Православни новини
Комисията на Московската патриаршия за регулиране на студентския обмен под ръководството на Волоколамския митрополит Иларион беше сформирана преди година с решение на Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил.
Протойерей Димитрий Сизоненко, куратор на италианските учебни заведения, секретар на ОВЦР по междухристиянските отношения, протойерей Димитрий Сизоненко разказа пред сайта Православие и светът за ролята на Комисията в организирането на задгранични стажове за студенти от богословски учебни заведения на Българската православна църква, които имат възможност да заминат да учат в чужбина, къде ще бъдат търсени придобитите знания и какво очакват членовете на Комисията от студентите.
—Отец Димитрий, Комисията на Московската патриаршия за регулиране на студентския обмен беше създадена преди година. На кого принадлежи идеята за организацията му и какви са целите на създаването му?
— Комисията на Московската патриаршия за регулиране на студентския обмен е създадена с благословението на Негово Светейшество Московския и на цяла Рус патриарх Кирил. Целта му е да координира международни образователни проекти в цялата Църква. Образователни проекти е имало и преди, но изборът на кандидати е до голяма степен случаен. Преди студентите в чужбина често бяха оставени на себе си и не разбираха много ясно какво ще правят, когато се върнат в България. Задача на Комисията е да гарантира, че това няма да се случи.
— По какъв начин? Ако ученикът се занимава с наука не в пълна степен на силите си, а ги изразходва за второстепенни неща, тогава в този случай са предвидени някои мерки за влияние върху него?
– Отговорността за контролиране на целия ход на обучението на студента е на куратора, а в специални случаи Комисията има право да вземе решение за предсрочно прекратяванестажове. За предотвратяване на непредвидени ситуации секретариатът на комисията изисква от студента годишен отчет с рецензията на научния ръководител. Въз основа на тази информация Комисията ежегодно представя отчет за дейността си на Негово Светейшество Патриарха и Висшия църковен съвет.
— А какво ще кажете за застраховката?
– Медицинска застраховка и всички необходими разходи за обучение и издръжка се покриват от стипендията.
—Комисията отговаря само за стажовете на нашите студенти в чужбина или ще приема и чуждестранни стажанти в нашите духовни училища?
- Стажовете на чуждестранни студенти в учебни заведения на Московската патриаршия също са в сферата на отговорностите на Комисията. Най-голямо внимание се обръща на студентите, които идват в България по посока на йерархията на Поместните православни църкви.
— Кои чужди държави и области на сътрудничество са приоритетни в работата на Комисията в момента и защо?
— В момента Московската патриаршия има най-тясно сътрудничество с университетите на Гърция, Сърбия, Румъния, Италия, Германия, Швейцария и Франция.
Ако говорим за приоритети по отношение на направленията, на първо място е изучаването на богословски дисциплини, патристика и история на Църквата, тъй като знанията, придобити в тези области, по-късно ще се окажат доста търсени в преподаването, мисионерската и външната църковна дейност на нашите възпитаници.
— Вие отговаряте за сътрудничеството с образователните институции в Италия. Какво точно представлява това сътрудничество и защо сега му се обръща специално внимание?
— В продължение на няколко десетилетия Комисията за културен обмен на Папския съвет за насърчаване на християнствотоединство ежегодно предоставя стипендии на студенти от духовните институции на Българската православна църква за обучение в най-големите католически университети в Европа. За тези, които биха искали да се посветят на службата на Църквата, това е прекрасна възможност да получат отлично богословско образование и опит в живота в отличителна международна студентска среда.
На първо място, обучението в Рим ви позволява да придобиете уникален опит в междухристиянското общуване, дава ви възможност да се запознаете с невероятното богатство на традициите на древното и съвременното християнство, позволява ви да научите как да водите богословски диалог, приемайки предизвикателствата на съвременния светски свят. От друга страна, присъствието на нашите студенти е своеобразна мисия, която дава възможност гласът на Православната църква да бъде чут за широк кръг инославни християни.
—А ако говорим за взаимодействие с богословските школи на други православни поместни църкви?
— Обучението в духовните институции на Поместните православни църкви има и други предимства. На първо място, тези контакти са жизненоважни, както ми се струва, за развитието на международното сътрудничество в областта на богословското образование в православен контекст и за укрепване на вътрешноправославното единство. Православното богословско образование на високо ниво носи убедителни доказателства за универсалността на Православието и може да служи като своеобразна противоотрова срещу разколите.
— Моля, разкажете ни за сътрудничеството на Комисията с образователните институции на Ватикана. Какви са критериите за избора им, можем ли вече да говорим за резултатите?
- Сътрудничеството с католическите образователни институции започна в епохата на блажена памет на митрополит Никодим (Ротов). Във всички етапи от историята това сътрудничество е било изключително важно.да подготвя нови поколения богослови и видни архиереи на Българската църква.
За да получите стипендия, на първо място се изисква основно богословско образование, интерес към изучаването на чужди езици и мотивация.
— Как се финансира стажът?
— Папският съвет за насърчаване на християнското единство всяка година редовно отпуска определен брой стипендии.
— Кой може да участва в стажовете, организирани от Комисията, по-специално в стажовете в Италия? Само студенти ли могат да се възползват от тази възможност или всяко лице, което е служител на една или друга църковна структура?
— Стипендиите, за които споменах, се предоставят за получаване на пълноценно богословско образование в магистърска или докторска програма. Това изисква от кандидата, бих казал, жертвена готовност да учи сериозно и след това да служи на Църквата с любов, в противен случай годините, прекарани в университета, ще бъдат загуба на пари, време и усилия. Има и възможности за краткосрочни езикови стажове, които студенти или служители на синодални институции могат да поемат на работа.
— Може ли чрез Комисията да бъде изпратено да учи в чужбина лице, което не е ученик на духовни училища и служител на синодални отдели, което е готово да учи и след това да работи в църковни структури?
— Мисля, че решаващият фактор е желанието да работим за доброто на Църквата след дипломирането. За целта не е необходимо да сте семинарист или служител на синодални институции. Бихме искали да изпратим достойни кандидати за обучение, които след завършването си ще получат в тяхно лице висококвалифициран персонал.
—Какви точно рамки? Истински ли сапоръчка от църковни структури?
— Учебните програми на западните университети предоставят невероятно разнообразие от задължителни дисциплини и специални курсове, както по предмет, така и по методология.
За съжаление това, което нарекохте поръчка от църковните структури, не използва пълноценно предлаганите възможности. Както показва опитът, нашите студенти с най-голямо удоволствие изучават история на Църквата, патристика, литургично и библейско богословие. А броят на стажантите до голяма степен зависи от броя на предоставените стипендии.
— Организирането на стажове е скъп бизнес. Като правило се предполага, че студент, който е учил в чужбина за сметка на учебно заведение, трябва по някакъв начин да отработи придобитите знания след завръщането си. Как са вашите стажове?
- Бих подходил към проблема от другата страна. Без развитие на личността богословското знание е като звънтящ чинел. За успешно обучение в чужда страна само любопитството не е достатъчно. Необходимо е да се чувства жива връзка с Църквата в лицето на духовен наставник или школа и чувство за принадлежност към обща кауза.
Волоколамският митрополит Иларион, председател на Комисията за регулиране на студентския обмен, формулира този проблем по следния начин: „Студентите очакват подкрепа и мотивация от нас, като йерархия; на свой ред очакваме от учениците отговорен подход, успешни лични резултати и в бъдеще творчески принос към нашата обща кауза за проповядване на Евангелието на Христос и изграждане на Неговата Църква.“
— Съгласно правилника на Комисията, студент, преминал стаж, може да се обърне към председателя на Комисията с молба за съдействие за намиране на работа или да напише молба до управляващия архиерей на своята епархия. За съжаление положението е таковаепархиите се нуждаят от духовници, но образованието, например с владеене на езици и други неща, не винаги е търсено. Тоест като свещеник човек е търсен, като специалист – не. Сътрудничеството с Комисията дава ли някакви гаранции за по-нататъшна работа или дори като се вземат предвид стажовете, човек може да остане без работа?
- Една от задачите на Комисията е заетостта и участието в бъдещето на хората, които са учили в чужбина. Сигурен съм обаче, че творческият човек не може да остане без работа, наистина „жътвата е много, а работниците малко” (Мат. 9:37).
— Как и къде трябва да кандидатстват тези, които искат да отидат на стаж?
— Към кого могат да се обърнат с въпроси студенти и учители от богословски училища, които се интересуват техните отделения да отидат на стаж?
- Няма ограничения. Искам още веднъж да отбележа, че мотивацията играе решаваща роля при разглеждането на кандидат.