консорциуми, следователно легитимността на създаването на тези асоциации все още предизвиква различни спорове в кръговете на юристи и икономисти. В тази връзка е трудно обективно да се установят разликите между понятията "синдикат" и "консорциум".
Според G.F. Шершеневич 3, „под името синдикат трябва да се разбира сдружение на независими предприемачи, основано на споразумение, което има за цел премахването или ограничаването на ефекта на свободната конкуренция върху производството или продажбата на определен вид продукт. От дефиницията се вижда, че първоначално синдикатите са били един от видовете монопол, тъй като са били формирани с цел монополно господство над пазара. В резултат на формирането на такива бизнес съюзи, участниците преди всичко постигнаха целитепремахване или регулиране на конкуренцията между членовете на синдиката и в допълнение предотвратява свръхпроизводството чрез ограничаване на размера на стоките, изхвърлени на пазара, и установяване на пропорционално намаляване на производството от страна на всеки участник.
Като цяло, имайки предвид характерните чертина синдиката, можем да различим следните 4 .
1. Синдикатът е обединение на независими предприемачи. Вече организирани предприятия се присъединяват към съюза, без да губят своята юридическа и индустриална независимост.
2. Синдикатите се изграждат на доброволна основа от предприемачи, които формализират отношенията си на договорна основа. Предприятията могат да членуват само в един синдикат, тъй като в противен случай, поради целите на създаването на синдикат, това е невъзможно.
3. Член на синдикат може свободно да напусне съюза, като не е обвързан с никакви задължения.
4. Сдружението на предприемачите в синдикат не образува ново юридическо лице и няма представителства, въпреки че в съответствие с Гражданския кодекс България може да бъде правно формализирано под формата на партньорство.
5. Продължителността на дейността на синдиката се определя от състоянието на пазара, на който оперира синдиката, но по правило тази форма на обединения се организира на дългосрочна, ако не и постоянна основа.
6. Целта на синдиката е да ограничи влиянието на свободната конкуренция върху производството и маркетинга. За постигане на поставените цели в съюза се присъединяват предприятия от една и съща индустрия, което определя седмата характеристика на синдиката.
7. Синдикатът включва предприятия, които произвеждат хомогенни продукти, които по същество разделят пазара по отношение на регулиране на цените и условията за продажба на стоки и услуги.
8. Отличителна черта на тази форма на съюзи от другите е, чече при пълно запазване на юридическа и производствена независимост, участниците в синдикатите губят търговската си независимост 5 , което следва от целите на създаването на такъв съюз, който се състои в монополизиране на пазара за продажба на хомогенни продукти. Загубата на търговска независимост се проявява във факта, че продажбата на произведения продукт от участниците в тези форми на бизнес съюзи се извършва чрез един офис за продажби (продажби). G.F. Шершеневич, въз основа на работата на немския юрист Менцел, установява следната класификация на функциите на търговското бюро: „1) офисът може да действа като агент или посредник; без да сключва сама сделка, предава нареждания на отделни членове на картела; 2) офисът сключва сделка от името на синдиката, но с правото да прехвърли всички права и задължения по нея на съответния участник ... ".
В литературата за създаването и функционирането наконсорциуми се предлагат различни дефиниции на тази форма на бизнес съюзи. По-специално, Т.В. Кашанина дава следното определение за консорциум: „консорциумите са временни съюзи, асоциации на дялова основа, които възникват между няколко банки или промишлени корпорации едновременно за съвместно пласиране на заем или изпълнение на един капиталоемък проект. Консорциум обикновено се създава, когато проектът надхвърля финансовия капацитет на една банка.“ В речник 6 консорциумът е временно, обикновено за срока на проект, споразумение между няколко банки, кредитни институции или групи от компании (фирми) за съвместно пласиране на заеми, осъществяване на финансови или търговски сделки, изграждане на различни съоръжения или изпълнение на големи научно-технически проекти. Както се вижда, тези определения не си противоречат, а самовзаимно се допълват по отношение на класифицирането на целите на формирането на консорциум. В резултат на това могат недвусмислено да се идентифицират основните им характерни черти.
1. Консорциумът доброволно обединява независими участници на капиталова основа, които в резултат на обединението не губят нищо от своята независимост - нито юридическа, нито производствена, нито търговска.
2. Отношенията между участниците се формализират на договорна основа. Участниците могат да бъдат едновременно членове на няколко консорциума, като могат да участват в изпълнението на няколко проекта.
3. В рамките на консорциума участниците не образуват никакви организационни структури, с изключение на малък апарат (например съвет на директорите на консорциума).
4. Целта на създаването на консорциуми е обединяване на усилията за изпълнение на конкретен проект, обикновено в областта на основната им дейност, изпълнението на научно- и капиталоемки проекти, включително международни, или съвместното провеждане на големи финансови транзакции за пласиране на заеми, дялове.
5. Всеки член на консорциума осигурява финансиране за своя дял от работата (кредит) и поема търговски и технически рискове, свързани с изпълнението на своята част от задълженията.
6. Съществена характеристика на тази форма на обединяване на участниците е тяхната интернационализация (за съвременните банкови консорциуми е характерно участието на най-големите банки от икономически развитите страни).
7. Времето за създаване на консорциума се определя от периода на проекта, като правило след завършване на проекта консорциумът се разпада.
8. Консорциумът, като правило, се ръководи от голяма банка или предприятие, което е лидер на този съюз, който избира членовете на асоциацията (консорти) и получава за товаудръжки от други членове на съюза. Консорциумите могат да бъдат затворени или отворени. В затворен консорциум фирмата клиент (кредитополучател) сключва договор с всеки участник поотделно. При образуване на отворен консорциум всички негови участници са подчинени на общия ръководител по отношение на целите на консорциума и отговарят солидарно за задълженията на консорциума в рамките на своите дялове.
За да се определи правомерността на използването на термините„синдикиран” или „консорциумен” заем, е необходимо да се съпоставят основните характеристики на тези две форми на сдружаване с основните разпоредби за формиране на капиталов банков заем, които са представени в най-обобщен вид в Инструкция на Банката на България № 110-I 7.
В този документ капиталовите банкови заеми се класифицират, както следва.
1. Съвместно инициираните синдикирани заеми включват набор от индивидуални заеми, предоставени от кредитори (участници в синдикат) на един кредитополучател чрез банка агент.
2. Индивидуално иницииран синдикиран заем включва заем, предоставен от банка (първоначалния кредитор) от нейно име и за своя сметка на кредитополучателя, правата на вземане по който впоследствие се прехвърлят от първоначалния кредитор на банките, участващи в синдиката.
3. Синдикиран заем без определяне на условията за собствен капитал включва заем, издаден от банката - организатор на синдикирано кредитиране на кредитополучателя от свое име, при условие че банката - организатор сключи споразумение с участниците в синдиката, в което се определя, че участниците се задължават да предоставят на банката - организатор на синдиката средства.
В съответствие с тази инструкция видовете споделен кредит се различават един от друг по следното: първо, чрез предоставяне на съвместно иницииран заем, участващите банки прехвърлят своите дялове на банката агент въз основа на отделно сключени споразумения на всяка от банките кредитори с кредитополучателя, докато по-нататъшните сетълменти се извършват чрез една банка агент; второ, индивидуално иницииран заем не предполага предварително формиране на банков съюз, този заем първоначално се издава от бъдещия организатор, който впоследствие продава вземанията си към кредитополучателя на други банки, като по този начин обединява тези банки в съюз с отношения с един клиент; трето, заем без определяне на условията за дял се издава от банката организатор само когато синдикатът вече е сформиран, а участващите банки на ден, в който организаторът прехвърли средства на кредитополучателя, възстанови му тези акции.
Както показа анализът, най-подходящият синдикат е първият тип асоциация на банки при издаване на съвместно иницииран заем. Основната характеристика, която позволява да се припише асоциацията на банките при отпускане на този вид заем, е наличието на банка-агент, която изпълнява функциите на офис за продажби в синдикат. Близо до концепцията за синдикат е обединението на банки, които отпускат заеми, без да определят условията за собствен капитал. В този случай имаме вече сформиран съюз от банки, чиято основна задача е да възстанови на банката организатор средствата, които преди това са били поставени от нея, т.е. с известна сигурност можем да кажем, че банката организатор изпълнява и функциите на офис за продажби. Този механизъм за отпускане на заем е идентичен със синдиката, при който търговският офис сключва сделка от името на синдиката, но с правото да прехвърли всички права и задължения по нея на съответния участник.
Най-големи съмнения предизвиква видът на капиталовия заем, който е самостоятеленсе пласира от банката с последваща препродажба на правата на вземане по този заем на други банки (индивидуално иницииран заем). При отпускането на този вид заем първоначално отсъства един от най-важните признаци на синдикат - асоциацията на банките. Такъв съюз се формира от банката - първоначалния кредитор много по-късно, след издаването на заема, когато банката започне да продава дялове от своите вземания на други банки. В строгия смисъл тези банки не могат да бъдат наречени съюзници, тъй като те не са свързани помежду си или с банката-организатор, единствената връзка между тях може да се нарече един кредитополучател, към който всички те започват да имат претенции. При отпускането на такъв заем се нарушават всички основни принципи за формиране на синдикат, следователно смятаме, че не е възможно да се припише сливането на банки при издаване на индивидуално иницииран заем на синдикати.
Банковите съюзи, които отпускат както съвместно иницииран заем, така и заем без определяне на условията за дялово участие, имат всички основни характеристики, които им позволяват да бъдат класифицирани като консорциуми, първо, те се създават доброволно на основата на дяловия капитал и на договорна основа или с банка агент, или с банка организатор, второ, тези съюзи са временни асоциации, които действат до края на проекта за заем, и трето, което е най-важният принцип за присъединяване към консорциум, основната цел на съюза на банките не е достатъчно Има финансов ресурс на всеки от участниците при кредитиране на голям проект.
Така в резултат на проучването стигнахме до следните заключения:
1. Съюзът на банките, функциониращ с цел предоставяне на заем за дялово участие, съдържа всички основни характеристики както на синдикат, така и на консорциум, тъй като се формираучастници на доброволна и договорна основа за изпълнение на един голям кредитен проект и има общ канал за продажба на кредитен продукт в лицето на банка агент или банка организатор.
2. Заемите, издадени при наличието на тези характеристики, могат да се нарекат консорциум-синдикиран, което означава заем, издаден от група (съюз) банки, доброволно обединени на временна и договорна основа, отпускане на заем чрез една банка (банка-агент или банка-организатор) с цел финансиране на общ голям заемен проект на кредитополучателя. Такава характеристика на съюза като отпускане на заем чрез една банка позволява да се припише тази асоциация на банки към синдикат, а целта на асоциацията, която е да отпусне един кредитен проект, към консорциум.
3. Липсата на поне една от характеристиките (единствен офис за продажби или изпълнение на голям кредитен проект) не позволява класифициране на заемите за дялово участие като консорциум-синдикиран тип, следователно заемите, издадени от една банка на голям кредитополучател с последваща продажба на акции от друга банка, не могат да бъдат класифицирани като синдикиран консорциум.
По този начин прилагането на такива понятия като „синдикиран“ и „консорциумен“ кредит към банков заем със собствен капитал е легитимно от икономическа и правна гледна точка. Тези термини обаче трябва да се използват заедно, без да се заменят един с друг, тъй като в противен случай това води до загуба на някои от характеристиките, характерни за такива заеми.