Проблеми на съдебното доказване в гражданския процес и начините за тяхното решаване, Проблеми на дефиницията
Проблеми при определяне на правния статут на електронните доказателства
Първоначално възможността за използване на съвременни източници на информация в граждански и арбитражни производства беше посочена в инструкциите на Държавния арбитраж на СССР, редица ръководни разяснения на Пленума на Върховния съд на СССР, Върховния арбитражен съд на Руската федерация.
Нито един от действащите процесуални кодекси не съдържа понятието електронен документ като доказателство, никъде не е разяснено какви качества трябва да притежава, за да бъде приет в съда.
Има поне две такива характеристики.
1. Електронният документ не трябва да съдържа никаква информация, а само информация за обстоятелствата, които трябва да бъдат установени по делото, т.е. информация за тяхното наличие или липса.
2. Електронният документ трябва да бъде получен при спазване на правилата за събиране, предвидени в съответното процесуално законодателство.
Изглежда не съвсем оправдано срещаното в научната литература мнение, според което при определянето на електронен документ като криминалистично доказателство се посочва, че съдържащата се в него информация може да бъде удостоверена и/или идентифицирана. В този случай трябва да се съгласим с П. Зайцев П. Зайцев Електронен документ като източник на доказателства // Легитимност. 2000. N 4. че това обстоятелство води до избора като съществени характеристики на действителните данни, получени от електронния документ, релевантност и достоверност. А това означава, че участниците в процеса до постановяване на съдебно решение може да не знаят дали доказателствата са пред тях или не, тъй като наличието на тези признацидоказателствата се определят по време на процеса. В същото време, от гледна точка на оценката на доказателствата, тези качества на електронния документ са от решаващо значение.
По този начин под електронния документ като източник на криминалистични доказателства е необходимо да се разбира информация за обстоятелствата, които трябва да бъдат установени по делото, във форма, подходяща за съхранение и предаване с помощта на електронни средства за комуникация. Същевременно те трябва да бъдат получени при спазване на процесуалния ред на събирането им.
В областта на използването на електронни документи като доказателство в българския съдебен процес съществуват редица теоретични и процесуални проблеми, които стоят остро за служителя на реда.
В същото време законът установява, че правната сила на документ, съхраняван, обработван и предаван с помощта на автоматизирани информационни и телекомуникационни системи, може да бъде потвърдена с електронен цифров подпис.
Забележката на М.В. Горелов, че достоверността на информацията зависи от редица фактори, както технически, дължащи се на специфичната реализация на цифровите устройства и стратегиите за тяхната поддръжка, така и семантични, свързани с приетите закони за представяне и обработка на информацията, както и софтуер. Ако вземем предвид само надеждността, определена от надеждността на оборудването, тогава можем да говорим за надеждността на работата на цифровите устройства и системи Gorelov M.V. Някои въпроси на изследването на електронните документи като доказателство в гражданския процес // Адвокат. 2005. N 7 .. В случай на съмнение относно надеждността на работата на цифрово устройство, съдът може да назначи подходяща експертиза (информационно-компютърна, компютърно-техническа, експертиза навъзстановяване на съдържанието на документи на магнитен носител).
Съществува и проблемът с липсата на подходящи технически възможности на съда. Така в по-голямата част от случаите съдът изслушва обясненията на страните и свидетелите и се запознава с писмените доказателства, представени на хартиен носител (например екранни снимки на интернет страници, разпечатки на заключващи файлове), т.е. използва класически методи за получаване и изследване на доказателства. Съдът не проверява пряко действителното разполагане на определена информация в интернет и принадлежността й към ответниците. Така например, при разглеждане на молбата на АД Красноярска въгледобивна компания, съдът разгледа разпечатки от интернет, отразяващи информация за оферти за продажба на записи на заповед.
Въпреки това, често при разглеждането на тези доказателства съдът е имал съмнения относно тяхната относимост, т.к. писмените доказателства под формата на екранни разпечатки не показват обективно на съда възможностите и свойствата на интернет (например организация, базирана на хипертекстова връзка). Това води до следните изводи на съда: „Доводите на ищеца относно наличието на доказателства за нарушение на правата му чрез публикуване на информация в интернет от първия ответник се отхвърлят, тъй като предоставените от ищеца копия на страниците на уебсайта на ответника не доказват действителното му поставяне от ответника.“
Предвид факта, че няма законово регламентирана процедура за фиксиране на факта и съдържанието на разпространяваната масова информация чрез Интернет, възникват много трудности.
В момента, за да се осигури по-голяма доказателствена сила на разпечатките на страниците на сайта, се използва практиката за заверка на такива доказателства.от нотариус, който самостоятелно влиза в сървъра на ответника, регистрира се там като потребител и сравнява съдържащата се там информация с представената. Тази практика е широко разпространена например в САЩ. Съгласно Закона за електронните подписи в глобалната и националната търговия на САЩ документите, свързани с права на собственост, недвижими имоти, могат да бъдат нотариално заверени чрез електронен носител. Ако упълномощен държавен нотариус работи в режим on-line, т.е. има способността да види, че лицето е "подписало" документа и проверява автентичността на подписа. В тази връзка изпратеният, подписан и нотариално заверен чрез електронни средства за комуникация документ може да бъде използван в съда от Лебедева Н.Н. Електронният документ като доказателство в българското процесуално право // Право и икономика. - 2006. - № 11 ..
Друг важен проблем е установяването на юрисдикцията на отношенията, свързани с Интернет.
Въпреки отбелязаните процесуални проблеми, обективната сложност на разследване на обстоятелствата по спорове, свързани с използването на Интернет, липсата на материалноправна уредба за електронен документооборот, в България постепенно се формира съдебна практика, в която се разглеждат и оценяват доказателства, получени чрез Интернет. Броят на прецедентите е малък, но техният анализ ни позволява да заключим, че съдът по-често „не се доверява“ на електронни доказателства и иска допълнителни, например споразумение с доставчик за използването на сайта.
Така, като законово фиксира на ниво федерален закон възможността за използване на електронни документи в съдебните производства, бългзаконодателят не е предвидил гаранции за такова използване, гаранции за пълната доказателствена стойност на електронните документи.
В България постепенно се развива съдебната практика относно решаването на дела с помощта на електронни доказателства, което несъмнено е много важно за цялата правна система на държавата. Този процес обаче е много бавен, взимат се противоречиви решения. Анализът на съдебната практика показа, че оценката на електронните документи като доказателство от съда най-често е отрицателна. Това означава, че не се отрича само допустимостта на този вид доказателства, а останалите признаци (релевантност, достоверност, достатъчност) винаги се оспорват и в крайна сметка съдът не взема изцяло предвид тези доказателства.
По-нататъшното развитие на всички сфери на живота на българското общество, налагащо държавата да разработи детайлни правни механизми в областта на използването на информационните технологии, ще намали дистанцията между правните норми и практиката на тяхното прилагане.