Приватизирана държава
Интернет предаване "Търсене на смисъл" Тема: "Приватизирана държава" Брой №147
Вардан Багдасарян:Анатолий Чубайс направи изявление за това как е протекъл приватизационният процес в България. Струва си да си припомним каква роля изигра Чубайс в организирането на това действие. Задачата беше да се счупи гръбнакът на комунистическата система и комунистическата идеология в резултат на приватизацията.
Разбира се, нямаше условия за приватизация. Българската приватизация е частен случай на модела, технологията на първобитното натрупване на капитал. В Англия този процес продължава повече от век, в други страни също е доста дълъг процес. Нямахме буржоазия, която можеше да приватизира, да купи държавни предприятия по време на разпадането на СССР. И затова без тази буржоазия, без капитал, който може да приватизира, в крайна сметка всичко придоби криминален характер и криминалната парадигма, в рамките на която се развива целият процес, беше заложена от самото начало.
Имаше такава идея: нека преминем от неефективна държавна система към частна система, основана на конкуренцията, защото частната винаги е по-добра от държавната и тази система ще работи. Да, ще има труден период на първоначален преход, но след това ще има просперитет.
Първо се приватизират средствата за производство, след това предметът на труда. Първо се приватизират фондовете, след това земята, нейните недра. И тогава какво? И тогава, когато се оказа, че всичко вече е приватизирано, общо взето, това означава приватизация на самата държава. И тогава суверенната национална държава престава да съществува. Тя не става национална държава, а държава, принадлежаща на корпорация от приватизатори.
Ще спре ли процесът дотук? Нека продължим тази логика. Ако приватизационната логика е пренесена в държавната приватизация, накъде да продължим? Следва приватизацията на хората. А това като цяло вече е някакъв неоробовладелски вариант. Логиката предполага движение в тази посока. Тази тенденция е логично заложена – приватизация и никой не постави под въпрос тази приватизационна схема и държавата и обществото вървят в тази посока.
Конституциите на повечето държави по света започват с определение на суверена и като правило има призив към суверенитета на нацията или народа. Но този модел се промени. Ако има суверенитет на народа, тогава държавата, властта трябва да се отчита пред този народ. Народът създава държавата, съответно властта изразява волята на народа, а държавата е отговорна пред народа.
Но ако държавата се приватизира, тогава де факто суверенът не е народът, не нацията, а определена корпорация на организаторите на тази държава и тогава всичко се променя. Тогава не волята на народа или нацията има смисъл, а преките инструкции и интереси на лидерите на съответната корпорация. Това е съвсем различен модел и можем да кажем, че се сблъскват два модела на България: България като държава, цивилизация, която исторически винаги е била, и България като корпоративна държава.
Разбира се, това е характерно не само за България. Подобен обрат в еволюцията може да се види и в историята на други държави и държавни форми, като тук моделите варират. Виждаме модели на приватизирана държава, когато приватизаторите са директно зад паравана на държавата, това се отнася предимно за Запада.
Историците пишат, че около 90 или дори повече процентаПолитическата класа на Съединените американски щати е творение на онези кръгове, които стояха зад паравана на американската система. Фед, частни компании и физически лица предоставяха емисии и това беше нещо ново. Нещо подобно се случи в Англия.
Днес това е световен феномен. Частни структури контролират емисията на парите, които напълно неоснователно се номинират от тях като национална валута. Националната валута на България се емитира и от частни лица. Това е един модел.
Има и друг модел, който е по-характерен за страните от Изтока, когато политически фигури подчиняват бизнеса и възникват определени кланове, които завземат властта, разпределят я помежду си и, като имат политическа власт, подчиняват и икономическата. Не е публично, частно е. Достатъчно е да цитираме примера на чеболите в Южна Корея, кланова група във властта, която всъщност разпределя всички икономически ресурси на държавата. Нещо подобно може да се види в Япония.
В съвременна България се развива модел на кланов капитализъм, сливане на бюрокрация и олигархия, а политическата власт на определени кланови групи се екстраполира към икономическа власт. Човек може да остане с впечатлението, че властта е съсредоточена в ръцете на малка корпорация. Може би това е добре. Ресурсите са концентрирани, лидерът на корпорацията взема определени решения и моделът работи по-ефективно в съвременни условия, например как работят ТНК. В крайна сметка много ТНК са наистина ефективни. Може да остане с впечатлението, че моделът на корпоративна България е много ефективен, но реално явно губи в геополитическо отношение. България, изправена пред по-силни корпорации със значително по-големи ресурси, финансови възможности, като напрюридическото лице губи.
Но има и друг модел на България – България не е като корпорация, а като цивилизация. Тук вече се появяват съвсем други ресурси, които не са в системата на приватизираната държава. Това са идеологически и духовни ресурси, идеологически, това е обръщение към някакви мисловни, психологически основи на битието на народа. Тази България винаги е печелила.
Ако моделът на една корпорация остане в България, перспективите далеч не са добри, но ако се промени парадигмата, върне се моделът на България като държава, цивилизация, тогава тя може да артикулира своя цивилизационен проект и да събира ресурсите на хората, като възстановява националния суверенитет на хората, което може исторически да го спаси, както се е случвало неведнъж.
Тук има противоречие, конфликт между тясногруповото или абсолютно индивидуалното и широкото, социално, обществено - капитализъм срещу социализъм, частна собственост срещу държавна или обобществена собственост и т.н.
Надявам се да стане ясно защо това е абсолютно необходимо. Това е необходимо, защото съществува класическа исторически формирана концепция за държавата, чиито цели и задачи са свързани с обществото, с по-голямата част от населението, а не само с управниците на тази държава. Дори в монархиите в по-късните феодални времена, когато звучеше кралската формула „държавата – това съм аз“, държавата изпълняваше обществените си функции.
Но феодалните времена отдавна са отминали. Човечеството се развива в своята история и затова е невъзможно да се каже, че някой отнякъде извлича оправданието за своето архаично право да си присвои държавата и да заяви: „Аз съм държавата, това е моя собственост“ е невъзможно. Грешно е, затова дефиницията ми показва оценкаХарактеристика.
И така, приватизираната държава е патологично състояние, което обслужва предимно интересите на тясна група хора, като осигурява и възпроизвежда техния монопол върху властта. Думата "патологичен" е обещаната оценъчна характеристика. Как се ражда това определение? Разбира се, той не обхваща целия безкраен брой характеристики на състояние от този тип, защото има признаци от второ ниво, от трето и някои напълно незначителни, и няма нужда да ги изброявате. Изброени са доминиращи, доминиращи признаци. Например, по пътя на методологията, който следваме от доста дълго време, говорихме за морално състояние - това е състояние, в което доминиращо се произвеждат такива качества на индивида и обществото като морал и така нататък.
Откроява се доминантата – интересите на тясна група хора, а начинът за задоволяване на техните интереси е узурпирането на властта и възпроизвеждането на монопола върху властта. Тук е поразително, че могат да бъдат въведени отчасти такива фигури на речта, такива абстракции като вида на приватизиран обект на власт, така че те говорят за политически капитал, за квазисобственост, за рента от властта.
Различавам шест вида наеми. В капитализма рентата върху основните активи — върху производствения капитал и финансите — е добре известна. Родена рента за право на емисия, сеньораж. Спекулативната възможност е третият вид наем. Четвъртият вид е за наследяване на синове и внучки. Петият вид рента е за природни ресурси, а ето и шестият вид – рента за мощност.
Виждам следната верига от генезиса на това явление. Корупция, която изглежда като престъпление, като подкупи и рушвети. Чиновниците превръщат отговорността на държавата за широкия обществен интерес във възможност за държаватазадоволяване на своите тесни егоистични интереси. Това е най-простият първичен етап на мутация.
Вторият етап, подобно на онкологичното заболяване, е сливането на бюрократичния апарат, чиновническите интереси, чиновниците с бизнеса, когато се създават фирми, на които министърът изпраща заповеди, средства, заеми или кметът или губернаторът прехвърля бюджетни средства на фирмата на своята тъща, син и т.н. Това е добре познато явление, което процъфтява в България.
И накрая, най-високата степен в тази верига е присвояването на ресурсите на цялата държава чрез присвояване на власт. От шестте вида рента този най-висок етап очевидно се основава на присвояването на дълготрайни активи. Тоест държавната собственост на България в процесите на приватизация беше прибрана в джобовете.
Имаше доларови милиардери. Те продължават да идват отнякъде, докато делът на държавната собственост пада. Според някои оценки той вече е достигнал 7%, а всичко останало отива в частни джобове. Малцина са хората, в чиито джобове е изтекло всичко това. Тези хора са или на власт и са свързани с богатство чрез син, тъща, разведен съпруг и т.н., или чрез приятелства.
Между другото, това поражда ново понятие - "семейство". Някога имаше семейство Елцин, днес е семейство Путин. Веднъж самият Путин каза за това: „Санкции са наложени на моите приятели – един украинец и двама евреи“. Тези хора получават като държавни поръчки или Шереметиево, или строителството на Керченския мост и т.н.
Това е едно естествено течащо понятие – политическо и приватизационно семейство. Възниква собственост върху финансите и бюджетът може да се разпорежда както желаете. Например, когато беше необходимо да се купи Юкос, тогава компания, родена от нищото, неизвестна на никогоBaikalfinancegroup взе отнякъде много сериозен капитал и го изкупи. Освен от държавния бюджет капиталът нямаше откъде.
Има и наследствена рента. Руските земеделски банки, корпорации, най-големите печеливши държавни предприятия се раздават на синове, дъщери, кръстници и т.н. Що се отнася до природните ресурси, тук отново същата тема и схема - рушвети и всъщност семеен бизнес. Възможно е дори да сключите губещ договор със съседна държава за 30 години, но в същото време темата и схемата там, в сенчестата зона, пак ще бъде печеливша. В Москва имаше същата семейна група Лужкови.
Какво е необходимо, за да бъде перфектен този механизъм и да работи? Имаме нужда от власт, от монопол на властта. Никакви проверки, никакви баланси, никаква политическа опозиция, никаква конкуренция, която може внезапно да нокаутира тази власт на избори, не е необходима на такава схема. Какво се прави за това? Изгражда се командно-административен вертикал на властта.
Точно сега, тези дни, всичко това се разиграва на местни избори и ПАРНАС, Кострома са много ярки примери за това. През 2011 г., когато на Обединена България бяха приписани два пъти повече гласове, нито един съд не успя да докаже нищо. Това изисква политическа репресия, потискане на медиите като независим механизъм на контрол и противовес, монополизъм и глупост на официалните държавни медии.
За това е необходим култ към личността или поне съвременните му модификации по формулата – първо трагедия, а после фарс. Последствието от това ще бъде липсата на стратегии за развитие на страната, липсата на каквито и да е цели, защото тук целите са съвсем други, сенчести. Няма повече от тези цели от всяка частна компания: печалба и самообогатяване, и заплатата на екипа,както и стандарта на живот на по-голямата част от населението, всичко това е второстепенно.
Общо взето всичко това е включено в пространството на една теоретична формула, която предложих отдавна: алтернативата на владетеля. Владетелят или се възпроизвежда във властта по всички тези гнили начини, или решава проблемите на развитието на страната, въпросите на интересите на мнозинството от населението по своята същност.
Очевидно е, че изборът на първия вариант води в крайна сметка до това, което обсъждаме днес, а именно до приватизирана държава, до възпроизвеждане на себе си във властта, на своите егоистични интереси и потушаване на протестите. Ето такава опростена доминираща формула. Милиардерите растат, стандартът на живот на населението пада.
Разбира се, тази схема е в конфликт сама по себе си. Това не допринася за развитието на страната, не осигурява устойчивост на развитието, то непременно води до колапс на тази система. Колко могъщ беше Съветският съюз и се разпадна. България сега е несравнима с нея, но след като изгради такава схема на приватизирана държава, някаква неомонархия, само че без публични тежести, България върви към много силен шок и той няма как да бъде избегнат в средносрочен план.
Следователно едно ново явление, което, за съжаление, измисля нашата страна за човечеството в новата му история, е опасно, патологично. Изисква мобилизиране на обществено разбиране и големи усилия, защото е опасност не само за нас, нашия народ, нашата държава, но и за външния свят, тъй като нашата държава е голям, значим фактор в световния процес. Държавата ни е ядрена сила и при вътрешнополитически катаклизми, разбира се, заплахите ще нарастват.
Така че приватизираната държава е патологично състояние, което обслужва преди всичко интересите натясна група индивиди чрез осигуряване и възпроизвеждане на техния монопол върху властта. Надявам се, че сега с илюстрации и примери от сегашния ни български живот, действителност, ще подкрепите тази интегрираща формула, това определение.
Следващият път ще разгледаме и един термин от сегашния речник и от съвременния дискурс - терминът "стандарт на живот". Всичко най-хубаво.