Приказката за принцесата Пирлипат (Полушина Лидия)
/По Хофман/ Част 1. Пирлипат и нейните врагове.
Принцеса Пирлипат се роди мило, умно, мило и талантливо дете. Родителите не можеха да се наситят на детето си. Сутрин пееше забавни песни, нощем сънува вълшебни цветни сънища, а през деня не плачеше, ако я изкъпаха. Един ден тригодишната Пирлипат, разхождайки се с кралицата майка в парка, се спъна и падна в прахта. Царицата го вдигна и започна да го духа от всички страни. „Духайте, духайте,; внезапно чу кралицата, ; все още се цупи!" Изненадана, кралицата-майка погледна назад и видя ядосана, прегърбена стара жена, която минаваше в тръс с чувал на раменете. Пухчетата падаха от торбата във всички посоки. Старата вещица погледна накриво и се изплю - и изведнъж изчезна до самия жив плет на парка. Кралицата мислеше за този инцидент цял ден и цяла вечер, а на сутринта напълно забрави за него, защото любимите й братовчеди дойдоха да я посетят, за да си побъбрят за рокли, балове и други глупости. Междувременно старата бавачка, която беше неразделно с принцесата и спеше с нея в една стая, забеляза, когато си лягаше, че бузите на спящото дете някак си странно светят. Тя поръси момичето със светена вода и шепнеше над нея, но бузите й не спряха да се изчервяват. Разтревожената сестра се молеше и пъшкаше цяла нощ... Но на сутринта Пирлипат беше все още свеж и здрав и чуруликаше като птичка. Трябва да кажа, че в стаята, където спяха Пирлипат и бавачката, живееше малко екзотично канарче в клетка, което през нощта беше покрито с бял пухкав шал. Тази сутрин, когато бавачката, както винаги, свали кърпичката от клетката, тя видя, че мъртвото канарче лежи в клетката с вдигнати лапи и върти очи. Уплашената бавачка бързо отвори вратата на клетката и отвори прозореца, а канарчето скри в златна кутия. По това време розово след пранеПирлипат изтича в стаята и видя отворена празна клетка. Момичето застина и по лицето й премина сянка. Но нежната бавачка прегърна Пирлипат и прошепна в ухото й, че канарчето чурулика сутринта как иска да се прибере вкъщи, в топлите страни, как копнее за родината си и че бавачката не може да откаже на канарчето в нейната молба, отвори прозореца и клетката и канарчето отлетя. — Без да се сбогувате с мен? — прошепна унило Пирлипат, готов да заплаче. „Ти спа толкова дълбоко, мила моя, че канарчето не искаше да те събуди“, изгука нежната старица. Пирлипат се успокои и след известно време ароматни бисквитки, чиито миризми се носеха от кралската кухня, плениха въображението й. И Пирлипат се втурна да пие чай, пожелавайки на канарчето приятно пътуване. Бавачката тихо излезе в градината и зарови златна кутия с канарче под зелен разтегнат клен. Когато излезе от градината, стори й се, че някаква прегърбена сянка проблясва между дърветата. Но вероятно само изглеждаше, реши тя, скоро забравяйки всичко зад настоящите неотложни въпроси. И така, както вече разбрахте, беда надвисна над кралското дете. И ето това. Старият придворен астролог бил магьосник на непълно работно време и понякога причинявал щети на хора, които не му харесвали, чак до краля. В това на астролога помогнаха звездите - черни дупки, които в определени дни можеха да изпращат нещастия с помощта на зли хора. Ако кралят хванеше муха в супата сутрин или сънува лош сън, след който ставаше напълно съкрушен, тогава това бяха всички трикове на астролога и неговите звезди. Разбира се, коварният астролог се страхуваше да не навреди много на царя, защото царят беше много мил и всички ярки звезди, включително Слънцето и Луната, покровителстваха царя и го защитаваха. Но всичко се случва за момента. И ето това. Астрологът имаше сестра - професионална вещица. Някога, когато беше младо синеоко момиче, близкият прародител на настоящия крал я обиди много и оттогава тя се закле да отмъсти на него и цялото му семейство, свърза се със злия дух и стана вещица. Скоро тя привлече по-малкия си брат, придворния астролог, за отмъщение. Тогава вещицата Мадлен изрови кутията с останките на клетата птица и с безмилостни заклинания заби перата й в пухена възглавница, която скоро падна под главата на принцеса Пирлипат. Какво се случи тогава с принцесата - за тази история по-нататък.
Част 2. Болест на Pirlipat.
Принцеса Пирлипат ставала все по-мрачна и бледа, а сънят й ставал неспокоен и накъсан. Тя вече не беше идеалното дете, което родителите й виждаха в нея. Тя започна да се бие и да действа малко и сега се сприятели само с най-известните момчета в двора. Родителите не знаеха какво да правят с нея и продължиха да я обичат и глезят по навик. Когато Пирлипат беше на шест години, папата крал традиционно й купуваше всякакви подаръци, в съответствие с новите й наклонности: люлеещо се конче, навиваща се кола, летящ хеликоптер и петарда. Но принцесата откъсна опашката на коня, счупи колата и хвърли хеликоптера през прозореца. Остана й само пистолет с крекери и тя продължи да тича с момчетата по цял ден, да играе с тях на разбойни казаци и да стреля с нов пистолет. /Пистолетът крекер беше лично изобретение на Мадлен и беше умело направен от Астролога и именно с този пистолет Пирлипат трябваше да приучи към жестокост и безчувственост./ Когато родителите видяха новите номера на принцесата, кралицата майка се разболя отмигрена в леглото и папата-крал не знаеше какво да прави със себе си от огорчение, но въпреки това се замисли и реши да отиде за съвет при двора Астролог, както знаем, негов таен враг и магьосник. Хитрият и далновиден магьосник Звездоглед, разбира се, не каза нищо на краля. Той обаче му прошепна, че всичко е заради крекер пистолета. И смелият крал се върнал в дома си. Когато малката принцеса заспа, старата бавачка предпазливо се приближи до леглото й и извади пистолет от сънливите й ръце. След това тя отиде в кухнята и хвърли пистолета в печката! /Така й заповяда царят./ Печката трака, скърца, пука с крекери, много дим излиза от комина, а печката изплюва един крекер. До сутринта върху изстиналите въглени остана само овъглената рамка на пистолета. Междувременно малката Пирлипат отново спеше неспокойно и цяла нощ сънува цветни петарди. Когато тя скочи от леглото сутринта, пистолетът не се намираше до нея. „Какво е? — изкрещя тя с пълно гърло. „Къде е любимият ми пистолет?!” Старата бавачка беше много уплашена и започна да успокоява принцесата. Но принцесата не искаше да слуша нищо. По една нощница тя обикаляше стаите и търсеше пистолета си. Накрая тя влетя в кухнята и видя смачкан сив крекер на пода. Тогава умната Пирлипат пъхна глава в печката и изрови сред пепелта останките от клетия пистолет. При рева на принцесата развълнуваните крал и кралица дотичаха и, доколкото можеха, започнаха да успокояват дъщеря си. Кралят й обеща планини от подаръци и купища дрехи, а кралицата майка коленичи и горко заплака. Но разярената принцеса не послуша никого, ревът й беше заменен от гняв и тя започна да бие родителите си наляво и надясно. Бавачката хукна през глава след придворния лекар. Лекарят сложи момичето в леглото и го постави на гърдите си.пиявици и студен компрес с лед на главата. Междувременно разгневеният крал, облечен набързо, отново отиде при придворния звездоглед. Той заповяда да му кажат цялата истина за болестта на Пирлипат, иначе няма да му отрежат главата! Звездогледът-магьосник беше много уплашен, но тъй като беше много хитър и коварен, каза само половината истина, а именно за своята сестра-магьосница и птицата канарче, убита от нейното заклинание.
Част 3. И последната. Възстановяване и краят на приказката.
Кралят изпрати пратеници из цялото кралство със заповед да намерят прокълната магьосница. Междувременно старата бавачка си спомни, че търговецът, който продаде луксозната възглавница за Пирлипат толкова евтино, беше стар, побелял и прегърбен и много приличаше (дори тогава тя си помисли) на сянката, която си беше представила в градината. Бавачката разпори възглавницата и за свой ужас откри изкривените пера на мъртво канарче. Но старата жена се събра, внимателно заши възглавницата и изгори перата в пламъка на свещ. С последната изгоряла химикалка изчезнаха злите магии на Мадлен, принцесата дойде на себе си след боледуване и отново стана мило, послушно и добро момиче. Междувременно Мадлен беше проследена и изправена пред краля. Мадлен, вече доста стара и грохнала, предусещайки скорошната си смърт, разказала на краля-баща всичко без да крие както за себе си, така и за брат си. След това признание магьосницата издъхнала. Що се отнася до стария астролог, присъдата на краля беше кратка и не жестока: той просто беше изгонен от кралството. Мястото на Придворния астролог зае младият внук на старата бавачка: той беше само на дванадесет години, но всички ярки звезди, Луната и Слънцето го слушаха весело, а черните дупки се скриха някъде далеч, далеч. Това е краят на тази история