Приказката за Генджи (Genji Monogatari) (том 2) - Шикибу Мурасаки, страница
Сиянието на пролетта и преди беше осенявало просторната къща на Великия министър, но досега в нея не се намираше човек, способен да разпалва сърцата, обстоятелство, което дразнеше мнозина. Но наскоро по света тръгна слух за добродетелите на младата дама от Западното крило, за вниманието, с което е обградена в къщата на Шеста линия и какво? Както подозираше Генджи, имаше доста хора, които насочиха мислите си към нея. Някои, самодоволно мислейки: „По-добре да не ме намират!“, не пропуснаха възможността да намекнат за намеренията си или дори открито да ги декларират. Други, без да смеят да разкрият своите "чувства-деяния" (212), изгарят от тайна страст. Сред почитателите на момичето беше Учуджо, синът на министъра на съда, който, разбира се, не знаеше какво всъщност се случва. 12
Младата дама от Западното крило плени въображението и на принц Хьобукио, който, загубил жена си, вече три години живее сам. Същата сутрин той се престори на много пиян и като заби клонче глициния в косата си, се отдаде на необуздано забавление. Оживеното му лице беше красиво. Министърът, дълбоко в сърцето си изключително доволен, че очакванията му са оправдани, нарочно се престори, че не забелязва нищо. Когато чашата с вино стигна до принца, той, изобразявайки крайно объркване на лицето си, започна да отказва, казвайки:
- О, не, стига толкова. Наистина, отдавна щях да си тръгна, ако нямах една мисъл в сърцето си.
Заради него копнее, изнемогва
Готов съм да скоча в бездната
Не се страхувайте от неприятни слухове. (45)
След това, подавайки на министъра чаша заедно с клонка глициния, той каза:
- „Вашата коса има същата фиба.“ (213) Усмихвайки се, Генджи отговори:
Хвърли или не в бездната,
Забавете се, наслаждавайки се на окото
красотапролетни цветя.
Беше трудно да се устои на настоятелните му искания и принцът не можеше да си тръгне.
Утрото донесе със себе си нови удоволствия.
Точно в този ден съпругата-императрицата се канеше да започне Свещените четения13, така че много от гостите останаха в къщата на великия министър. Всеки имаше специални стаи, където можеше да се преоблече в пълна рокля. Попречените да участват в четенията се прибраха.
За да пазят коня, гостите се събраха в покоите на императрицата. Всички, като се започне от Великия министър, заеха местата си. Днес целият двор беше тук. Величествено зрелище, а как би могло да бъде другояче, ако се случи в къща на Шеста линия?
Господарката на Пролетта изпрати цветя, нейно лично предложение на Буда. Те бяха доставени от осем момичета, известни със своята сладост, които бяха нарочно облечени с птици и пеперуди за този повод. „Птиците“ носеха черешови цветя в сребърни вази, а „пеперудите“ носеха кери в златни. Сякаш обикновени цветя, но на гостите изглеждаше, че никога не са виждали толкова буйни и ярки съцветия.
Веднага щом лодката с момичетата, заобикаляща хълмовете в южната част на езерото, доплува в градината на императрицата, се издигна ветрец и във въздуха се завъртяха черешови листенца. Не е трудно да си представим колко възхитена беше публиката, когато видя красивите фигури на момичета, които внезапно изникнали от мъглата се появиха на фона на ослепително синьо небе.
Отхвърляйки идеята да използват вчерашния балдахин, те решиха да подредят музикантите в галерията, прилежаща към основните камери, където бяха специално поставени сгъваеми столове за тях.
Тук, приближавайки се до стълбите, момичетата дават цветя. Те се вземат от търговци на тамян и се поставят до съдове за свещена вода. И господин Чуджо от къщата на великия министър предава на императрицатасъобщение:
„Дори пеперудите,
В градината над пърхащите цветя,
С тъга в очите
Цикада гледа от тревата,
Мечтая за есента. "
Императрицата гледа това писмо, усмихвайки се: „Ето отговорът на шепа пурпурни листа.