ПРАВНА ЗАЩИТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
Законодателство за опазване на въздуха
Законодателството за защита на въздуха съчетава нормативни актове на бившия СССР, актове, приети от висшите представителни и изпълнителни органи на Руската федерация, нейните субекти, местни власти, федерални ведомства и други органи.
Основният законодателен акт е Федералният закон на България „За опазване на атмосферния въздух“, приет от Държавната дума на 2 април 1999 г. В съответствие с него са издадени други законодателни актове на България и на субектите на Руската федерация. Те уреждат компетентността на държавните и други органи в областта на опазването на атмосферния въздух, държавното отчитане на вредните въздействия върху него, наблюдението, контрола, разрешаването на спорове и отговорността в областта на опазването на атмосферния въздух.
Законът доразви правилата за регулиране на максимално допустимите концентрации на замърсители в атмосферата, предвижда процедура за издаване на разрешителни за емисии на замърсители и други въздействия, включително въздействието върху времето и климата. Специални раздели на закона са посветени на държавния контрол в областта на опазването на атмосферния въздух и отговорността на длъжностни лица и граждани за нарушения на законодателството за опазване на въздуха.
Нормите на законите, регулиращи въпросите на използването на въздуха, са детайлизирани и конкретизирани в укази на президента на Руската федерация, резолюции на правителството на Руската федерация. Федералните отдели са разработили множество държавни стандарти, санитарни норми и правила; насоки за определяне на токсичните вещества и техните концентрации в атмосферата, както и за определяне на вредите и щетите, причинени от емисии на замърсители в атмосферата.
Анализирайки законодателството за опазване на въздуха, могат да се разграничат следните видовеизползване на въздуха:
• използване на въздуха за поддържане на живота на хора и други организми;
• използване на въздуха за промишлени нужди като суровина;
• използване на атмосферата за освобождаване на замърсители и абсорбиране на вредни физически въздействия;
• използване на атмосферата с цел изкуствено изменение на климата, предотвратяване на природни бедствия.
Законодателството установява разрешителна процедура за използване на въздуха, с изключение на първия вид, който се осъществява поради самото съществуване на хора и други организми.
Система от правни мерки, насочени към опазване на атмосферния въздух
За да се запази благоприятното качество на атмосферния въздух, държавата установява стандарти за въздействие върху него под формата на:
- производствени стандарти: пределно допустими емисии (ПДК) на замърсители в атмосферния въздух; стандарти
шумови, топлинни, вибрационни, радиационни, електромагнитни и други физически въздействия: временно договорени емисии (лимити) на замърсители;
- териториални стандарти - стойностите на критичните, кумулативни натоварвания на атмосферния въздух от различни икономически и други обекти, както стационарни, така и мобилни, като се отчита трансграничният и междурегионалният транспорт на замърсители в рамките на териториално-административната единица.
Освен това се установяват норми за максимално допустими концентрации (ПДК) на различни замърсители във въздуха и норми за максимално допустими нива на вредни физически въздействия.
Подобряването на въздушния басейн до известна степен се насърчава от институцията за плащане за вредни въздействия върху атмосферния въздух, залегнала в законодателството. Така,такса се събира за замърсяване на атмосферния въздух от стационарни източници: за емисии на замърсители в рамките на установените норми и в завишени количества - за емисии на тези вещества над установените норми. Рационалното използване на въздуха се улеснява от установената със закон такса за използването му за промишлени цели. Плащането за замърсяване на въздуха и неговото потребление не освобождава ползвателя на природни ресурси от прилагането на мерки за опазване на въздуха и обезщетение за щети, причинени от нарушаване на екологичните изисквания.
Състоянието на атмосферния въздух до голяма степен зависи от това как потребителите на природни ресурси спазват екологичните изисквания, установени от държавата, когато организират и извършват стопанска и друга дейност.
По-специално природоползвателятсе задължава:
• осигурява спазване на установените норми за емисии на замърсители и други вредни въздействия;
• организира улавяне, рециклиране, неутрализиране на вредни вещества или пълно изключване на техните емисии;
• Оборудване на предприятията с оборудване за почистване на емисиите на вредни вещества в атмосферата, както и средства за мониторинг на количеството и състава на отделяните вещества;
• предвижда организиране на санитарно-охранителни зони около стопанския обект;
• осигуряване на извозването на замърсяващите въздуха отпадъци в предприятията, които ги използват като суровини или в специализирани депа;
• разработване и прилагане на набор от мерки за. предотвратяване и намаляване на емисиите на замърсители в атмосферата от мобилни превозни средства и инсталации;
• представя на органите, осъществяващи държавен контрол по използването и опазването на атмосферния въздух, своевременно, пълно инадеждна информация по въпросите на опазването на въздуха;
• изпълняват предписанията на органите, осъществяващи държавен контрол по използването и опазването на атмосферния въздух, за отстраняване на нарушения на законодателството за опазване на атмосферния въздух.
Установените от законодателството забрани имат за цел да допринесат за опазването на атмосферния въздух.
Ползвателят на природатае забранен:
• извършване на емисии на замърсители без съответното разрешение на Държавния комитет за защита на природата;
• превишаване на установените норми за емисии на замърсители и други вредни въздействия;
• извършване на действия, насочени към изкуствено изменение на състоянието на атмосферния въздух, ако водят до неблагоприятни въздействия върху времето и климата;
• производство и използване на химикали и производствени отпадъци, които имат вредно въздействие върху озоновия слой на Земята;
• изгаряне на различни видове боклук и отпадъци от производство и потребление, включително токсични, по открит начин и без пречистване на отработените газове в специални инсталации;
• експлоатация на МПС и други подвижни средства над установените норми за емисии на замърсители;
• разполагане на купища отпадъци, сметища в населени места, складиране на производствени отпадъци, битови отпадъци и други отпадъци, които са източници на замърсяване на въздуха.
За да се поддържа качеството на атмосферния въздух на ниво, безопасно за хората, специализираните контролни органи извършват държавно отчитане (инвентаризация) на вредните въздействия върху него, както и наблюдение (мониторинг) на състоянието на атмосферния въздух и източниците на неговото замърсяване.
Предотвратяване на замърсяването на въздухаобслужва правото на представителни и изпълнителни органи, органи на специализиран контрол да вземат решения за спиране на дейността или дори затваряне на предприятия, цехове, обекти, както и подвижни превозни средства, които замърсяват атмосферата.
Законодателството също така предвижда създаването на зелени зони около замърсяващи предприятия, горски насаждения с цел неутрализиране на вредните емисии.
1.1. ДЪРЖАВЕН КОНТРОЛ ПО ОПАЗВАНЕ НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
Държавният контрол върху опазването на атмосферния въздух и спазването на законодателството за опазване на въздуха се извършва от държавни органи и администрации на всички нива, местни власти и специално упълномощени държавни междуведомствени органи. Задачите му са да гарантира, че всички министерства, комитети, предприятия и други органи, както и служители и граждани, стриктно спазват изискванията на законодателството за опазване на атмосферния въздух.
Представителните и изпълнителните органи в съответствие със Закона на Република България "За опазване на атмосферния въздух" осигуряват разработването и прилагането на мерки за опазване на атмосферния въздух, участват в планирането на опазването му и осъществяват контрол по опазването му. Въпросните органи планират и координират мерки за подобряване на атмосферната среда в района, следят за изпълнението на плановете за изграждане на екологични съоръжения. В рамките на своята компетентност и под ръководството на висшите органи на държавната власт, представителните органи имат право да вземат решения относно използването и опазването на атмосферния въздух, включително спиране, затваряне или препрофилиране на замърсяващи предприятия под тяхна юрисдикция.атмосферен въздух с вредни емисии.
Държавният комитет на Република България за опазване на околната среда, неговите органи в районите, както пряко, така и чрез отдели, инспекции или сектори за опазване на атмосферния въздух, упражняват държавен контрол върху използването и опазването на атмосферния въздух, спазването на екологичните норми в тази област; координира дейността на други екологични органи, министерства, ведомства, предприятия, насочени към подобряване на въздушната среда; провежда единна научно-техническа политика в областта на опазването на атмосферата; издава разрешителни за потребление на атмосферен въздух за промишлени нужди; разработва и утвърждава екологични норми, правила и стандарти в областта на опазването на атмосферния въздух; участват в мониторинга на атмосферния въздух, както и в държавното отчитане на вредните въздействия върху атмосферата.
Федералната служба по хидрометеорология и мониторинг на околната среда на България, нейните органи в регионите следят състоянието на атмосферния въздух и отчитат вредните въздействия върху него, т.е. формиране на система за мониторинг на въздуха. Органите на Росхидромет ежедневно правят прогноза за неблагоприятни метеорологични условия, които могат да доведат до рязко повишаване на нивото на замърсяване на въздуха, и предоставят съответната информация на предприятията - източници на неговото замърсяване. Последните от своя страна извършват промени в режима на работа на съответните цехове, звена с цел спиране или намаляване на емисиите на замърсители.
Отделът за санитарно-епидемиологичен надзор на Министерството на здравеопазването на България и неговите органи в регионите осъществяват държавен надзор върху състоянието и опазването на атмосферния въздух по отношение на спазването на санитарно-хигиенните правила. Съгласно Закона на България „За санитарнитеепидемиологичното благосъстояние на населението", една от задачите на органите за санитарен и епидемиологичен надзор е прилагането на санитарно-хигиенни и санитарни и противоепидемични мерки, насочени към предотвратяване или премахване на замърсяването на въздуха от вредни промишлени емисии и битови отпадъци. Органите за санитарен и епидемиологичен надзор разработват и утвърждават норми и правила в областта на атмосферния въздух, които са задължителни за всички органи, длъжностни лица и граждани.
Главна дирекция на ДАИ и нейните органи упражняват държавен контрол върху изпълнението на мерките за опазване на атмосферния въздух по отношение на спазването на нормите за максимално допустими емисии на замърсители от превозните средства.
Контролът върху спазването на законодателството за опазване на атмосферния въздух в рамките на тяхната компетентност се осъществява и от ръководителите на министерства, комитети, асоциации, фирми, предприятия, учреждения, организации, кооперации и други органи, както лично, така и чрез специални екологични структурни звена (инспекции, служби, отдели, лаборатории, цехове, обекти и др.) или длъжностни лица, пряко отговорни по въпросите на опазването на околната среда.
ГЛАВА 2. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ВЪЗДУХА