Проблеми на развитите страни - Функционална неграмотност (защо хората не харесватПрочети)

Автор на статията: V.P. Чудинова, 1994 (в оригиналната версия на статията няма подзаглавия).

Функционална неграмотност

За какво точно става дума? Функционалната неграмотност не е адекватна на традиционната представа за неграмотност. Според дефиницията на ЮНЕСКО този термин се прилага за всеки човек, който до голяма степен е загубил уменията си за четене и писане и не е в състояние да разбере кратък и прост текст, свързан с ежедневието [2, p. 17]. Проблемът се оказва толкова остър, че 1990 г., по инициатива на ЮНЕСКО, е обявена от Общото събрание на ООН за Международна година на грамотността (МГГ). През 1991 г. бяха обобщени резултатите от съответните дейности в много страни и международни организации. В момента на тяхна основа се разработват нормативни актове, решения, планове и програми за продължаване и развитие на движението за преодоляване и предотвратяване на неграмотността в различните й форми.

Как се проявява функционалната неграмотност в ежедневието, защо тя започна да се разглежда като обществено опасно явление, какви са причините за развитието на този процес? Експерти от различни страни интерпретират това явление по различни начини и се фокусират върху различните му аспекти. Използваните в случая термини също са различни: „функционална неграмотност“ („функционална неграмотност“), „вторична неграмотност“ („вторична неграмотност“), „полуграмотен“ („полуграмотен“), „дислетик“, „дислексик“ („не притежават речник, с беден речник“) и други.“, както и терминът „в риск“ - „тези, които принадлежат към рисковите група“ или „са изложени на риск“. Но под „опасност“ и „риск“ тук се има предвид достане това, което обикновено се има предвид, защото този „риск” е свързан именно с ниското ниво на образование, с други думи, с функционалната неграмотност. Терминът се наложи в САЩ след доклада „Нация в риск“ („Нация в опасност“).

Статистика за неграмотността в САЩ

Според изследователите този проблем е особено труден, защото е латентен. Възрастните обикновено се стремят да скрият недостатъците на своето образование и възпитание - неумение, невежество, ниско ниво на информационно съдържание и други умения и качества, които пречат на успеха в съвременното информационно общество.

На функционално неграмотен човек наистина му е трудно дори на битово ниво: трудно му е например да бъде купувач и да избере необходимия продукт (тъй като тези хора се ръководят не от информацията за продукта, посочена на опаковката, а само от етикетите), трудно е да бъде пациент (тъй като при закупуване на лекарство инструкциите за употребата му не са ясни - какви са показанията и противопоказанията, странични ефекти, правила за употреба и т.н.), трудно е да бъде пътник (да се ориентира в пътни знаци, теренни планове и друга подобна информация, ако не е бил на това място преди, проблемът е да пресметне предварително и да планира пътните разходи и т.н.). Сред другите проблеми: плащане на сметки, попълване на данъчни бележки и банкови документи, обработка на пощенски пратки и писма и т.н. Функционално неграмотните хора изпитват проблеми, свързани с възпитанието на децата: понякога не могат да прочетат писмото на учителя, страхуват се да го посетят, трудно им е да помогнат на детето с домашните и др. Проблемите с битовите електроуреди, невъзможността да се разберат инструкциите за тях, водят до тяхната повреда, а понякога и до битови наранявания на собствениците. С функционално неграмотни не може да се работикомпютри и други подобни системи. Според експерти функционалната неграмотност е една от основните причини за безработица, злополуки, злополуки и травми на работното място и у дома. Загубите от него възлизат, според изчисленията на специалистите, на около 237 милиарда долара [5].

Милиони коренни хора в развитите страни, които са били в училище в продължение на няколко години, или практически са забравили и са загубили уменията и способностите за четене и елементарни изчисления, или нивото на тези умения и знания, както и общите образователни познания, е такова, че не им позволява да „функционират“ достатъчно ефективно в едно все по-сложно общество. В Канада сред хората на 18 и повече години 24% са неграмотни или функционално неграмотни. Сред функционално неграмотните 50% са ходили на училище девет години, а 8% са имали висше образование [1]. Резултатите от проучване през 1988 г. показват, че 25% от французите изобщо не са чели книги през годината, а броят на функционално неграмотните е около 10% от възрастното население на Франция. Данните, представени в доклад от 1989 г. на Министерството на националното образование, показват ниско ниво на училищно образование: около един на всеки двама, които следват в колеж, може да пише сравнително добре, 20% от учениците нямат умения за четене. Междувременно успехът в обучението е тясно свързан с нивото на активност на читателя [2, с. 6].

Слаби читатели

Много изследователи на "слабото четене" и функционалната неграмотност смятат, че корените и причините за развитието на тези явления са в ранното детство и произтичат не само от училищния, но и от предучилищния период на развитие на личността на детето. И огромна, решаваща роля тук играе семейството, неговата социокултурна среда и културата на четене на родителите. Ниво на грамотност и читателска култура на децата и юношитепредизвиква безпокойство днес сред родители, учители, библиотекари в различни страни. Така в Холандия през 1984 г. сред децата на 12 години 7% не са могли да разберат и най-простия текст. В Полша, Германия и САЩ около 40% от децата в училищна възраст трудно разбират най-простите литературни текстове [6].

И така, от ранна детска възраст до старост функционалната неграмотност придружава човек, носейки проблеми и допълнителни страдания в живота му. Днес обаче съвременните развити страни полагат редица усилия за решаване на този проблем, засягащ населението като цяло и засягащ почти всички сфери на живота.

Литература

  1. Tangyan S.A. Приоритетът на образованието днес е изискване на 21 век // Sov. педагогика. 1991. № 6. С. 3-13; Отунбаева Р., Тангян С. В света на неграмотните // Ново време. 1991. № 17. С. 32-33.
  2. Куно К. Четене във Франция. М., 1992. С. 17.
  3. Нация в риск. Национална комисия за високи постижения в образованието. (1983) // Cargan L., Ballantine J.M. Четене в социологията. Четвърто издание. Издателска компания Wadsworth. Белмонт, Калифорния 1987 г. С. 179-191.
  4. KozolJ. Неграмотна Америка. Ню Йорк: Doubleday and Company, 1985 г., стр. 8-9, 13-29.
  5. Curran J., Renzetti CM. социални проблеми. общество в криза. Бостън; Лондон; Сидни; Торонто; Св. Йосифов университет; Allyn and Bacon, Inc., 1987, стр. 293-298.
  6. Куно К. Четене във Франция. S. 6.9.
  7. Там. стр. 7-9.14.
  8. Kolodzeyskaya Y., Lakham B. Нуждата от четене при деца и младежи (в различни страни) / Доклад на 57-та сесия на Съвета и Генералната конференция на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции IFLA. С. 17. (Ротапринт)