ПОСЛЕДНАТА ГРАНИЦА - ПОВИГЪТ НА ГРАНИЧАРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА
Историята на граничните войски познава много примери за смелост и издръжливост на войници в зелени шапки. Упоритостта на граничарите от Великата отечествена война, които се бият с врага до последно, предизвиква страх и омраза сред нацистите, от една страна, и уважение, от друга.
Сред тези, които се биеха в Зелена Брама, беше отделен батальон от граничния отряд на тила на Югозападния фронт.
Такива части бяха създадени на базата на оцелелите гранични части, които продължиха да се борят с врага заедно с редовните части през цялата война, докато не се върнаха в границите на държавната граница на СССР.
Заедно с граничарите бяха и служебните им кучета - около 150 опашати граничари от Коломийския граничен отряд и Лвовското гранично училище за служебни кучета.
Командването предлага на граничарите да освободят кучетата, тъй като няма достатъчно храна за тях, условията са изключително трудни за животните, а овчарските кучета, обучени да охраняват границата, не са много подходящи за бой на фронта.
В последната контраатака заедно с граничарите срещу нацисткия полк, наброяващ повече от 1500 души, тръгнаха 150 разярени гладни овчарски кучета.
Пренебрегвайки автоматичния огън, граничарите и техните кучета успяха да се доберат до атакуващите вериги на врага и се срещнаха с тях в ръкопашен бой. Това беше ужасна гледка: овчарски кучета, умиращи под градушка от куршуми, с последни усилия се вкопчиха в гърлото на нацистите.
Германците, които не са се сблъсквали с нищо подобно, започват да отстъпват в паника. Но на помощ им бяха изпратени танкове. В тази битка загинаха всички граничари и повечето кучета. Оцелелите останаха до мъртвите си господари и бяха застреляни от нацистите.
9 май 2003 г. за доброволни дарения на ветераните от войните и граничарите вв селото е издигнат паметник. Пише: „Спри и се поклони.