Присъда за хормонално рефрактерен рак на простатата или борба за него - Медицински портал ""

присъда

Ракът на простатата (PC) е на трето място в света и четвърто в Украйна в структурата на онкологичната заболеваемост при мъжете. Според Международната агенция за изследване на рака в Европа през 2004 г. са диагностицирани 238 хиляди случая на рак на простатата, 85 хиляди мъже са починали от това заболяване през същата година.

В Съединените щати тази година повече от 200 000 пациенти са били диагностицирани с подобна диагноза, а смъртността сред тях се очаква тази година да бъде 27 000. Според прогнозата всяка година в страните от Европейския съюз ще се регистрират 200 000 нови случая на рак на простатата, повече от 60 000 пациенти ще умират годишно от това злокачествено новообразувание. Тъй като рискът от заболяването се увеличава с възрастта и броят на възрастните хора бързо се увеличава, се очаква да се увеличи и случаите на рак на простатата.

простатата
Представяме на читателите поглед към проблема и възможностите на съвременната медицина в областта на лечението на метастазирал хормонално-резистентен рак на простататаот д-р Вячеслав Николаевич Григоренко.

– Сред рисковите фактори за развитие на рак на простатата са (според Aus et al., 2005):

  • възраст - средна възраст към момента на поставяне на диагнозата - 70 години;
  • наличието на рак на простатата при един роднина от първа линия увеличава риска от развитие на патология 2 пъти, а при двама или повече - съответно 5 и до 11 пъти;
  • географска област на пребиваване - жителите на САЩ, Канада и Северна Европа са по-податливи на болестта, по-малко - жителите на Югоизточна Азия;
  • екзогенни влияния -преобладаването на животински мазнини в диетата, дефицит на селен, витамин Е, ликопен (каротеноид, открит главно в домати и дини).

Клиничната картина на началните стадии на рак на простатата в повечето случаи се характеризира с липса на симптоми на заболяването. Значителна част от случаите на тази патология се откриват по време на периодични медицински прегледи. Симптомите на увреждане на долните пикочни пътища (чести и постоянни позиви, отслабено изтичане на урина, непълно изпразване на пикочния мехур и др.) С доброкачествена хиперплазия и рак на простатата са подобни. В напреднал стадий ракът на простатата се проявява с астения, загуба на тегло, болка в долната част на гърба, бедрото, оток на тъканите поради метастази в лимфните възли, освен това, поради метастази в костите, долните крайници са парализирани.

Диагнозата на рака на простатата се основава на дигитален ректален преглед, трансректална ехография, биопсия на жлезата, определяне на нивото на простатно-специфичния антиген (PSA) - маркер за активността на туморния процес и ефективността на терапията.

Ракът на простатата е хормонално зависим тумор, който се влияе основно от тестостерона. Тестостеронът се превръща във функционално активен андроген - дихидротестостерон (DHT) в клетките на простатната жлеза. Целта на лечението на заболяването е да се създаде максимална андрогенна блокада.

Радикалното лечение на рак на простатата чрез операция е възможно само в ранните стадии с малки локализирани тумори. За съжаление, всъщност само 10% от раковите заболявания на простатата могат да бъдат лекувани с операция. В този случай се използва радикална простатектомия.

Лъчевата терапия ев момента един от водещите консервативни специални методи и може да се използва за лечение както на локализиран, така и на локално напреднал процес.

Дистанционното облъчване с мегаволтови източници на радиация (гама-уред, линейни ускорители и др.) вече се препоръчва при всички стадии на рак на простатата. Той е алтернатива на радикалната простатектомия в началния стадий на заболяването, ако операцията е невъзможна поради придружаващи заболявания или пациентът отказва оперативно лечение. Лъчевата терапия се използва успешно както при локализиран, така и при локализиран рак на простатата.

Противопоказания за лъчева терапия са: общо тежко състояние на пациента, ракова кахексия, тежък цистит и пиелонефрит, наличие на голямо количество остатъчна урина, хронична бъбречна недостатъчност, азотемия.

Хормоналната терапия е водещото лечение за често срещаните форми на PCa. Повечето методи за ендокринна терапия за рак на простатата са насочени към намаляване на нивото на тестостерон в кръвта чрез потискане на неговия синтез в тестисите и надбъбречната кора. Има следните методи за андрогенна блокада:

  • двустранна орхидектомия;
  • естрогенна терапия;
  • "чисти" антиандрогени;
  • стероидни антиандрогени;
  • агонисти (аналози) на LHRH;
  • орхидектомия + антиандрогени;
  • антиандрогени + естрогени;
  • агонисти (аналози) на LHRH + антиандрогени.

Първичната хормонална резистентност (15-20% от случаите) или вторичната хормонална резистентност (развита в резултат на хормонална терапия) е най-трудният проблем при лечението на рак на простатата, тъй като нейната неизбежна последица е прогресирането на заболяването.

Този процеспроявява се чрез повишаване на нивата на PSA, проява или обостряне на съпътстващи симптоми (болка), метастази или растеж на неоплазма. На този етап лекарят и пациентът са изправени пред проблема за избор на нова терапевтична стратегия.

Химиотерапията е едно от основните лечения за повечето видове рак. Въпреки това, клиничните проучвания за употребата на цитостатици при лечението на напреднал рак на простатата в продължение на много години не дават основания за оптимизъм. Схемите, базирани на митоксантрон и кортикостероиди, бяха признати за най-ефективни. Митоксантрон значително подобрява преживяемостта без прогресия и води до по-ниски нива на PSA, но не подобрява общата преживяемост.

Песимизмът на експертите относно ефективността на химиотерапията беше разсеян с публикуването на данни от фаза III проучвания за използването на терапия с включване на доцетаксел (Taxotera) при пациенти с метастатичен хормонално-резистентен рак на простатата - TAX 327 и SWOG 99162.

Резултатите, получени в проучването TAX 327, бяха обещаващи и надминаха очакванията. Най-важният резултат е повишаване на общата преживяемост, със средна преживяемост от 18,9 месеца за лекарството на всеки 3 седмици и 17,4 за седмична употреба спрямо 16,5 месеца в групата на митоксантрон. Режимът Taxotere/преднизолон намалява риска от смърт с 24% в сравнение с режима, базиран на митоксантрон, а двугодишната преживяемост се увеличава с 37%.