Приказката за сивия монитор (Валери Камаев)
Веднъж в Каракум се появи варан, голям гущер, но без ивиците, които този вид придоби по-късно. Един ден той погледна към небето, прозя се и си помисли: „Добре. Много място точно за мен. И няма никакви опасности." – И заспа. Събуди се, погледна слънцето отново и запълзя напред. Исках да ям. Пълзи и изведнъж вижда - тушканче. Гущерът отвори устата си и го глътна. И гладът никога не изчезва. Нашият варан отива по-далеч и си мисли: „Кой друг бихте искали да изядете?“ Виж, виж, пустинната котка, каракалът, тича. Нашият герой искаше да го преглътне, но сгреши и остана без нищо. И гладът не е утолен, искам да ям още повече. Гущерът пълзи. Видях костенурка. Той отново отвори устата си и костенурката каза: - Отвори по-широко, аз сама ще се кача там. Варанът се зарадва, отвори устата си до цялата й ширина, костенурката и се покатери в нея. Да, но варанът не можеше да затвори устата си - той се задави. Започна да се върти на място, да се преобръща, да бие опашката си - нищо не помага. Тогава варанът се помоли: - Аллах, помогни! Колко дълго той попита така накратко, не знам, само Всевишният чу молитвите му и отговори: — Ще ти помогна. Но кажи ми, ще отвориш ли устата си за всичко, което се движи? Ще глътнеш ли всички най-големи? Няма да го направя. Просто помогнете. —Добре. При залез слънце туркмен на камила ще мине по този път. Помолете го да ви помогне. При залез слънце се появи човек на камила. Варанът се втурна към него с молба. —Мо-ги-и! - едва успя да изтръгне. - Защо не помогнеш на идващия - каза пътешественикът и разтърси варана за опашката. От силен тласък костенурката излетя от гърлото на жертвата и продължи. И варанът поиска вода от човека. „Защо не помогнете на някого, когото срещнете“, каза туркменът и даде на гущера кхурджинкамилско мляко. Гущерът го изпразни, благодари на човека и изчезна. Само думите на Всевишния се задържаха за кратко в главата му. На следващия ден всички изчезнаха. И отново варанът сграбчи всеки, когото можеше да удари, с когото можеше само да се справи. Но костенурките вече не ги докосваха, заобикаляха ги. За лакомия и ненаситност той получи прякора крокодил на пустинята. В пустинята Каракум ще срещнете още нещо. Така че!