ПРАВЕН СТАТУТ НА ГОРНО-АЛТАЙСКАТА АВТОНОМНА ОБЛАСТ И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
Според С. С. Тюхтенев, когато автономната област е включена в Сибирския край, за нея са запазени „провинциални“ права. Виж: Пак там. Той обаче не взема предвид факта, че например Томска губерния е провинция, а Ойротският автономен район е област. Освен това техният статут се определяше от различни законови разпоредби. Оттук още на правно основание е установен техният различен конституционно-правен статут.
Въз основа на проектите, представени от автономните области, със съвместна резолюция на Всеруския централен изпълнителен комитет и Съвета на народните комисари на RSFSR бяха приети основните разпоредби относно взаимоотношенията между автономните области, които са част от регионалните (регионалните) асоциации, и органите на регионалните (регионалните) власти. Бяха взети под внимание почти всички предложения, подадени от автономните области.
Автономният регион е една от формите на автономно териториално образувание. Автономна област е област, която се отличава с особеностите на своя бит и национален състав. В СССР имаше 8 автономни области, 5 от които в РСФСР, включително Горно-Алтайската автономна област. Съгласно член 83 от Конституцията на РСФСР от 1978 г. органите на държавната власт и администрацията на автономната област имаха право да общуват пряко с органите на държавната власт и администрация на съюзните републики. Същата разпоредба се съдържаше в член 73 от Закона на RSFSR „За Горно-Алтайската автономна област“, но беше добавена „както и с държавните органи и администрации на Алтайския край“ Виж: За Горно-Алтайската автономна област на RSFSR: Закон на RSFSR от 2 декември. 1981 // Вестник на Върховния съветРСФСР.1981.№49.ст.1664..
Трябва да се отбележи, че от законодателното консолидиране на тази разпоредба не следва непременно, че тези норми се прилагат на практика. Историята на българската държава стотици пъти потвърждава фактите, когато писаният текст на закона на хартия остава неизпълнен. Това е отдавнашен проблем не само в България, но и в много други държави. Може поне да се даде пример по въпроса за представителството на Горно-Алтайската автономна област в държавните органи на РСФСР и СССР в края на 80-те години на 20 век. Известно е, че Конституцията на СССР от 1977 г. провъзгласява равенството на нациите и народностите, гарантира им това равенство. Една от твърдите гаранции беше, че тя установи за автономните области твърди норми на представителство във върховния орган на държавната власт на СССР, независимо от техния размер и население. Следователно, въпреки факта, че населението на автономните области не е еднакво по брой, то се ползва с еднакви права по отношение на представителството във върховния орган на държавната власт на СССР: всяка автономна област избира петима народни депутати на СССР в националните автономни области, а също така избира народни депутати в териториалните области.
Особено несправедлива ситуация възникна с представителството на автономните области във Върховния съвет на РСФСР. Така че, в съответствие с член 105 от Конституцията на RSFSR от 1978 г. и Закона „За изборите за Върховния съвет на RSFSR“, депутатите са избрани в райони с равно население - от 150 хиляди от населението един депутат Вижте: Избори за Върховния съвет на RSFSR: Закон на RSFSR от 08.08.78 г. , В съответствие с тази нормаПредставителствата в края на 80-те години на последните избори за Върховния съвет на RSFSR от Горно-Алтай и Еврейската автономна област избраха по един депутат, от Карачаево-Черкеската и Адигейската автономни области - 2, от Хакаската автономна област - 3 депутати Виж: Тюхтенев С.С. Къде са ни "провинциалните" права? Или за статута на автономната област.// Звезда на Алтай от 01.06.89 г. № 132 .. В това отношение е напълно възможно да се съгласим с мнението на професор С.С. Тюхтенев, че възниква парадокс: RSFSR, нейният висш орган на държавна власт, трябва да бъде по-близо, по-достъпен и по-скъп на автономната област. Но в действителност, напротив, има повече депутати от автономната област в общосъюзния орган Виж: Пак там.
Трябва да се отбележи, че всички закони структурно и текстово съвпадат, като естествено се отчитат национално-културните, историческите, географските особености на всеки от тях. Всеки закон за автономна област установява, че в съответствие с Конституцията на СССР и Конституцията на RSFSR правният статут на автономната област се определя от този закон, както и от други законодателни актове на СССР и RSFSR (член 2.). Законът „За Горно-Алтайския автономен регион“ описва подробно компетенциите на Съвета на народните депутати: той формулира правомощията на автономния регион в повече от 20 области на държавна дейност, както и правата на неговия изпълнителен комитет.
Актовете на държавните органи на Горно-Алтайския автономен регион имаха специална правна сила. Така че актовете на Съветите на народните депутати на автономната област не могат да бъдат отменени от Съвета на народните депутати на територията: те могат да бъдат отменени, ако не са в съответствие със закона, само от Президиума на Върховния съвет на RSFSR (стр. 10, чл. 115 от Конституцията на RSFSR 1978). Актове на Изпълнителния комитет на Съвета на автономнитерегионите не можеха да бъдат отменени от по-висшия орган на региона, те имаха право да отменят само Съвета на министрите на RSFSR.
Горно-Алтайският автономен регион имаше специални права за организацията на своята територия, които най-големите административно-териториални единици, краищата и обикновените региони, нямаха. Съгласно Закона „За Горно-Алтайската автономна област на RSFSR“, Горно-Алтайската автономна област установи границите на своите райони и регионално деление. По нейна препоръка те бяха одобрени от Президиума на Върховния съвет на RSFSR. Обикновените области и краи нямаха такива права, чиито граници и разделение на области бяха установени не от тях, а от Президиума на Върховния съвет на съюзната република. Горно-Алтайският автономен окръг имаше право да организира територията си именно като автономна единица, където живее население, определено от своя национален състав. Следователно всяка промяна в автономната област, дори и вътре, не засяга националните интереси и следователно не може да се извърши без участието на държавните органи на автономната област.
Една от особеностите на правния статут на Горно-Алтайския автономен регион беше, че регионалният бюджет беше неразделна част от регионалния бюджет, че реалното положение на региона беше несправедливо оценено при разпределението на ресурсите и интересите на Горно-Алтайския автономен район не бяха напълно взети предвид. Това е отбелязано неведнъж в различни изказвания на висши служители на региона Виж: S.S. Тюхтенев. Пътят към независимостта.// Звездата на Алтай от 01.06.91 ..
- колективно, свободно делово обсъждане и решаване на проблеми;
- редовно отчитане от изпълнителния комитет;
- широко участие на гражданите в работата на органите, създадени от Съвета на народните депутати.
Изпълнителен директор иИзпълнителният комитет, избран измежду депутатите, беше административен орган. При осъществяване на дейността си издава решения и заповеди (чл. 49).