Приказка - Вълшебна пръчка
ПРИКАЗКАТА "ВЪЛШЕБНАТА ПЪЗИЧКА"
JИла беше малко момиче в царството на елфи и феи. Тя беше любимката на цялото кралство. Винаги сияеше, излъчваше доброта и щастие. Където и да отидеше, имаше забавление. Когато момиченцето пораснало, най-важната мъдра фея я поканила при себе си и казала:
- Скъпа, Алфина, ти вече стана възрастен. Вие сте умни, красиви сте, но най-важното е, че имате специална сила, специална дарба. Сърцето ви е изпълнено с доброта и искреност. Ти вече имаш право да станеш фея и да изпълниш съдбата си, - тогава тя извади кутия, украсена със скъпоценни камъни, отвори я и извади ослепителна златна пръчка. Феята подаде пръчката на Алфина.
- Какво е това? — попита объркана Алфина.
- Това е магическа пръчка. Отсега нататък можете да го използвате навсякъде, но при едно условие.
- Работи само ако мислиш каква е твоята съдба.
- Но каква е моята цел? – попита учудено и разтревожено Алфина, държейки магическа пръчка в ръцете си.
- Мило мое момиче - феята се приближи до нея и я прегърна, - трябва да го почувстваш сама. Само ти знаеш отговора, послушай себе си - каза феята и изчезна в миг.
Алфина веднага започна да проучва пръчката. Тя обикаляше кралството ден и нощ в търсене на отговор. Но където и да беше, каквото и да докоснеше, пръчката не действаше. Тя гледаше други феи, които бяха щастливи, вършеха добро и всяка от тях беше напълно различна от другата.
"Но как? Как са намерили целта си? - този въпрос преследваше бедната Алфина. От радостно щастливо дете тя се превърна в тъжно, тъжно и уморено детефея. Алфина не издържа на това напрежение. Решила да намери мъдрата фея.
Феята живеела в отделен голям замък. Замъкът беше заобиколен от огромна цветна градина, малко езеро. Птиците пееха и пеперудите танцуваха в тази градина. Беше толкова хармонично и красиво, че след като стигнах там, изобщо не исках да си тръгвам. Алфина се приближи до тази градина и не можеше да откъсне очи от двете летящи пеперуди, които се гонеха една друга. Тогава една пеперуда удари друга пеперуда с цветното си крило и тя се обиди и избухна в сълзи. „Това също е невъзможно! помисли си Алфина. И в този момент вълшебната й пръчица бързо светна и веднага угасна, - Какво беше това? Алфина изненадано погледна пръчката. В този момент към нея се затича забавен заек с гребен: „Здравей, Алфина, чака те добра, мъдра фея. Ела бързо след мен." Той скочи толкова бързо, че Алфина нямаше време да се огледа. Те изтичаха до малък остров, където фея седеше в люлеещ се стол:
- Здравей, момичето ми, много си тъжна и нещастна. Какво ти се е случило?
- О, фея, през цялото време се опитвам да използвам вълшебна пръчка, но не мога. Не знам какво да правя. Където и да съм, каквото и да правя, всичко е наред... не става. Алфин избухна в сълзи.
Феята стана от люлеещия се стол и се приближи до нея:
Спомняте ли си онези пеперуди, които видяхте в градината?
„Първо си играха, а после единият удари другия“, измърмори възмутено Алфина.
- И после какво стана?
- Тази пеперуда, която беше ударена, се обиди и избухна в сълзи.
— А сега ми кажи какво трябва да направи?
В този момент Алфина се оживи и отговори:
- Тя трябваше да се застъпи за себе си, да обясни, че не е редно, че я боли и че не бииграйте с нея, ако тя направи това отново.
- Какво направи тя?
Тя плачеше и не отговаряше.
- Кажи ми, Алфина, ако дойдеш и се застъпиш за пеперудата, ще й помогне ли?
- Не, следващия път, ако това се повтори, тя също щеше да чака нечия помощ, но може и да не дочака.
- Виждаш ли, моето момиче, ти всичко знаеш и разбираш. Защо ме питаш за отговора? За да научите, за да промените, трябва да направите нещо сами.
„Все още не разбирам какво да правя“, каза тихо Алфина и наведе глава. После рязко го вдигна и възкликна, сякаш си спомни нещо много важно:
- Светна ми магическа пръчка в този момент! Мислех, че не може да бъде.
- Отговорът е вече в теб - отново каза феята с мек и мил глас, - слушай себе си, прави каквото ти казва сърцето.
- Толкова е трудно - тъжно каза Алфина.
Феята се усмихна в отговор и отново остави малката фея.
Алфина се върна в градината на мястото, където си играеха онези две пеперуди, но тях вече ги нямаше. Тя седна на зелената трева и започна да обмисля какво се случва наоколо, опитвайки се да се вслуша в себе си. Изведнъж тя видя същата обидена пеперуда. Алфина моментално долетя до нея и каза:
- Не може да се живее така!
Но винаги живея така. Постоянно се обиждам - с тъжен глас отговори пеперудата.
- Искаш ли да се промениш? – попита Алфина и в този момент вълшебната пръчица светна и не угасна.
- Наистина искам да. Искам да бъда обичана, искам да съм смела и да не позволявам да бъда обидена, искам да правя добро и да помагам на пеперуди като мен.
Алфина махна с вълшебната си пръчка и пеперудата запърха толкова лесно и естествено, че й се приискалети след нея.
Благодаря, фея! — възкликна тя щастливо и отлетя.
„Мисля, че разбирам“, помисли си Алфина и отлетя да прави добро. Пръчката й никога повече не избледня. Където и да се появяваше, радостта и щастието се появяваха отново. Обидени, обидени и объркани отново намериха щастието. Алфина помогна да се намери вяра там, където вече нямаше дори надежда. Силата и мощта й били толкова големи, че дори феите се обръщали към нея за помощ.
- Как успяхте да намерите отговора? - усмихвайки се, попита главната мъдра фея.
- Намерих отговора, когато започнах да мисля не за себе си, а за другите - мъдро и спокойно отговори Алфина и изчезна.