Признания на оцелял след три опита за самоубийство

признания

Решението да се самоубиеш, дори когато животът изглежда непоносим, ​​не е лесно. Понякога хората са тласнати до последната стъпка не само от многобройни проблеми, но и от вътрешен ход на самоунищожение. За някои е достатъчен един неуспешен опит, за да обмислят и преразгледат фатално решение, но има и такива, за които чудотворното спасение не става причина за размисъл. В новия брой на поредицата "Демотиватор" TUT.BY изслуша историята на героиня, която успя напълно да промени живота си след няколко опита за самоубийство.

Татяна * израства в семейство не без проблеми, баща й е хроничен алкохолик, който периодично вдига ръка на жена си. Той не докосна децата, освен това се отнасяше с най-голямата си дъщеря с любов, благодарение на което успя да потисне много конфликти и да успокои бушуващия глава на семейството. Зависимостта и поведението на баща й обаче не станаха пример за героинята, на дванадесетгодишна възраст тя за първи път опита алкохол, а на тринадесет вече откри тежки наркотици за себе си. До 21-годишна възраст Татяна е преживяла три опита за самоубийство.

Две реанимации не принудиха Татяна да преразгледа начина си на живот и отношението си към другите. Във факта, че успя да оцелее, въпреки тежките наранявания (а лекарите буквално събраха ръцете на героинята на части), тя не видя никакъв специален знак отгоре или причина да промени поведението си. Едва сега, анализирайки миналото, Татяна стигна до извода, че желанието на човек да умре сам не е достатъчно.

Повратната точка в живота на Татяна беше третият опит за самоубийство. Поради пристрастяване, героинята загуби съпруга си, беше изключена от университета, беше изгонена от работа поради кражба. Животът с майка й не предизвикваше чувство за вина и Татяна се оказа бездомна, която намери подслонв бърлоги. По това време лекарите вече са диагностицирали хепатит и ХИВ при момичето и тя реши да не чака смъртта от болести. Но този път, въпреки спирането на сърцето, лекарите успяха да я измъкнат от онзи свят.

Поглеждайки назад, Татяна осъзнава, че дори трудната житейска ситуация, която я тласна към самоубийство, не е безнадеждна. Тя беше заобиколена от любящи хора, които бяха готови да помогнат, въпреки поведението и тежката й зависимост. Въпреки това, докато човек не се справи с вътрешни проблеми, които го тласкат към бездната, нито подкрепата на близките, нито най-добрите думи могат да го спрат, смята Татяна.

След като се възстанови от клиничната смърт, Татяна реши да се подложи на лечение от зависимост. В наркологията тя присъства на среща на Анонимните наркомани, където намира подкрепата, от която се нуждае, за да направи глобални промени в живота си. Топлината и искреното доброжелателство й помогнаха да разреши вътрешния конфликт, който я тласна към доброволна смърт.

През последните пет години Татяна живее без алкохол и наркотици. Тя успя да завърши университет, да намери добре платена работа и да се омъжи. За първи път от 30 години от живота си тя се чувства щастлив човек, който има бъдеще. Въпреки болестта момичето е уверено в бъдещето и дори планира да има деца. Всички проблеми са разрешими, най-важното е да не оставате сами с демоните си и да сте отворени за помощ, убедена е Татяна.

* Името на героинята е променено по нейно желание.