Препоръки за учителя за превенция и корекция на училищната дезадаптация - Психолого-педагогически
Училищната администрация и учителите в началното училище трябва да помнят правилната организация на училищния живот на първокласниците в съответствие с изискванията на SanPiN. [33]
Оптималният годишен календарен учебен график, който ви позволява равномерно да редувате образователни дейности и почивка за първокласници. Съгласно структурата на учебната година, развила се в училищата в страната, има неравномерно разпределение на учебното и ваканционното време, което противоречи на физическия принцип за редуване на работа и почивка като необходимо условие за предотвратяване на преумора на учениците и поддържане на стабилно ниво на тяхната успеваемост през цялата година.
Учебната година е разделена на 6 учебни периода ("тримесечия"). Първата половина на годината е разделена на 3 периода от по 5 седмици. Между I и II "тримесечие" и между II и III - седмични празници. Второто полугодие също е разделено на 3 учебни периода, но за първи клас продължителността е 6 седмици. Новогодишна ваканция за 1 клас - 2 седмици.
Съставеният календарен график не противоречи на Примерния правилник на общообразователната институция, Закона на Република България „За образованието“.
Обучение целогодишно 1-ва смяна от 8.30ч.
Петдневен тренировъчен режим, съобразен с изискванията за максимален обем на тренировъчното натоварване.
Светъл ден в средата на учебната седмица (като се вземе предвид биоритмологичният оптимум на умственото и физическото представяне).
35 минути урок през цялата учебна година.
Ежедневна 40-минутна динамична почивка на чист въздух след 2-ри учебен час.
Необходимо е да се помни за организацията на здравословна и превантивна работа с първокласници.
Медико-педагогическа диагностика на здравословното състояние на първокласниците:
* медицински преглед на постъпващите децадо училище, от медицински специалисти (педиатър, офталмолог, отоларинголог, хирург, гинеколог, невролог);
* наблюдение на здравословното състояние, заболеваемостта на първокласниците с цел идентифициране на най-често боледуващите деца; определяне на причините за заболеваемостта с цел провеждане на по-ефективна коригираща и превантивна работа;
* диагностика на устната и писмена реч (мониторинг на речевото развитие).
Превантивна работа за предотвратяване на заболявания:
* провеждане на планови и извънпланови ваксинации от училищния здравен работник (включително ваксинация срещу грип, кърлежов енцефалит);
* профилактика на простудни заболявания (елеутерокок, оксалов мехлем и др.);
* създаване на условия в училище за спазване на санитарно-хигиенни умения: измиване на ръцете, преобуване и др.;
* спазване на санитарно-хигиенния и противоепидемичния режим;
* коригиращи класове с деца с нарушения на опорно-двигателния апарат и зрението (програмата „Как да помогнем на дете с лошо здраве да преодолее училищните трудности“).
Максимално осигуряване на физическа активност на децата:
* ежедневни физически упражнения преди часовете;
* игри на открито в междучасието;
* ежедневна разходка и спортен час в групата за удължен ден;
- извънкласни спортни дейности.
Организацията на рационалното хранене за първокласници предвижда:
* назначаване на учител, отговорен за организиране на топло хранене в училище, за родителски такси и безплатно хранене;
* създаване на брачна комисия в състав: медицински работник на училището, диетолог, учител по хранене;
* изпълнение на изискванията на SanPiN за обществено хранене в общото образованиеинституции;
* Спазване на основните принципи на рационалното хранене:
съответствие на енергийната стойност на диетата с физиологичните нужди на децата, свързани с възрастта (като се вземат предвид необходимите енергийни нужди на деца на 7 години с еднократно горещо хранене от приблизително 480 kcal);
баланс на диетата на децата по отношение на съдържанието на протеини, мазнини и въглехидрати за максималното им усвояване в съотношение 1: 1: 4;
попълване на недостига на витамини в храненето на учениците чрез коригиране на рецепти и използване на обогатени храни; максимално диетично разнообразие чрез използване на достатъчна гама от продукти и различни методи на готвене; спазване на оптимална диета.
* създаване на благоприятни условия за хранене;
* организиране на дежурство на децата в трапезарията, резултатите от което се отбелязват от самите ученици в екрана, където се оценява поведението в трапезарията и чистотата на масата след закуска;
* почти 100% покритие на първокласниците с топла храна;
* месечни проверки от общоучилищния родителски комитет за проверка на организацията на храненето на учениците в училище (проверете наличието на документи, санитарното състояние на столовата, анализирайте менюто, попитайте за мненията на учениците).[33]
Препоръките за превенция на училищната дезадаптация са следните:
1. Навременна психологическа и педагогическа диагностика на предпоставките и признаците на училищна дезадаптация, ранна, висококачествена диагностика на текущото ниво на развитие на всяко дете.
2. Моментът на постъпване в училище трябва да съответства не на паспортната възраст (7 години), а на психофизиологичната (за някои деца може да бъде 7 и половина или дори 8 години).
3. Диагностика при постъпване на детето в училище трябвавземете предвид не толкова нивото на умения и знания, колкото характеристиките на психиката, темперамента и потенциалните възможности на всяко дете.
4. Създаване в образователните институции за деца в риск на педагогическа среда, която отчита техните индивидуални типологични характеристики. Използване на вариативни форми на диференцирана корекционна помощ по време на учебния процес и в извънучебните часове за деца с висок, среден и нисък риск. На организационно-педагогическо ниво такива форми могат да бъдат - специални класове с по-малка заетост, с щадящ санитарно-хигиенен, психохигиенен и дидактически режим, с допълнителни услуги от лечебно-оздравителен и корекционно-развиващ характер; корекционни групи за класове с учители по определени учебни предмети, вътрекласна диференциация и индивидуализация, групови и индивидуални извънкласни дейности с учители по основно и допълнително образование (кръгове, секции, ателиета), както и със специалисти (психолог, логопед, дефектолог), насочени към развитие и коригиране на недостатъци в развитието на училищно значими дефицитни функции.
5. При необходимост използвайте консултативна помощ от детски психиатър.
6. Прилагане на правилната организация на училищния живот на първокласниците.
8. Овладяване от учителите на методологията на корекционно-развиващото обучение, насочено към здравословни образователни дейности.[12]