Приказка за това как Бери смени чистачките, за да открадне човек)))
Мнозина вече са разбрали, че търсенето на някои полезни записи в моя BZ е глупаво и доста глупаво занимание, въпреки че може да има двойка. От друга страна, какво очаквахте от момиче, което има сладко от ягоди в черепа си, вместо важен орган, отговорен за мисловния процес?))) Така че отдавна не очаквам нищо полезно от себе си. Но ако имате нужда от съвет за някаква безполезна глупост, винаги е добре дошъл))))
И така, тук, преди мъжкия празник, имах почетната възможност да яхна един особено важен мъж на неговия беляш в арменски мокасини (ако не друго, това е беляш в мокасини, а не мъж))). Той някак неволно прояви интерес да попита дали ще бъда така любезен и ще го пусна ли до пасажерската седалка, за да задоволя любопитството му в областта на моите шофьорски умения и нуждата от познания за интериора на японската Honda puzoter, както и за комфорта като цяло. С други думи, поисках превоз))))
Тук аз, като леко творческа натура, подходих към въпроса сериозно, дори може би малко прекалено, но нищо не може да бъде прекалено, ако въпросът се отнася до безопасността на важен и любим човек, особено ако този странен човек, който независимо се обрече на редовни мъки с мен, е представител на противоположния пол))) Защо да мъча? Да, защото той вече беше успял да се увери, че не съм момиче, а 33 нещастия))) Без да се колебая и да си спомня как ме клеветиха тук, че позволих на съседа ми, хитро, да изхвърли старите ми родни четки в кошчето, отидох в любимия си магазин за хондюкови резервни части за нови оригинални чистачки, т.к.как Boshes започнаха своите за една година и спряха да подобряват видимостта ми
Нови и роднини ми струваха 2300 рубли, нашите скъпи дървени. Веднага реших да купя касета в правилната спирка. Тъй като се грижи за безопасността на човека, тогава отзад също е необходимо да се покрие от небрежни състезатели. Между другото, касетата струва 460r. Докато съм без работа, трябва да уловя момента и да свърша всички неща, които усърдно отлагам за по-късно.
Съсипах чантата си, която отслабваше рязко, и отидох да сменя четките, след като помолих момчетата за помощ, но в отговор чух, че ключалките там често падат, така че вече не поемат толкова деликатна работа, следователно: - Съжалявам, скъпа млада дамо, но някак си ти самата ...
Какво за мен? Свиквай? Затова излязох на улицата, цялата толкова красива ... в къса пола ... нови ботуши в кристали на задните крака, навеждам се малко, якето се повдига, а на задника ми има кристали. Като цяло, всички толкова странна жена, стоя, блестят на слънце. Завъртях се около колата, огънах четките, тъй като този процес ми е познат, но не мога да премахна старите Bosch. Разбирам технологията, но не мога да направя нищо. Тук ме обхвана всеобщата меланхолия, отидох да се оплача на човека, че съм слаба, глупава жена, която дори не може сама да смени проклетите четки, защото няма мозък, а тя отказа да вари сладко! И всичко би било наред, но не съм склонен да се отказвам наполовина. Нямаше да бъда Ягода (вярно, това не е печатна грешка), ако не се справях с такъв дребен въпрос.
Отделих още минута да помисля, след това с умен поглед извадих ръководството, нагласих въображаемите очила с показалеца си и изведнъж осъзнах, че вече съм направил всички необходими манипулации, препоръчани от умни хора, като огъване на четките, но как да щракна този проклет Бош вНяма инструкции, Бош е. Пак отишла при човека за неплатежоспособността си като моторист и решила да отиде да ги смени в сервиза! Мъжът се чудеше на липсата на интелигентност на избраницата и любимата на сърцето му, но не се съпротивляваше, след което в мен кипна неудържимо възмущение и отново замръзнах над качулката в неприлична поза на мимоза и отново започнах да извършвам глупави манипулации, обикновено водещи до безусловна загуба на важно женско оръжие за самозащита, или по-просто казано, нокти.
Псувайки и ругаейки, дърпайки полата си едновременно, така че момчетата в близкия паркиран гезел, които любопитно гледаха забавното шоу „момиче и портиери“, не видяха нищо излишно, започнах да чоплям крепежите с отвертка ... - На мен и мъжете! Мога и без теб! Не за първи път правя странни манипулации с машината пред любопитна публика...
Доливането на маслото е особено приятно за мъжете ... С такава глупава усмивка на лицето си, те гледат как отварям капака с кутия масло в ръка, а след това се опитвам да развия капачката на двигателя ... Е, всичко това е лирика ... Въпреки това, в тази ситуация не можех да падна по очи в калта и да загубя в битка с някакви глупави четки!
Леко напрегната направи така, че сладкото в черепа да заври, след което стисна по-силно мястото, където беше закрепена четката за каишката и я дръпна каааааак! Алилуя! Дори за секунда сънувах божествена светлина, падаща от небето право върху мен, победоносно държаща свалена четка в ръка над главата си! След като заобиколих колата от другата страна и вече поставих едната чистачка, започнах да отлепя втората.
Тогава от нищото отново се появява червеният чичко върху мръсно дупе, който вече няколко пъти влачеше страненремарке, минава 4 пъти, явно не смея да попитам нещо. Накрая любопитството ни надделя, а знаем, че мъжете по природа сме много по-любопитни от нас, момичетата, затова той се приближи, отвори прозореца... -Е, сега ще предложи да помогне, все пак има истински мъже по българската земя... - помислих си, като отново се наведох в по-нужна поза над качулката и изплезих език от старание. - Момиче... -Де... И ето... барабан -Ще си тръгвате ли? Завесата... Публиката ръкопляска! -Ога... Портиерът само ще махне с ръка и ще си тръгне... -Добре, ще почакам... -Ето ви, момчета...-обобщих аз, като вдигнах втората четка и дръпнах отново полата си.
Отидох да сменя патрона в сервиза, за мен това вече е космическа манипулация))) Те ми направиха всичко за половин минута и с думите: - Хусарите не вземат пари, - пожелаха ми приятно пътуване.
Човекът, разбира се, се забавляваше как сериозно подходих към въпроса за неговата безопасност, но мисля, че някъде в дълбините на голямата си душа той беше доволен)))
Сутринта на уречения ден той благосклонно се оставил да бъде откраднат и отведен в неизвестна посока. Най-смешното е, че бях толкова притеснен за безопасността му, а той дори не си направи труда да се закопча))))) Бяка!)))
Човекът до последния момент стоеше в неведение, а аз стоически мълчах и периодично, минавайки покрай поредната табела, сякаш случайно се чудех дали има представа откъде така ревностно бързаме из задръствания със скоростта на варен охлюв? При всичко това бяхме доволни от факта, че имахме приказен късмет с времето, предишния ден имаше плюс, всичко се размрази, а през нощта минус изчезна и всички дървета изведнъж станаха приказно красиви, покрити с тънка бяла дантела. Красота и повече!
Около 10 километра преди дестинацията похитеният се досети, че го водяКоломна!)))
Е, тогава просто се разхождахме ... вървяхме ... вървяхме ... говорихме много, той ме разсмя до сълзи, ядохме нездравословна, но много вкусна бърза храна и щракахме през шибания розов залез, който видях само докато обработвах снимките)))))
P.s. с миналото ви, мили мъже! Извинете, че се забавих толкова… Ако знаехте само колко усилия ми костваше тази публикация))) Мислих дълго време и почти реших да не пиша за това, но тогава видях снимките и не можах да не ги споделя. Като цяло тогава бях без фотоапарат, защото моята умираше, но ми дадоха готин тежък фото пистолет с неудобен обектив, с който постоянно не влизах много в кадъра, така че снимките ставаха една, две и се броят, но аз, като получих снимките, оцених качеството им и утроих болката си с новия фотоапарат и дългото ми отсъствие на муза и идеи за многословие)))) Останалите снимки, които не станаха не се вписват тук са тук )))