Прецедентните феномени като обект на лексикография - Прецедентни феномени от романите I

Във фразеологичните речници прецедентните явления от романите на Илф и Петров се обръщат специално внимание като често срещано и лесно дефинирано явление.

Един от първите през 1955 г. е речникът на Н. С. Ашукин и М. Г. Ашукина „Крилати думи: Литературни цитати; фигуративни изрази. Той включваше само 5 прецедентни явления от произведенията на Илф и Петров: името на главния герой Остап Бендер, общо за двата романа, 2 прецедентни явления от романа „Дванадесетте стола“ (изявлението „работата за подпомагане на давещите се хора е дело на самите давещи се хора“ и името на героинята, станало нарицателно, човекоядецът Елочка) и 2 от романа „Златният телец“. “ (рога и копита, синове на лейтенант Шмид).

Речникът "Крилатите думи на нашето време" от Л. П. Дядечко включва съответно 31 и 36 прецедентни явления от романите "Дванадесетте стола" и "Златният телец". Всеки израз е обяснен в контекста на ситуацията.

Голям брой прецедентни явления от романите "Дванадесетте стола" и "Златният телец" са цитирани от "Речник на съвременните цитати" на К. В. Душенко: съответно 72 и 75 речникови статии. Сред тях са разпознаваеми, но рядко срещани изрази „фабрика за свещи в Самара“, „баща ми беше турски гражданин“, „пишете писма!“, „модерни шикозни мебели“, „бърз жак“, „просто и убедително, в стила на шампионите“, „имам записани всички ходове“, „гражданин алилуя“, „таксито е безплатно! моля, седнете!“, „Дайте ми милион, дайте ми милион!“, „Васисуалий Лоханкин и ролята му в българската революция“ и много други.

С. Г. Шулежкова в монографията „Крилатите изрази на българския език, техните източници и развитие” пише: „Ако по отношение на творчеството на М. Горки книжовният език отразява известна стабилност (четири десетилетия не е ималорезки скокове нито в посока на намаляване на броя на крилатите единици на Горки, нито в посока на тяхното увеличаване), след това романите на Е. Илф и Е. Петров "Дванадесетте стола" и "Златният телец" оцеляват след публикуването на първото издание на справочника на Н.С. и М. Г. Ашукинс, два „взрива” на читателски интерес – по време на известното „размразяване” на Хрушчов (края на 50-те – 60-те години) и по време на перестройката” (Шулежкова 1995: 72). По-късно в същата работа S.G. Шулежкова говори за особената роля на киното в популяризирането на репликите на героите от творбата.

"Речник на крилати думи" A.Yu.Kozhevnikov включва най-голям брой прецедентни явления. Този речник се отнася до крилатите фрази на руското кино. Той наброява 121 прецедентни феномена от филмовата адаптация на романа „Златният телец“ през 1968 г., 144 и 136 прецедентни феномена от филмовата адаптация на романа „Дванадесетте стола“ съответно през 1971 г. и 1977 г. Такъв брой речникови статии може да се обясни с факта, че речникът включва не само крилати фрази, които се използват навсякъде, но и доста дълги откъси от филмови адаптации: „В Москва, в центъра на града, на платформата на деветия етаж, възрастен с висше образование беше напълно гол. Нямаше къде да отиде. Предпочита да влезе в затвора, отколкото да се показва така. Оставаше само едно: да изчезне! Такива цитати са разпознаваеми и могат да станат прецедентни ситуации в сюжета на статия, но е малко вероятно да се използват в устна реч. Компилаторите се опитаха да запишат в речника максимален брой цитати и поговорки, открити във филмови адаптации и отразяващи прецедентни явления от романи. Речникът демонстрира и значителни промени, които настъпват в структурата на падежния текстов корпус в края на 20 век: „класическите текстове отстъпват по популярност нафилмов цитат” (Семенец 2004: 184).

Но най-непредсказуеми резултати получи при обръщането към „Български асоциативен речник” под редакцията на Ю.Н. Караулова. Речникът се състои от три части (всяка в две книги - директна, отразяваща думи стимули и реакции към тях, и обратна, съдържаща думи реакции, указващи стимулите, на които са получени). Реакционните думи, получени по време на първия етап от изследването, се използват като стимули при повторение на експеримента, а новите реакционни думи от втория етап са стимули за третата, последна част от изследването. „Асоциативните полета представят езика в неговата предречева готовност, отразяват фрагменти от вербалната памет на човека, фрагменти от образи на съзнанието, мотиви и оценки, значима екстралингвистична информация“ (Козирев, Черняк 2004: 140).

Обект на асоциативното изследване са студенти първи-трети курс на различни университети, за които българският е роден език. Експериментът, от една страна, разкрива значението на висшето образование, а от друга определя степента на развитие на онези хора, които ще определят живота на българското общество за няколко десетилетия. „Българският асоциативен речник е „изход” към бъдещото съзнание на българина (за следващите 10-20 години)” (Български асоциативен речник 1994: 5).

„Асоциациите са тези реакции, които трябва да демонстрират връзките, съществуващи в съзнанието на носителите на езика по отношение на прецедентните феномени на романа и самия текст. Асоциативният речник съдържа набор от най-характерните асоциации, които възникват у носителя на езика – в нашия случай – на българския език като реакция на дадена дума“ (Костомаров, Бурвикова 1998: 6).

О. А. Дмитриева в статията си "Механизъм на възприемане на прецедентния текст" дава резултатите от експеримента, целтакоято трябваше да определи какви асоциации предизвиква фразата „Децата на лейтенант Шмид“. „Проучването сред респондентите показа следното. Първо, тази фраза е позната на онези, които са чели романа „Златният телец“ на Илф и Петров или са гледали филма по това произведение, т.е. по-голямата част от населението на страната. Второ, има образ на Остап Бендер, весел измамник, измамник, хитър, умен и хитър човек, олицетворяващ измама и измама. Трето, вижда се и положителната страна - способността на човек да намери изход във всяка ситуация. Четвърто, образът на Остап е свързан с най-великия актьор Андрей Миронов. Нито един от респондентите не е имал негативни асоциации с представената фраза, както и асоциации, свързани с реалния прототип - лейтенант Шмид. Последният извод показа, че литературният прецедентен текст е изместил оригиналната историческа ситуация от културната памет. Резултатите от експеримента още веднъж подчертават неконтролируемостта на асоциативния ред. Асоциациите не са контролирани, те възникват на подсъзнателно ниво (Дмитриева 1999: 43).

В хода на това изследване е анализиран вторият том на "Български асоциативен речник" - обратният: "От реакция към стимул". Всяко прецедентно твърдение беше разделено на лексеми и получените лексеми се считаха за реакции. Реакцията "столове" е предизвикана от числото "дванадесет", стимулът "срамежлив" е последван от реакцията "крадец", стимулът "бял" - реакцията "гръб" (което ни препраща към шегите на Елочка Шукина), стимулът "фамилия" - "Бендер". На прилагателното "страхотен" 6 души дават реакцията "комбинатор". Вероятно този популярен израз е по-здраво депозиран в съзнанието на носителите на езика, отколкото други. Напълно неочакван стимул беше думата "бира", която предизвика реакцията "мечта на поет". Тази асоциациядемонстрира пълното отделяне на смисъла на цитата от текста. Въпреки факта, че речниците (с изключение на Речника на крилатите думи на А. Ю. Кожевников) съдържат повече крилати изрази от повестта „Златният телец“, отколкото от повестта „Дванадесетте стола“, в Българския асоциативен речник няма нито една асоциация с повестта „Златният телец“. Така изследването на материалите на „Български асоциативен речник” показа повече от скромен брой асоциации с романи в съзнанието на съвременните носители на езика.

Проучването на речници от различен тип показа значимостта и уместността на изследваните единици. Фактът, че прецедентните явления от романите "Дванадесетте стола" и "Златният телец" са отразени във фразеологични и асоциативни речници, доказва, че те са неразделна част от българската езикова личност. Като често срещано и значимо явление те изискват по-задълбочено изследване, особено в аспекта на изучаването на български език като чужд.