Приказките на дядо (Павел Хмара)
ПРИКАЗКА ЗА BEHEMOTH Имало едно време едно момче в Москва. Веднъж попаднал на книга, открил, че хипопотам живее в нашия свят. Ловът е забранен за него, хипопотама, защото този звяр сега е станал много рядък. Но има зли чичовци, и те, за забавление, обичат да се разхождат в гората, да убиват хипопотами! И тогава момчето каза, този, който взе книгата: - Татко! Хайде по-бързо! Трябва да спасим зверовете! Ето едно момче с баща си бърза, ето те се качват на бързия влак, и бързият влак ги отвежда право в гората край Москва! Има река и блато, само че няма...бегемот! Защото хипопотамът не живее в предградията.
Приказка за бика
В света живееше един бик. Той е свикнал да блъска хората и който и да види, веднага блъска яростно! Човек живееше в света, той ужасно не харесваше, ако някой, така да се каже, започне да го набива. И така те се срещнаха в средата на голямото стърнище! Бикът огъна рога и се нахвърли върху врага! Човекът не потрепери, не избяга от бика, макар, разбира се, рогът, като пирон, можеше да го прониже! Хвана рогата на рогата с ръце и му каза: – Чудак! Аз съм твой приятел, а не враг! И тогава свирепият бик, който беше свикнал да блъска хората, изведнъж рече покорно: - Му-у! Разбирам какво е какво! Ще забия рогата си само на зъл враг! Но не можете да си блъскате главите, защото сме приятели!
Колко жалко, че лятото отмина, Че зимата ще дойде скоро, И планетата ще облече снежно палто, И снежни шапки у дома! Но, честно казано, някак не много Тъжно ми е за топлия сезон! И всичко това, защото е красива есен Днес имаме в двора! Не грачи, врано, празнословецо, Зимата е на носа! Тивиждаш, че нашата есен е златна Рисува в съседната гора! Има жълта агарика, има кафява шишарка, Има зелена ципа, която лети! А кленът прилича на рошаво червенокосо момче Гледа ни добродушно! И ще се усмихна на добродушния клен И вече няма да съм тъжен... А по-рано исках да хвърля камък по гадна зла врана!
Гледам от върховете на моята висока сграда Към мравуняка на нашия двор. Обитателите се щурат като малки насекоми, Лудите деца гонят топката, Още едно хвърля петарди във въздуха И всяка експлозия се посреща като поздрав. Коли, обявени като бардове, Даден е концерт на дворната публика. И в тази суматоха, и в тази проза, В лишения, във въздържание, в пост На гола бреза през пролетта Гарван седи в ликово гнездо. Без опит, може би без навик, С голямо търпение, усърдие, труд, С клонка, с кабел, с лента Тя вплете бъдещия си дом. Не търси страхотно сирене И знае целта си, Тя седи на яйцата си в центъра на света, А ние сме периферията за нея. Играят футбол наоколо, цвилят, хапят мелези, И вали от небето, после вали сняг. Тя седи на яйцата си в снежна шапка И продължава състезанието си с гарвани. Там - гръм на войната, тук - взрив от аплодисменти, Едни умират от глад, други от лакомия, Свалят, избират президенти, - Тя седи с вода на уста! Не грачи, въпреки че в душата стрес бушува, Явно съзнава светостта на дните, По време на които свръхсложни процеси В името на живота те протичат в нея. Непрестанно и почти без прекъсване Върши подвига си на служба! Каква сила прикова гюлена към такова неудобно гнездо? Ето, работата е за месец, резултатът е завинаги: За да не почива родният род в Босе! Кой беше нейният велик имиджмейкър Кой я научи да се държи така? И защо всички ниетя - да ми пука! Колко сме затънали, копеле! Давим се в суета, в мързел, А за подвига дори не ни пука. Но между другото, тук - без подвиг, без драма Нито пени! И аз съм безделник психар: Когато майките ни носеха всички вътре, И на гарваните не им пукаше!