Правен статут на арбитражния съд в Руската федерация, съдебни изпълнители във Вологда
Арбитражният съд е институция за саморегулиране на гражданското общество, която извършва правоприлагаща дейност, разрешава граждански спорове въз основа на взаимната воля на страните по арбитражното споразумение. Просто казано, разглеждането на спорове между страните от лице, на което имат доверие.
Арбитражните съдилища са два вида:
- Арбитражен съд, образуван от страните за разрешаване на конкретен спор лат. adhoc - за специален случай;
- Създава се и действа постоянно под юридическите лица, които са го образували, където субектите на гражданските правоотношения, по тяхно споразумение, могат да представят за разглеждане и разрешаване или вече възникнал спор, или спорове, които могат да възникнат между тези страни в бъдещо институционално.
Положителните аспекти на разрешаването на спорове от арбитражни съдилища включват: конфиденциалност, ефективност, по-ниски финансови разходи в сравнение с разрешаването на спорове в държавен съд, както и незабавното влизане в сила на решението. Изпълнението на решенията на арбитражния съд се извършва въз основа на изпълнителен лист, издаден от компетентен съд по искане на страна по спора, след процедура по съдебен контрол при липса на основания за отказ за издаването му (Глава 47 от Гражданския процесуален кодекс на Гражданския процесуален кодекс на България и Глава 30, параграф 2 от Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация).
Решението на арбитражния съд има следните характеристики:
- не е обвързващ акт
- изпълнението на решението на арбитражния съд не може да се извърши без процедурата по признаването му от компетентния държавен съд
- решението на арбитражния съд няма преюдициално действиеефект
- решението на арбитражния съд не може да бъде обжалвано във въззивното, касационното или надзорното производство.
В България предмет на арбитражно производство могат да бъдат и спорове, произтичащи от гражданскоправни отношения, възникнали между граждани или между граждани и юридически лица.
Споразумението за отнасяне на спор до арбитражен съд трябва по всяко време да бъде доброволно и да отговаря на принципите на свободата на договаряне, когато всяка от страните ясно разбира същността и последиците от всяко задължение, не е в грешка или под принуда и т.н.