Преглед на периодичния печат
Съвременните православни периодични издания ще помогнат на нас и нашите студенти, които се интересуват от спектъра от подобни проблеми, да сме в крак с основните събития в областта на православното книгоиздаване и в по-широк план православната култура.
Литературата, словото, е едно от основните средства за диалог между младите хора, интелигенцията и духовенството в контекста на православната култура. Струва си да се обърне внимание на периодичните издания, които имат пристрастия към православната етика и са насочени към младите хора. Към днешна дата има достатъчен брой такива публикации. Тази статия съдържа кратки очерци за няколко периодични издания, които могат да бъдат обединени под името "Православни списания". Информацията от такива публикации може да се препоръча за запознаване в образователните институции като избираем предмет или да се използва чрез синтезиране с материали от редица хуманитарни дисциплини.
За този преглед бяха избрани няколко православни списания: Виноград, Наследник, Нескучный сад, Фома, Българска къща, Татянин ден, Славянка, Преглед на православната книга. Публикациите имат свои собствени интернет портали, така че можете да се запознаете с техните материали онлайн.
Струва си да започнем прегледа със списанията Виноград и Наследник, тъй като от списъка на горепосочените издания тези две основни теми са проблемът за децата, младежта, семейството и образованието. И както знаете, семейството е първата стъпка в формирането на по-младото поколение.
"Виноград"се отличава с факта, че на страниците на това списание се отделя значително внимание на проблемите на възпитанието на подрастващите и решаването на тези проблеми по православен начин, с призив към традиционната духовност и културния опит от предишни епохи. И така на страницитепубликации осъществиха диалог между модерност и традиция. Голям акцент в списанието е поставен върху проблема с майчинството и мъжкото възпитание.
Православното младежко списание„Наследник”е адресирано към младата аудитория. На страниците на това издание можете да намерите много интересни статии, репортажи, есета, интервюта, които по своето съдържание са интересни преди всичко за младите хора.
Отделно си струва да се спомене и версията на списанието в Интернет. Разнообразното съдържание и удобният за потребителя интерфейс са много привлекателни от гледна точка на обикновения интернет потребител.
„Грозде“ и „Наследник“ са отлични както за индивидуално запознаване, така и като допълнителна литература в помощ на училищните учители и учителите в средните професионални училища, т.е. хора, пряко ангажирани с проблемите на децата и юношите.
Също така материалът на списание "Грозде" може да се препоръча на студенти и студенти от педагогически университети.
"Нескучный сад"се позиционира като списание за православния живот; много информативен и изчерпателен. На страниците на списанието можете да се запознаете с традициите на Православието, с Православието в контекста на историята и съвременността, много внимание се отделя на съотношението на науката и вярата, вярата и съвременната култура, религията и политиката, диалога на Църквата и обществото, диалога на Православието с други световни културни традиции.
Списание"Фома"може да се опише като културно, образователно, аналитично, религиозно издание. Позиционира се като "православно списание за съмняващи се", което изначално говори за демократичния характер на изданието. Списанието активно анализира съвременните социални и културни процеси.
„Българска къща”е списание, от чието заглавие става яснопатриотична насоченост на тази публикация. На страниците на "Българска къща" са представени много интересни материали: дискутират се проблеми, търсят се отговори на много въпроси, свързани с положението на България в света, проблемите на българската култура, съвременното състояние на православната вяра, дават се много интересни факти от историята на страната ни, разкрива се многообразието на православните традиции и канони.
Трите изброени по-горе публикации са предназначени за разнообразна, но преди всичко мислеща аудитория. Тези списания могат да бъдат препоръчани като допълнителна литература или като материал за извънкласни дейности за ученици от гимназията, както и за студенти от колежи и университети по либерални изкуства.
Интернет изданието„Денят на Татяна“е много информативен и изключително интересен новинарски портал, има характерен наклон към историята на православната култура. Тук можете да се запознаете с много разнообразен материал, елементи от православната етика в контекста на историческия, културен и социален процес.
Този православен интернет портал може да бъде много полезен от религиозна гледна точка. Информацията в тази онлайн публикация може да се използва като допълнителен материал при работа с дисциплини като философия, теология, религиозни изследвания, социални науки, история и редица други хуманитарни дисциплини на университетите.
Издателският съвет на Българската православна църква издава списание"Преглед на православната книга".Списанието разказва за всички най-важни събития в църковното книгоиздаване и книгоразпространение: за официални събития, изложби, срещи, представяния, издаване на нови книги. The Orthodox Book Review публикува рецензии, анотации, рецензии, интервюта, статии за книгатакултура от различни времена и много други.
В заключение на рецензията си струва да припомним, че православието не е просто форма на религия, православието е цялостна културно-етична позиция, почвата на българския мироглед, основата на народа и държавата; Българският език има характер на обединителен език, свързващ един голям пъстър народ, той е език, чрез който се осъществява приемствеността на културните ценности и традиции от поколенията.
Важно е да се повиши интересът към руската култура и православните традиции. Бъдещият морален облик на нашия народ и държава зависи от информационното поле, в което се формира мирогледът на младото поколение.
Букви и орнамент за оцветяване
(може да се използва като раздаване)
(Оцветяването се основава на образци на начални букви, орнаменти, заглавия от книгата „Тристагодишнината на московския печат 1564–1864“ [М., 1864].)
Главна буква е първата главна буква на книга или глава в книга. Но писмото не е просто, а украсено.
Такива начални букви имаше в древни ръкописни и печатни книги. Сега печатат книги, но преди много време не са можели да ги печатат.
Тогава книгите бяха написани на ръка, украсени с рисунки, начални букви. Всяка книга отнемаше много време, много работа.
Следователно книгите бяха много скъпи. Само най-богатите хора можеха да имат книги у дома.
Дякон Иван Федоров е първият, който издава книга у нас. Затова го наричат пионер. Беше преди почти 4 века и половина.
Книгата се казваше „Апостолът“. Тя е част от Библията, основната християнска книга.
Печатните книги също бяха украсени с начални букви, орнаменти, заглавия.
[1] Първите български князе. Същността на древната българска държава. Принц и отряд. Polyudie. Дейността на Олег, Игор, Олга за укрепване на вътрешното и международното положение на древнобългарската държава. Походите на Святослав.
княз Владимир. Кръщението на Русия. Борбата за киевския трон. Началото на царуването на княз Владимир. Причини за приемане на християнството. Кръщението на Русия. Значението на приемането на християнството.
(Данилов А. А., Косулина Л. Г. История на България. От най-стари времена до края на 16 век).
[2] При създаването на урока са използвани откъси от аналите, преведени от Д. С. Лихачов. Според нас древнобългарският израз „и откъдето започна да яде българската земя” би могъл да се преведе по-точно като „и защо (откъде) земята започна да се нарича българска”, но фрагментите от летописите, които пораждат такъв превод, все още няма да бъдат разбрани в урока.
[3] Освен това учениците могат да изяснят какво е „праведник“, някои от тях трябва да са запознати с това понятие от курса „Основи на православната култура“.
[4] Т.е. - след потопа.
[6] Моравия е древното име на Чехия.
[7] Хорутаните са предците на съвременните словенци.
[8] Волохи е общоприетото име на предците на съвременните молдовци и румънци.
[9] Хората, живеещи между Днепър и Днестър. След втората половина на X в. не се споменава в летописите.
[10] Националност в съвременна Полша.
[11] Помераните или помераните са народ, живял в древността на територията на днешна Полша и Германия. Един от предците на съвременните поляци.
[12] Славянско племе, живяло между реките Припят и Западна Двина. Предци на съвременните беларуси.
[13] Смислен (древнобълг.) – умен, находчив; повтаря съвременната дума "умен".
[14] Тази информация е частдецата трябва да се помнят от учебника „Основи на православната култура“, но тъй като този материал е бил обхванат още в четвърти клас или в класа няма ученици, чиито родители по едно време са избрали модула на програмата „Основи на религиозната култура / светската етика“, посветен на православието, може да е уместно да си припомним този материал.
[15] Става дума за различни обитатели на бреговете на Балтийско море и Северна Европа. Англите са племе, което някога е живяло на територията на съвременна Германия и след това се е преместило на Британските острови, норманите са общоприетото име, използвано през Средновековието за жителите на Скандинавия, а готландците са жителите на шведския остров Готланд.
[16] Има се предвид волжките българи, изповядващи исляма.
[17] Това се отнася за някои жители на Европа, които изповядват католицизма. Терминът "германец" като цяло за много дълго време остана в аналите като общо обозначение на чужденец - тоест "тъп" човек, който не говори славянски.
[18] Най-вероятно Владимир е посетен от хазарите, които изповядват юдаизма. През 7-10 век хазарите имат своя собствена държава в Предкавказието - Хазарския каганат. Но бащата на Владимир, Святослав, му нанася сериозни щети с походите си. Освен това не е ясна съдбата на държавността на хазарите, които се споменават в българските летописи до 11 век.
[19] Поленица – с тази дума във фолклора се обозначават юнаци, мъже и жени.