Православен погребален ритуал
Смъртта е удел на всички. Всички вярващи хора копнеят за безсмъртието на душата. След смъртта душата, напускайки тялото, ще се яви пред Божия съд. Неразкаяният грях е тежко бреме. Затова е много важно с какъв багаж ще дойде душата да се срещне с Господ.
При неизлечимо болен трябва да бъде поканен духовник за изповед, причастие и тайнство елеосвещение. Душата, след като напусне тялото, се среща с Ангела и демоните. За да подкрепят душата в такъв момент, роднините четат отпадъците („Канон на молитвата, когато душата е отделена от тялото“). Свещеникът чете молитва за опрощение на греховете, упокой на душата, освобождаването й от клетви, разрешение от връзки.
Всяка нация има свои собствени ритуали и традиции. Православните християни свято почитат своите традиции, защото те носят семантично натоварване и са от голямо значение, основаващи се на вярата и учението на апостолите на Исус Христос. Тялото е представено като храм на душата, земният живот като временен път, водещ към вечния живот, а смъртта като сън, събуждането от което душата ще премине в друг живот. Обредите на православните християни носят утеха и вяра във всеобщото възкресение и безсмъртието на душата.
През първия ден тялото на починалия се измива. Това се прави в знак на духовната чистота на починалия. След това починалият се облича в нови чисти дрехи, което означава новото облекло на безсмъртието. Поставете нагръден кръст. Тялото е положено в ковчег, поръсен със светена вода. Под главата има възглавница. Сгъване на ръцете: дясната върху лявата. В лявата ръка е поставен кръст, на гърдите икона. За мъжете - Исус Христос, за жените - образът на Божията майка. Това е знак за вярата на починалия в Господ Исус Христос, разпнат на кръста за спасението на нашия свят, приемането от починалия на изкупителната жертва на Исус и приемането на Исус Христос като Господар на живота му.
хартиена бъркалкана челото на починалия означава победата на християнина, спечелена на бойното поле. Всички християни по пътя на живота преминават през изпитания на своята вяра, различни изкушения, борят се със своите страсти, изкушения, похоти. Върху короната са изобразени Господ Исус Христос, Богородица, Йоан Кръстител и надпис "Святий Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртен, помилуй ни". Починалият се надява да получи, по застъпничеството на Божията майка и Йоан Кръстител, по милостта на Светия Бог короната си, като войн, спечелил победа.
Покойникът в ковчега се покрива с покров (бял плат), който символизира участието на починалия в Православната църква, единението му с Господ Иисус Христос, че той е под покровителството на Църквата, която ще се моли за спасението на душата му.
В къщата се палят свещи и кандила до изнасянето на тялото. Ковчегът стои в центъра на стаята пред иконите. В главата, в краката и отстрани се поставят свещи като на кръст. Това е символ на факта, че починалият е преминал в друг по-добър живот. Траурната атмосфера ще бъде подкрепена от венци и свежи цветя. Цветята също служат като символ на рая и благовония за Бог. Дори св. Йоан Кронщадски е казал, че свежите цветя са останките от рая на нашата смъртна земя.
Някои хора слагат в ковчега хляб, пари, гребен и други предмети. Това не трябва да се прави, т.к е езическо суеверие и няма нищо общо с православието.
На маса до ковчега се поставя кутя (колива) - това е ястие, приготвено от оризови зърна, овкусено с мед или захар и гарнирано със стафиди. Това е символ на скрит живот и възкресение. Зърната, падайки в земята, дават нов живот на кълновете. По същия начин човек в старо тяло се разлага и възкръсва отново в обновено тяло. Сладките означават блаженството на райския живот. Кутя се използва при последващи помени на починалия. Това е знак за нашата вяра във възкресението ивечен живот. Както нашият Господ Исус Христос възкръсна на третия ден, така и ние ще възкръснем в Него в ново тяло.
Близки и приятели прочетоха молитва за помилване на душата на починалия. Псалтирът е разделен на малки части - катизма. Катизма от своя страна е разделена на три „Слави“. В края се чете молитва с посочване на името на починалия „Помни, Господи, Боже наш ...“.
На третия ден починалият се погребва и заравя в земята. Опелото се извършва в храма (може и у дома). Преди тялото да бъде изнесено от къщата се отслужва заупокойна лития с кадене, което означава, че душата на починалия християнин като тамян се издига до Божия престол. Близките на загиналите са облечени в траурни дрехи. Свещеникът е със светла рокля. Молитви стоят със запалени свещи. Панихидите и литиите могат да се отслужват многократно, но опелото се извършва веднъж.
До края на погребението ковчегът се държи отворен. На празници като Великден и Коледа (първите дни) опелото не се извършва в храма. Практикува се задочно погребение, което стана широко разпространено по време на войната (роднините погребаха задочно убитите на фронта). И също така по време на преследването на Църквата християните са били погребани задочно, за да се избегнат трудности и трудности.
Самоубийците не се погребват от Църквата и са лишени от православно погребение. Понякога се прави изключение за психично болен човек, който е извършил този грях в лудо състояние. Роднините искат писмено разрешение от епископа, като прилагат медицинско свидетелство за заболяване и причина за смъртта.
Погребението има химнологичен характер. Пее се за съдбата на човека, за изгонването на Адам и Ева от рая за непослушание, Божиите заповеди, връщането на човека в пръстта, от която е взет, въпреки човешките грехове, Църквата се моли за милостта и благостта на Бога, за опрощение на греховетепокойника за даряването му с Царството Божие. В края свещеникът чете разрешителна молитва. Покойникът се освобождава от покаяни и непокаяни грехове и отива в нов живот, помирен с Бога и хората. Текстът на тази молитва, след прочитане, се поставя в дясната ръка на починалия от неговите роднини. Този стар обичай на Православната църква идва от XI век, когато монах Теодосий Печерски написал такава молитва за варяжкия княз Симон, който приел православната вяра, а той от своя страна завещал да предаде молитвата в ръцете му след смъртта. Имаше случай, когато погребаха княз Александър Невски и самият покойник протегна ръка, за да приеме молитвата. Както предава хрониката, това събитие впечатли всички, които са били очевидци на това чудо.
В края на разрешителната молитва, при пеенето на хора на стихирата „Елате, ще дадем последна целувка“, близките се сбогуват с починалия. Последната целувка означава единението на вярващите в Господ Исус Христос. Роднини и приятели обикалят около ковчега, покланят се и молят за прошка за волни и неволни провинения, целуват венеца на челото и иконата на гърдите. Ако капакът на ковчега е затворен, тогава се целува кръстът на капака или ръката на свещеника.
След погребението шествието се отправя към гробището. Свещеникът поръсва покритото тяло на кръст с пръст и повтаря: „Господна земя, Вселена и всичко, което я изпълва“. Маслото, останало след миропомазването, също се излива върху тялото с кръст. Ковчегът се затваря с капак, закован с пирони. При спускането на ковчега в гроба се прилага литий.
Ако бебето е кръстено, тогава се извършва специално погребение, като за безгрешно. Църквата моли за Царството небесно, т.к при кръщението бебето се очиства от прародителския грях (греха на Адам и Ева) и става непорочно. Църквата не погребва некръстено бебе, т.к такъв младенец не е пречистен от предцитегрях. Според учението на Църквата такъв младенец няма да бъде нито прославен, нито наказан. Погребението като бебе се извършва до седемгодишна възраст. От седемгодишна възраст децата се изповядват по същия начин като възрастните.
В България кремацията се споменава още през 1909 г., когато се изготвя нов законопроект за погребението, крематориума и гробищата. Този документ гласи, че кремацията трябва да има писменото съгласие на починалия или роднини, ако починалият е непълнолетен. Православната църква не дава благословия за кремация, т.к. в Библията има едно указание за приемливия метод на погребение, казано на Адам: „защото си пръст и в пръстта ще се върнеш“ (Битие 3: 19).