Приказка - сцена - кок
Подбираме гостите по роли и им даваме думите (в курсив), които ще изговорят в точния момент.
В порутена стара колиба, в покрайнините на селото,
Живял един старец. Още една стара дама. Двойката беше приятелска.
Веднъж казва дядото, сменяйки страната на печката:
-Изпечи ми кифличка утре сутринта, старице!
-Какъв си, стар! Чай ти луд ли си Откъде намираш брашно?
Всеки знае, че тези дни има недостиг, копеле!
Шшш, бабо! Слушай дядо! Не вдигай шум напразно,
Минете през хамбара и дъното на цевта и го изстържете!
Бабата вижда - лошо е (дядо й е готин)
И след като изпълни поръчката, тя вкара на кок.
Цял ден плачеше. Но не напразно - Господ е свидетел.
Получи се цялата румена и уханна кифла.
За да не се опари собственикът и да не й се скара
Баба сложи топка на прозореца да се охлади.
Е, топката се възстанови, огледа се,
Скочи през прозореца! И той отиде в гората при хитрите лисици и вълци.
Ролс така, така, малко по малко, пее различни песни
Изведнъж към - дългоух. Самият наклонен, но все пак преглъщан!
-Ето късмет! О, да го вземем! Не съм ял сутрин цял ден!
-Да бъдеш в стомаха не възнамерява! Тогава е време да се търкаля!
Заекът вече е седнал. Изненадан! Изненадан, с отворена уста!
Натруфения човек по това време се търкулна зад ъгъла.
Rolls on, песни вият. Изведнъж той заекна и замълча -
Все пак един нагъл вълк се втурва по пътеката като танк!
-Ха, напий се! Здравей, кифло!И той отвори уста:
-Няма време за пазар с вас - отидете там сами!
Gingerbread Man трепна малко ... Нещо внезапно убоде отстрани ...
Да става каквото ще! С завой той побягна!
Бягайте един часбедният човек, почти загуби душата си.
Спря и се увери, че сивият изостава от него.
- Само сърцето да се пръсне- той имаше време само да грачи,
Как внезапно изпадна мечка от гъсталаците на малините!
Само мечката е тромава и също клише.
Натруфен бабулин - кръгъл - претърколил се между лапите.
-Ами гората! Пълни негодници!- помисли си младият колобок-
Опитват се да го изядат, след което го смачкват на торта. Едва избяга!
Ролки по-нататък. Чува само нечий глас като мед:
- Бездомно дете, но красиво! И не пее толкова лошо!
Изглежда сладко момиче. Всички гримирани, с кожи.
Това е червена лисица! И красиво - просто ах!
-Аз съм легален, а не заварено дете!(Показах паспорта на червенокосата)
И той откровено каза съдбата си.
-Ах, прекрасно е, само ушите станаха като не мои -
Те почти не чуват нищо. Седни на носа ми, повтори!
Колобок - риза - човек! Всичко просто като три рубли.
Той се довери на лисицата. И го направи напразно.
Мошеникът отвори уста (мисълта й беше тънка),
Тя ловко поклати глава... Ам! И изяде кифла!
Исках да попитам читателя: - Коя е жертвата в тази приказка?
Баба е първа. Ясно е. Много е неудобно за нея.
Джинджифилов човек - парче тесто - не го боли.
Е, основната жертва тук е дядото. Знаеш ли защо?
Все пак беше гладен! Изядоха му обяда!
И той няма купони за брашно този месец!