Празници във Виена или през Австрия (и не само) с темпото на валса
На следващия ден беше решено да се премине към съседна Чехия. В уютен град, разположен почти на границата с Австрия, в Чески Крумлов. Дъщеря ми и аз бяхме очаровани от този град и се влюбихме в него, когато бяхме в Чехия преди четири години. Има места, където искате да се върнете отново, но, за съжаление, такава възможност далеч не се дава често. И сега тази възможност тепърва се появяваше и ние не пропуснахме да се възползваме от нея. Заведете нашите момчета на разходка там, пийте вкусна бира и съживете спомените си. Трябваше да преодолеем разстоянието приблизително същото като преди Залцбург. Беше решено да станем рано и да тръгнем преди закуска. За да не губя време за това. Но докато се приготвяхме, ресторантът тъкмо беше отворил, ние, като хвърлихме нещата в колата, изпихме набързо кафе и се втурнахме. Вече много познат път до Линц. Влизайки в града, включваме нашата „Марфа Василиевна“. С някои свои, явно познати само на нея по най-кратките пътища, тя ни отвежда от Линц до някаква много серпентина и тясна пътека към Крумлов. След справка с картата разбирам, че не вървим съвсем по главния път. Явно нещо е проработило в нейните електронни мозъци, че така ще бъде по-кратко, и тя изгради този маршрут за нас. Въпреки това не съжаляваме. Пътят, макар и не много сух, на места заледен и заснежен (най-накрая видяхме малко сняг!), се оказа много красив и живописен. Границата се мина без спиране, покрай малък КПП. Състоянието на пътя след влизане в Чехия е леко влошено. И ние се движехме по серпентина покрай река Вълтава, явно по някакви запазени места. Красотата е като в приказка. Малки редки селца, тясна, криволичеща рекичка. Дори не мога да повярвам, че това е същата Вълтава, която еогромен и широк в Прага. Наоколо планини, гори. Тук-там по върховете се виждаха замъци. Лебеди, патици плуват по реката, чапли на един крак търсят нещо с горд поглед. Така бавно се придвижихме към града. Бързо намерихме замък и паркинг до входа на стария град. Първо отидохме до замъка. През зимата не ги пускат вътре. Но можете да се разходите из палубата за наблюдение и двора. Мечки в рова край замъка не са забелязани. Сигурно спят зимен сън. Направихме красиви снимки на града на същите места като преди, само в различна композиция. Слизайки и виждайки изобилието от ресторанти с толкова изкусителни имена на бира, очите на Лешка светнаха. „Ето го, щастието!“, беше изписано на лицето му. И без колебание опаковахме първия наличен. Трябваше да поема по пътя обратно към вкъщи, беше невъзможно да откажа на съпруга ми да пие много от любимата си вкусна бира!
Бавно обиколихме цялото малко уютно градче, посещавайки различни магазинчета за сувенири, правейки красиви снимки по средновековните улици. Отидохме до църквата Св. Witt. Носи същото име като пражкия. Недалеч от площада на кметството те намериха ресторант, в който вечеряха при първото си пътуване. Решихме този път да ядем точно там. Освен това го помним с вкусната му супа в хляб и греяно вино. С Таня пак се спряхме на чорбата и на марковия шаран. Е, селяните, разбира се, на усукан дънер! Хапна много вкусно. Поднесено чудесно. Цените са много по-ниски от тези в Австрия. Сменихме от самото начало 100 евро. Тези пари ни бяха достатъчни, за да отидем два пъти на ресторант, за всякакви сувенири, тениски, Becherovka. То обаче не можеше да бъде променено. Карти се приемат почти навсякъде, можете да платите и с евро.
Вечерта пак заваля. И като излезем от ресторанта, отидохме до колата. Свечеряваше се. Наистина харесвамснимайте замъка при вечерно осветление. Изглежда много хубаво, но времето направи своите корекции. И пак в дъжда се върнахме обратно. Трябва да кажа, че явно имахме късмет с времето. Дъжд за втори ден ни завари на пътя, давайки ни спокойна разходка през деня. На връщане не позволихме на всезнаещата и хитра "леля" да ни заведе в джунглата, веднага овладяхме пътя и се върнахме по главната магистрала.
На границата има по-сериозен пункт. Тук вече стои чичко с пръчка и бави всички. Взех всичките си паспорти за всеки случай. Караме, отваряме прозореца. Поглеждайки към нас и австрийските ни номера, митничарят ни благодари и ни махна да преминем. Ето такова „трудно“ преминаване на границата! Когато наближихме Виена, дъждът спря. И ние, връщайки се в хотела, пълни с впечатления, заспахме.
Първо отидохме в зоологическата градина, като купихме комбиниран билет за оранжерията и павилиона на пустинята. Виенският зоопарк, най-старият в света, също има историческа стойност освен животните. Построен през 1752 г. По заповед на император Франц I. Прекарахме там около три часа. И това май не беше достатъчно. Всъщност можете да ходите по него през целия ден. Само край някои коали и панди можете да седите невъобразимо дълго време. Кенгуруто тича направо по улицата. Вероятно вече са се адаптирали към местния климат. Абсолютно несравними хипопотами изнесоха цял спектакъл, наливайки вода от маркуч. Бели мечки, лъвове, тигри... Невъзможно е да ги изброим всички. Всички животни са в много удобни заграждения, независимо дали е улица или затворен павилион. Наскоро в зоопарка се появи павилион с пръстеноопашати лемури. Ние сме влюбени в тези сладки малки животни още от канарския лемур. Жалко, че животните са зад стъкло. И навсякъде из парка тичат катерици - просяци. За тяхбяха направени специални хранилки с ядки, поставени из целия парк. След зоологическата градина отидохме до павилиона на палмите и павилиона на пустинята. Това е загуба на време. Който е бил в южните страни със сигурност няма какво да прави там. Няма да откриете нищо ново за себе си. Палмовият павилион може би има само историческа стойност, тъй като е построен през 19 век за императорското семейство. Любувайки се на катериците в парка, стигнахме до комплекса Шьонбрун. Първо решихме да се качим до павилиона Gloriette. Оттам можете да заснемете целия дворец с парк. Освен това предлага добра гледка към града. Заваля, бързо навихме всичките си вещи със снимки и слязохме долу. В двореца работеха много палатки. Имаше коледна атмосфера. След лека закуска и загряване с пунш, влязохме вътре, за да разгледаме камерите в размер на 40 стаи. Не се наложи да стоим зад билета, тъй като имахме предварително закупен семеен билет за Хофбург и Шьонбрун. На входа има турникети. Групите и отделните посетители се сортират в различни опашки. Аудио гидът не ни беше достатъчен, вместо това ни дадоха лист с описание. Но когато влязохме в първата стая, не се виждаше нищо. Хората, утъпкани, стояха в плътен слой. Разпръснати са куп групи и индивидуални туристи. Но най-поразителното нещо бяха вездесъщите китайци, просто в невероятни количества. Всъщност има доста от тях във всички туристически места, но тук изглеждаше, че сте в някоя азиатска страна. Всички се разхождат на стада, снимат се сто двадесет и пет пъти на всякакви фонове с цялата си тълпа, слушайки водача си едновременно с аудиогида. Стана ясно, че по този начин няма да можем да видим нищо. Затова беше решено да се изпревари, с надеждата, че по някакъв начин тълпатаще разреши. Работата не беше за хора със слаби сърца. Всичко това ми напомни една снимка на една от нашите метростанции в час пик. След като си проправихме път трудно през няколко зали, стана по-свободно и успяхме да дишаме. И след няколко зали дори започнаха да виждат нещо и да се ровят в нещо. Честно казано, не мога да кажа, че залите на двореца направиха силно впечатление. Няма сравнение с нашия Петерхоф. Всичко е по-помпозно, по-богато, по-разнообразно. Разбира се, развали впечатленията и текущата ситуация. След Шьонбрун решихме да отидем до Пратера, да се повозим на известното виенско колело. Когато излязохме от метрото, вече се стъмваше, на колелото вече бяхме в почти пълен мрак. Като такава панорамата на града не се виждаше. Кабините са остъклени. Там могат да се поберат петнадесет души. Така че няма никаква романтика. В самия парк започна усилено празнуването на Нова година. Куп работещи кафенета, новогодишен пазар на площада, много атракции работеха. Не останахме много. Беше около 18 часа и все още имаше къде да хапнем. И много ресторанти вече бяха затворени, тъй като в седем часа в повечето от тях започна празничната програма с вечеря. След като се посъветвахме, решихме да отидем до "Ребрата". Ребрата бяха много вкусни! По пътя, минавайки от метрото през Stadtpark, се снимахме на паметника на Щраус. Надеждата, че днес ще можем да се нахраним, ставаше все по-илюзорна. Почти всички ресторанти, които се срещаха по пътя, вече бяха затворени. В Ребрата на входа седеше администратор и подреждаше поканите. Сервитьорите се втурнаха из залата да подреждат масите. Гледайки всичко това, аз, обръщайки се към моя народ, казвам със съжаление: „Да, тук всичко вече е на броня .. Не съдба.“ Момичето, като чу речта ми, се надига: „Какво си, какво си, ние вече сме нещо за тебЩе измислим и ще ви нахраним!” Минута по-късно вече седяхме на една маса и четяхме менюто. Немскоговорящите другари, които ни последваха, бяха върнати назад. Те обичат нашия брат тук!
Абатството е известно и със своите лозя. Купихме няколко бутилки бяло вино от музейния магазин на манастира. Но всички известни хойригери в града бяха затворени. Заради мъглата не успяхме да заснемем красивите гледки към града, обещани от водача. След скитане из пустите улици и сериозен глад беше решено да се върне във Виена. Е, тъй като темата за лозарството вече беше засегната, решихме да отидем до виенския хойригел "12-те апостола", намиращ се в центъра на Sonnen f elsgasse 3. Тук имахме късмет, намерихме свободна маса. И хапнахме чудесно и пихме местно вино. Много вкусно и сравнително евтино място в сравнение с други виенски ресторанти, които посетихме. И много красиво декорирано в средновековен стил мазе. Вечерта се разходихме и из вечерната, празнично украсена Виена.
На следващия, последен ден във Виена, бяхме планирали пътуване до Виенската опера за балета "Лешникотрошачката". Шоуто започва както обикновено в 16:00 ч. Явно това се дължи на ориентацията на децата. В крайна сметка всъщност Лешникотрошачката е коледна приказка за деца. Освен това все още беше неделя. Може би това също е изиграло роля. На сутринта решаваме да отидем до Dunau City. До наблюдателната площадка на телевизионната кула.
От метрото до кулата вървете през парка за около петнадесет минути. Въпреки ясното време беше доста хладно и ветровито. Ние, ранните птици, пристигнахме твърде рано, четиридесет минути преди отварянето. Разхождайки се из местния парк, меко казано, "дадоха дъба". Очевидно тази област винаги се характеризира със силни ветрове,и след това стана по-студено. Би било идеално да сме тук през лятото. Гледките от 170 метра височина се откриха много прилични. От площадката за наблюдение се открива гледка към Виена, река Дунав, комплекса на ООН. В далечината можете да видите още едно от творенията на Хундертвасер, завода за рециклиране на отпадъци Spittelau, весела, ярко оцветена сграда с облицован с керамични плочки комин и позлатен купол във формата на лук. Зелените хълмове на Виенската гора обгръщат Виена със своите керемидени покриви и кули на църкви и катедрали. Ясното време даде възможност да се насладим на гледките и да направим добри снимки. Палубата за наблюдение е зад стъкло, има и открита зона. Но е невъзможно да си там. Много силен вятър буквално отвява краката ви. По някаква причина кафенето и ресторантът не работеха.
Преди театъра все още имахме време за лека закуска и след това се прибрахме, за да се подредим, така да се каже, да направим маратон преди да излезем. Пристигнахме в операта около четиридесет минути преди представлението, за да гледаме спокойно всичко, посетихме бюфета. Как без него? Бюфетът е задължителна част от театралната програма. Цените са съизмерими с нашите московски театрални. Поръчах билети предварително, в сайта на театъра, три седмици предварително. За съжаление имаше само странични седалки, евтини задни седалки в ложите и няколко места в щандовете, които за четиримата струваха неимоверно много. Затова трябваше да заема места с частична видимост на balkon ganz seite rechts, втори ред, места от 8-11. Трябваше да ставам от време на време, за да гледам сериала. Самото изпълнение остави двойствено впечатление. Изглеждаше твърде модерно. В Болшой ми хареса повече. Но музиката, разбира се, е несравнима. И танците не са лоши. Програмата съдържа много българскифамилни имена. Самата опера е страхотна. Дори и да не сте фен на операта или балета, определено си заслужава да разгледате архитектурния шедьовър.
След представлението тръгнахме да търсим храна. На предложението да отидете в кафенето Sacher, разположено наблизо, никой не отговори. Кафето с торти в момента не отговаряше. Децата поискаха пълна храна. Трябваше да тропам с пети пред Фиглмюлер. И до двата ресторанта имаше опашка, но аз категорично отказах да ходя другаде. Искаме да ядем, стоим на опашка! Вече нямах сили да си троша краката на паветата на високи токчета. Както се казва, дяволът не е толкова страшен, колкото го описват, линията се движеше доста бързо. И скоро получихме така желаната маса. Най-накрая с дъщеря ми решихме да опитаме още едно местно ястие от тафелшпиц. Това е варено телешко с картофена топка и хрян с ябълково пюре. Вкусно е страхотно. И сега ние също разреждаме горящия хрян с ябълково пюре у дома. Оказва се много полезно и вкусно.
И така последният ни ден във Виена приключи. Вечерта остана само да стегнем багажа. Наистина не исках да си тръгвам. Въпреки умората, много натоварения график, объркването на впечатленията, исках да остана поне още една седмица.
На следващия ден, след добър сън, лежерна закуска, събиране на куфарите, платихме стаята и паркинга на колата. Полетът ни беше през деня. Взехме същия влак до летището. Ходихме в Била за сладки Моцарт. И правилно са постъпили, в безмитните са по-скъпи. Регистрацията за полета започна два часа преди излитането. Разходихме се из безмитните магазини. Купихме кутия Sacher с нас. Все пак във Виена никога не сме опитвали тази легендарна торта. Решихме, че поне една красива кутия ще остане за спомен, ако тортата не ви хареса.
Родината ни посрещнасилна слана и купища непочистен сняг. И така, от небето до земята ... В буквалния и преносен смисъл. Пътуването определено беше успешно и ми хареса много. В колата децата се надпреварваха да разкажат на брат ми за този прекрасен град. Наистина, много красиво и най-удобното място за живеене на земята!