ПРОБЛЕМИ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИ ОБСЪЖДАНИЯ В ОБЩИНИТЕ
студент в Юридическия институт на Башкирския държавен университет
канд. правен наук, доцент, Катедра по държавно право, Юридически институт, Башкирски държавен университет
Демокрацията може да се опише като форма на управление, при която няма строги ограничения, цензура и забрани от държавата, хората сами могат да вземат важни решения, да участват в приемането на закони. Волеизявлението в рамките на българското законодателство народът може да упражнява под формата на пряка и представителна демокрация, както е посочено в Конституцията на България. Струва си да се съсредоточите върху първата форма. Етимологично това е демокрация без посредници, т.е. участието на населението без избрани представители, съответни органи или длъжностни лица. С помощта на институциите на пряката демокрация населението е възможно най-близо до упражняването на власт [1, с. 60].
Днес субекти на публичната власт могат да бъдат: световната общност като цяло, която се представлява от различни международни организации, населението на определен регион, българският народ като цяло, териториални образувания на гражданите, държавата и нейните органи, общините и местните власти, гражданите. Въз основа на това публичната администрация може да се осъществява от органи на международната общност, в рамките на държавно организираното общество на страната публичната администрация придобива свои специфични черти в субектите на федерацията в общините [3, с. 251].
В нашата държава обществените обсъждания в общините са една от основните форми на волеизявление и участие на населението в осъществяването на местното самоуправление.
С приемането на Федералния закон от 2003 г. той беше въведен и одобренинституцията на общественото изслушване, превърнала се в една от основните форми на волята на гражданите да участват в организацията на местното самоуправление.
Повечето български учени отбелязват, че тази институция на обществените обсъждания е предназначена да разглежда въпроси от местно значение.
Така S.S. Зенин го определя като „форма на участие на жителите на дадена община в обсъждането на въпроси от местно значение и други въпроси, засягащи интересите и правата на жителите, с цел да се вземе предвид мнението на физически и юридически лица“ [2, с. 16].
Процедурата и организацията на провеждането на публични изслушвания се регулира от член 28 от Федералния закон от 2003 г., който определя само общите разпоредби на поведението, следователно водещата роля в регулирането на този въпрос е приетите общински правни актове.
На практика често се случва служители на органите на местното самоуправление да третират обществените обсъждания чисто формално, т.е. в съобщенията за публични обсъждания се посочват въпросите, които ще се разглеждат на изслушванията, но често има подмяна на целта на провеждането им, като по този начин се поставя въпросът за обективността на изслушванията и решенията, взети на тях.
Въпреки това, част 3, член 28 от Федералния закон от 2003 г. ясно установява задължителния характер на въпросите, които трябва да бъдат представени на обществени обсъждания: 1) проектът на харта на общината, както и проектът на общински регулаторен правен акт за изменения и допълнения към тази харта.
2) проект на местен бюджет и отчет за изпълнението му;
3) проекти на планове и програми за развитие на общината, проекти на правила за земеползване и застрояване, проекти на територии и проекти за измерване на земите,
4) въпроси за преобразуването на общинскитеобразуване, с изключение на случаите, когато федералният закон за преобразуване на общинско образувание изисква съгласието на населението на общинското образувание, изразено чрез гласуване или на събрания на граждани.
Мерките за осигуряване на подготовка за публични обсъждания трябва да включват: информиране на обществеността за напредъка в подготовката на публичните обсъждания; привличане на специалисти, които да разясняват и консултират населението; анализ на правни актове, представени за разглеждане на изслушванията; предоставяне на документални материали на населението за запознаване и повишаване на правната грамотност.
Въз основа на разгледаните мерки за осигуряване на подготовка за обществени обсъждания, направихме сравнителен анализ, по време на който идентифицирахме редица проблеми, съществуващи в общините:
Първо, повечето общини на Република Башкортостан провеждат публични изслушвания под формата на срещи, които събират депутати от представителния орган на местното самоуправление, прокуратурата, полицията и представители на медиите. Този подход обаче има някои недостатъци.
Както показва практиката, обществените обсъждания на отчета за изразходването и изпълнението на местния бюджет и благоустрояването на териториите са от голям интерес за населението. Например: „Относно публични изслушвания на проекторешение на Съвета на общинския район Калтасински район на Република Башкортостан „За одобряване на отчета за изпълнението на бюджета на общински район Калтасински район на Република Башкортостан за 2015 г.“ [5]. На второ място, това е свързано с процедурата за насрочване на обществени обсъждания. Много от разпоредбите, които прегледахме, използват формулировка, която не изяснява кой е инициаторът на тези изслушвания: показаната инициативаграждани или представителен орган на общината. Трето: съставът на организационния комитет за провеждане на обществени обсъждания. Както често се случва, организационният комитет се сформира от общински служители, което също повдига голям въпрос за обективността на тези изслушвания. Четвърто, това е издаването на окончателен документ въз основа на резултатите от обществените обсъждания. Протоколът от заседанието в повечето случаи се води от секретаря от членовете на организационния комитет. Често организационният комитет не отразява в окончателния документ целия кръг от разглеждани въпроси и мненията на населението, в този случай целият смисъл на такива изслушвания губи своята уместност и обективност. Пето, допустимият състав на лицата, присъстващи на публичните обсъждания. Най-често това се дължи на факта, че общината няма нужда от излишни оплаквания и предложения от населението, като по този начин показва, че в дадена община се работи.
В заключение на статията може да се заключи, че има проблеми с провеждането на обществени обсъждания. Анализът на разпоредбите относно публичните изслушвания на общините на Република Башкортостан и други субекти на Руската федерация показва, че местните власти трябва да развият тази институция на обществени изслушвания, за да може населението да участва по-активно в решаването на въпроси от местно значение, като по този начин се доверява повече на местните власти, а общините от своя страна трябва да работят в открит диалог с населението, така че жителите да знаят и разбират, че държавата зачита конституционните права на гражданите. Органите на местното самоуправление трябва да провеждат повече граждански сборове, конференции за повишаване на правната грамотност на гражданите.
Демокрацията може да се опише като форма на управление, при която нямастроги ограничения, цензура и забрани от държавата, самите хора могат да вземат важни решения, да участват в приемането на закони. Волеизявлението в рамките на българското законодателство народът може да упражнява под формата на пряка и представителна демокрация, както е посочено в Конституцията на България. Струва си да се съсредоточите върху първата форма. Етимологично това е демокрация без посредници, т.е. участието на населението без избрани представители, съответни органи или длъжностни лица. С помощта на институциите на пряката демокрация населението е възможно най-близо до упражняването на властта.