Приказката за едно козле и едно яре (Евгения Гундирева)
Имало един цар, царят имал син, синът имал булка, булката имала коза, козата имала коза. Детето отиде на разходка в гората, но се изгуби. Сив вълк го нападна и изяде яре.
Козата плаче, мъчно й е за малкото козле. Булката плаче, жали й козата. Царският син плаче, мъчно му е за булката. Старият цар плаче, мъчно му е за сина му.
Дошъл Иван слугата и го попитал: Какво плачеш, царю? Как да не плача? Моят любим син плаче. -За какво плаче синът ви? -Да, аз самият не знам, просто го съжалявам. Един слуга отиде при царския син. -За какво плачеш, сине на краля? -Как да не плача Булката ми плаче. -И за какво плаче булката ти? -Не знам. Просто я съжалявам. -Защо не попита дали има нужда от помощ? -О, Иване, иди питай, ако трябва, помогни. Слугата отиде при булката. -Какво плачеш булка? -Как да не плача? Козата ми плаче. -А каква мъка има твоята коза? -Не знам. Просто я съжалявам. Иван отиде при козата. -За какво, коза, плачеш толкова горчиво? -Как да не плача? Вълкът ми изяде козата!
Слугата отишъл в гората, хванал вълка, хванал го за задните крака и да се друсаме. Тръшка, тръска вълкът, отваря уста от страх и от устата на вълка изскочи яре. Иван донесе яре при козата. Козата започна да подскача и да се преобръща от щастие, за да благодари на Иван.
Булката видяла, че козата не плаче и също спряла да плаче. Царският син видя, че невестата му не плаче и се засмя. Тук кралят се развесели, стана от трона и започна да танцува. Те се приближиха до козата и ярето и запяха: "Ето какви сме приятели! Приятел плаче - аз плача. Приятел се смее - аз се смея. Наистина, добър ли съм в приятелите?"
Козатой им отговаря: „Не приятелят, който помага да плаче, А този, който помага от беда.“
Приказката е лъжа, но в нея има намек, урок за другите "приятели".