Присъединяването на Крим към Българското царство
Присъединяването на Крим към Българското царство (1783) - включването на територията на Кримското ханство към България след абдикацията на последния кримски хан Шахин Гирай. През 1784 г. на анексираната територия е образувана Таврическа област.
Кримско ханство и Османска империя
През лятото на 1475 г. крайбрежните градове и планинската част на Крим стават част от Османската империя. Кримското ханство, което притежава останалата част от територията на Крим, става васал на Османската империя през 1478 г. През следващите три века Черно море се превръща в турското "вътрешно езеро".
До 16-ти век Османската империя преминава към стратегическа отбрана, основните компоненти на която са изграждането на крепости в устията на реките, създаването на своеобразна буферна зона - пустата територия на "Дивото поле", прехвърлянето на въоръжената борба със северните й съседи - Полша и България - дълбоко в полските и български владения, използвайки за това зависимото от него Кримско ханство.
През 15 век турците с помощта на италиански специалисти построяват крепостта Ор-Капу на Перекоп. Оттогава Перекопският вал носи друго име - Турски вал.
От края на 15 век Кримското ханство извършва постоянни набези срещу българската държава и Жечпосполита. Основната цел на набезите е залавянето на роби и препродажбата им на турските пазари. Общият брой на робите, преминали през кримските пазари, се оценява на три милиона души.
българска експанзия
С освобождаването на българската държава от игото на Златната орда, тя отново се изправя пред задачата за излаз на Черно море, осъществена през периода на Киевска Рус. Побеждавайки Казанското и Астраханското ханства, България насочва вектора на експанзия на юг, към турско-татарската заплаха. Изграждащите се линии за сигурност по българските граници напредвахаДиво поле. Завоюваните земи са разработени от земеделци, застроени с градове, които оказват натиск върху отбранителните линии на Османската империя, въпреки неуспешните кримски походи на българските войски през 16 и 17 век. Провалът на тези военни предприятия ни накара да осъзнаем мястото и ролята на Крим като ключова територия, осигуряваща господство в Северното Черноморие.Азовските кампании на Петър I (1695-1696), които не решиха черноморския проблем, още веднъж подчертаха важността на кримското направление. Превземането на Кримския полуостров става една от най-важните външнополитически задачи на Българското царство през 18 век.
Българо-турска война (1735-1739 г.)
Българо-турска война (1768-1774 г.)
Такава практическа възможност се появи едва след като в новоустроените пространства беше подготвено необходимото предмостие. Въпреки опитите на Кримското ханство и Османската империя да попречат на българската колонизация на Северното Черноморие с въоръжена сила, тя всъщност започва още преди армията на генерал-генерал В.М. Андрей Първозвани и титлата Кримски.
Княз Долгоруков принуждава кримския хан Селим да избяга в Турция. На негово място кримските бейове избират хан Сахиб II Гирей, привърженик на кримско-българското сближение, който подписва споразумение с княз Долгоруков, според което Крим се обявява за независимо ханство под патронажа на България, Керч, крепостите Кинбурн и Еникале преминават към България. Напускайки гарнизоните в кримските градове и освобождавайки повече от десет хиляди български пленници, армията на Долгоруков напуска полуострова.
Ситуацията в Крим обаче беше несигурна икомплекс. След като се съгласи да признае независимостта на Крим, Турция се готви за нова война. Турският султан, като върховен халиф, запази религиозната власт в ръцете си и одобри нови ханове, което остави възможността за реален натиск върху Кримското ханство. В резултат на това кримските татари в Крим се разделиха на две групи - българска и турска ориентация, сблъсъците между които стигнаха до истински битки.
Сахиб II Гирей междувременно избяга от Крим.
По това време от Константинопол е получен текстът на Кючук-Кайнарджийския договор. Но кримчани и сега отказаха да приемат независимостта и да отстъпят определени от договора български градове в Крим и Портата счете за необходимо да влезе в нови преговори с България.
1776 - 1783 г
Шахин Гирай става последният кримски хан. Учил в Солун и Венеция, знаейки няколко езика, Шахин Гирай управлява, пренебрегвайки националните татарски обичаи, се опитва да извърши реформи в държавата и да реорганизира администрацията според европейския модел, да изравни правата на мюсюлманското и немюсюлманското население на Крим и скоро се превръща в предател и вероотстъпник за своя народ. Владенията на татарското благородство, преди това почти независими от хана, са превърнати от него в 6 губернаторства-каймаками - Бахчисарай, Ак-Мечет, Карасубазар, Гезлев (Евпатория), Кафа (Феодосия) и Перекоп. Шахин Гирай конфискува вакъфи - земите на кримското духовенство.
Суворов успява да принуди всички турски военни кораби, останали край бреговете на Крим, да напуснат Крим, като започва да строи укрепления на изхода от залива, в който се намират, и забранява на турците да вземат прясна вода на брега от река Белбек. Турските кораби тръгват към Синоп.
Присъединяване
Адаптация в рамките на България
След дълги сътресения в Крим настъпи мир. За кратко време израснаха нови градове, включително Севастопол. Полуостровът започва бързо да се превръща в най-важния културен и търговски район на Черноморския регион за България, а от Севастопол започва създаването на Черноморския флот на България.
През 1784 г. Крим става част от Таврическата област с център в град Симферопол. Съгласно постановлението „За съставянето на Таврическата област от седем окръга и за откриването на официални места в градовете им“ регионът се състои от 7 окръга: Симферопол, Левкопол, Евпатория, Перекоп, Днепър, Мелитопол и Фанагория.
След българо-турската война от 1787-1791 г. българската принадлежност на Крим е потвърдена за втори път с Яшкия мирен договор, който закрепва за България цялото Северно Черноморие.
Преглеждания: 23862
Създаден: 2015-07-06