ПРАВНИ СРЕДСТВА ЗА ОХРАНА НА ЗДРАВЕТО, Граждански правни способи за опазване на здравето в областта на
Гражданскоправни методи за защита на здравето в областта на медицинските услуги
Общоприето е, че най-ефективната защита на личните неимуществени права на гражданите, наред с правата на собственост, се осъществява от нормите на публичното право.
Необходимостта от реформиране на здравната индустрия е причинена от значително влошаване (от средата на 70-те години на миналия век) на здравните показатели на населението, което се изразява в повишаване на общата заболеваемост, смъртност, вкл. в трудоспособна възраст, намаляване на средната продължителност на живота и намаляване на ефективността на функциониране на здравната система, изразяващо се в монополизиране на управлението и финансирането, липса на ресурси и липса на икономически интерес на производителя и потребителя на медицински услуги за поддържане и укрепване на здравето.
През 1991 г. в хода на реформата е приет Законът на България „За здравното осигуряване на гражданите в България”, който въвежда редица промени в реда за финансиране на здравеопазването. Също през 1993 г. бяха приети Основите на законодателството за защита на здравето на гражданите. С течение на времето обаче се оказа, че секторът на здравеопазването трябва да намери нови начини и средства за „лечение“. Състоянието на съвременното българско здравеопазване се характеризира с дисбаланс на държавните гаранции за предоставяне на безплатна медицинска помощ на гражданите и тяхното финансово подпомагане, както и незавършеност на въвеждането на осигурителна система за финансиране на здравеопазването, еклектично съчетаване на елементи от старата и новата финансова система.
Българската здравна система е изградена (или по-скоро би трябвало да бъде изградена) така, че да гарантира с максимална ефективност предоставянето преди всичко на безплатнимедицински грижи и здравни услуги. Тази цел трябва да се обслужва от мрежа от държавни и общински здравни институции. Именно държавните и общинските, а не частните здравни заведения са институционални гаранти за реализиране на правото на достоен живот в областта на опазването на здравето - правото на безплатна медицинска помощ.
Ключовият проблем на българската здравна система остава значителното разминаване между държавните гаранции за безплатна медицинска помощ за населението и финансовата им подкрепа.
Застраховането като финансово-правен механизъм за предоставяне на гражданите на България на безплатна медицинска помощ е установено с част 1 на чл. 41 от българската конституция. В момента здравното осигуряване е вторият по големина източник на финансиране на здравеопазването в България.
Задължителното здравно осигуряване има някои особености в сравнение с другите видове застраховки.
Основите на законодателството на България за опазване здравето на гражданите отделят такъв елемент от общата система на здравеопазване като частно здравеопазване. В съответствие с чл. 14 системата на частното здравеопазване включва лечебно-профилактични и аптечни заведения, чиято собственост е частна собственост, както и лица, извършващи частна медицинска практика и частна фармацевтична дейност. Частната здравна система включва медицински и други организации, създадени и финансирани от юридически и физически лица.
В същото време медицинските работници получиха правото да се занимават с частна медицинска практика (член 56 от Основите). Частната медицинска практика е предоставяне на медицински услуги от медицински работници извън институциите от държавната и общинската система на здравеопазване засметка на лични средства на граждани или за сметка на предприятия, институции и организации, включително медицински застрахователни организации, в съответствие със сключените споразумения.
Според експерти частната медицинска практика в България се разширява всяка година. Значителен е пазарът на медицински услуги, предоставяни срещу директно заплащане от пациентите. Процесът на разширяване на пазара на частни медицински услуги е определящ тласък от значителното намаляване на публичните разходи за здравеопазване.
Според справедливото мнение на повечето учени и практици разделянето на медицинската помощ на "платена" и "безплатна" е условно. В крайна сметка всяка медицинска помощ е платена - за сметка на бюджета, застрахователни премии или лични средства на гражданите. Точно под платено разбирайте медицинската услуга, за която пациентът плаща. Но ключовият проблем на българската здравна система - значителната пропаст между държавните гаранции за безплатно медицинско обслужване на населението и тяхната финансова подкрепа - доведе до факта, че така наречената "безплатна" медицина отдавна се превърна в "платена" Сергеев А.И. Конституционни и правни основи на системата от гаранции за правото на всеки на здравеопазване и получаване на навременна медицинска помощ // Закон и живот. -- 2007. -- № 110.
Плащанията за медицински грижи, извършвани неофициално в ръцете на медицински работници, са широко разпространени в българската здравна система. Проучват се начините и средствата за такова плащане в лечебни заведения от различни направления (болници, клиники и др.).
Правното регулиране е най-важният компонент на процеса на реорганизация на здравеопазването. Здравният сектор очевидно има нуждапо-голямо внимание от страна на законодателя, което според нас трябва да бъде улеснено от нови подходи към този проблем.
Напоследък в правната и медицинската литература въпросите за правните гаранции за опазване на здравето и предоставянето на медицинска помощ се свързват с формирането на нов отрасъл на българското законодателство (право), който се предлага да се нарича медицинско, медицинско или здравно право.
Според М.Н. Malein, набор от нормативни актове и индивидуални норми, регулиращи отношенията в областта на здравеопазването, е сложен клон на законодателството, което в момента обикновено се нарича медицинско (здравно) право или законодателство за здравеопазването (за защита на здравето на гражданите).
Перспективите за подобряване на сектора на здравеопазването са свързани с изпълнението на приоритетния национален проект „Здравеопазване“, който обещава да се превърне в държавен организационно-правен механизъм, който помага за извеждането на сектора на здравеопазването от кризата. Изпълнението му започна през 2006 г.