Присвояване на намерения Наказателен кодекс на Руската федерация, Моят собствен адвокат
защита на правата в съда без адвокат
Присвояване на намерения Наказателен кодекс на Руската федерация
Присвояване на намерения Наказателен кодекс на Руската федерация
Присвояването на намереното често се среща в съдебната и следствената практика, но тази практика е двусмислена. Една от причините за съществуващата днес противоречива съдебна практика е, че в Наказателния кодекс на България не се предвижда отговорност за присвояване на намерено.
В съответствие с правния речник, находка е откриването на вещ, изгубена от някого или вещ, изгубена от собственика и намерена от друго лице.
Правният режим на откриването в тази ситуация се урежда от Гражданския кодекс на България (чл. 227,228). Според нормите на Гражданския кодекс гражданинът е длъжен да уведоми лицето, което е изгубило вещта или нейния собственик, че е намерено. Ако лицето, изгубило вещта, е неизвестно, намерилият я е длъжен да съобщи за находката на полицията или на местната власт.
Ако в рамките на 6 месеца от момента на такова изявление за находката до полицията или до местния орган лицето, което има право да получи находката, не бъде идентифицирано или самото то не декларира правото си върху вещта пред лицето, което я е намерило, или пред полицията, или пред местната власт, гражданинът, който е намерил вещта, придобива правото на собственост върху нея.
Основният признак в случая е противозаконното отнемане на имущество. В случаите с находка обаче възникват въпроси: как да се определи дали в конкретен случай е налице незаконно отнемане и дали нещо, оставено от собственика и открито от неупълномощено лице, ще се счита за находка?
Съдебната практика по тези въпроси е много противоречива. Съдилищата имат двусмислен подход към разрешаването на въпроси, свързани с присвояването на изгубено нещо. Отдавна трябва да се реши проблемът с подобни констатации, за да не се нарушават праватаграждани и привличането им към наказателна отговорност за кражби.
Някои съдилища спират наказателни дела в случаи на присвояване на състава на престъплението, открит в отсъствието на виновния в действията, на основание, че този, който е намерил изгубеното нещо, не е предприел никакви активни действия, насочени към незаконно изземване на чуждо имущество. Съгласно чл. 227 от Гражданския кодекс на България, находка е намирането на чужда вещ, която е напуснала владението на собственика против неговата воля. Следователно откриването става дори когато намерилият вещта знае кой е собственикът. Съгласно действащия наказателен закон наказателна отговорност за присвояване на находката не е предвидена.
Присвояването на находката не отговаря на нормалните обществени отношения в сферата на собствеността. Без да предвижда отговорност за присвояването на находката, законодателят разчиташе на честността на гражданите. Всъщност в практиката има случаи, когато граждани връщат големи суми пари, които са били изгубени от някого. Не може обаче да се разчита на честността на мнозинството граждани. При тези обстоятелства законодателят следва да предвиди в Наказателния кодекс на България наказателна отговорност за присвояване на находката. Възникването на такава отговорност ще разграничи ясно действията, насочени към кражба и присвояване на изгубената вещ, което ще позволи да се изясни правният режим на находката. Тези промени ще допринесат за бързото прехвърляне на изгубените вещи на собствениците. Засега изглежда, че присвояването на намереното не води до наказателна отговорност, тъй като в Наказателния кодекс на България, за разлика от предишния Наказателен кодекс на РСФСР, той не съдържа норма, предвиждаща наказателна отговорност за присвояване на находката. Този, който е присвоил вещта, наистина не предприема действия, насочени към изваждането й от притежанието на друго лице, вещта се отнемаот владението му, независимо от действията на лицето, присвоило находката. В случай на кражба имуществото се отнема от законното притежание на собственика или на друго лице. При присвояване на намерената вещ тя вече е напуснала владението на собственика. Неизпълнение на задължението по чл. 227 от Гражданския кодекс на България не са кражба.