Проблемни въпроси на отговорността за незаконно притежание на наркотични вещества
Повече от четири години практика по прилагането на Наказателния кодекс на България (наричан по-нататък Наказателния кодекс на Руската федерация) ясно разкри редица проблеми при нееднозначното тълкуване и прилагане на отделните му членове. Един от тези проблеми, с които доста често трябва да се сблъсква защитник в наказателното производство, е несъответствието между естеството и степента на обществена опасност на действията на клиента и наложеното му наказание въз основа на неуспешната конструкция на части 1 и 2 на член 228 от Наказателния кодекс на България.
Както знаете, част 1 на чл. 228 от Наказателния кодекс на България е предвидена отговорност за незаконно придобиване или държане на упойващи или психотропни вещества без намерение за продажба в големи размери. По смисъла на уточнението, дадено в параграф 2 от Постановление на Пленума на Върховния съд на България от 27 май 1998 г. „За съдебната практика по делата за престъпления, свързани с наркотични вещества, психотропни, силнодействащи и отровни вещества“, съхранението е всяко умишлено действие, свързано с действителното наличие на наркотични или психотропни вещества у виновния (у себе си, ако това не е свързано с тяхното транспортиране, в стая, тайник или други места). Отговорността за незаконно съхранение трябва да следва независимо от продължителността му.
Формално – логическо тълкуване на чл. 228 от Наказателния кодекс на България води до извода, че фактическото притежаване на наркотици от едно или друго лице няма значение за квалифициране на действията му като незаконно държане. Следователно отговорността за съхранението на наркотични вещества се носи както от собственика, така и от този, който ги е приел за съхранение. Това обстоятелство не винаги се взема предвид в правоприлагащата практика.
По този начин, от гледна точка на наказателното право, незаконното притежание на наркотични вещества е фактпритежаването им от лице, което няма законово основание за това (разрешение, получено по установения ред), независимо от местонахождението им, срока на съхранение и възможността да се разпорежда с наркотиците по свое усмотрение.
Важно е също така да се отбележи, че притежанието на наркотични вещества е продължавано престъпление, тоест това престъпление се извършва непрекъснато за повече или по-малко дълго време.
Друго важно обстоятелство е, че определящо значение при квалификацията има размерът на иззетото наркотично и психотропно вещество. За да се признае незаконното притежание на наркотици за престъпление, е необходимо голямо количество, тоест значително количество от тях. Законодателството споменава три размера на наркотици и психотропни вещества, които са предмет на престъпление или административно нарушение: "малки размери", "големи размери" и "особено големи размери". Придобиването и държането на наркотични и психотропни вещества в малки размери е декриминализирано от законодателя.
Обобщената таблица на заключенията на PPKN по време на своето съществуване е била подложена на многократни промени както в наименованието, така и в размера на наркотичните и психотропните вещества. На практика разследващите органи, когато разследват престъпления, свързани с незаконно движение на наркотични и психотропни вещества, постоянно се ръководят от тази таблица, прилагайки я вече като норма на закона. Междувременно Обобщената таблица беше и остава подзаконов нормативен правен акт от ведомствен характер. Информацията за размера, дадена в таблицата, може да бъде само препоръчителна и не е общообвързваща.
Бюлетин на Върховния съд на Руската федерация. 1999. N 4. С. 9 - 10.
INВ практиката на правоприлагащите органи не са необичайни ситуации, когато по време на претърсване или друго процесуално действие се откриват микроскопични следи от наркотични вещества или психотропни вещества, например плака върху вътрешните стени на спринцовка, върху съдове или тампони, използвани при производството или употребата на наркотици. Изглежда, че толкова оскъдни остатъци от наркотици, които нямат определено тегло и обем, не могат да бъдат предмет на престъпление по чл. 228 от Наказателния кодекс на Руската федерация. Определено можем да кажем, че в тези случаи не е налице състав на престъпление. В този случай трябва да се ръководи от втората част на член 14 от Наказателния кодекс на Руската федерация, според която действие (бездействие) не е престъпление, въпреки че формално съдържа признаци на деяние, предвидено в Наказателния кодекс на Руската федерация, но поради своята незначителност не представлява обществена опасност, тоест не е причинило вреда и не е създало заплаха от увреждане на индивид, общество или държава.
Концепцията за незаконно транспортиране на наркотици (както и тяхното съхранение) се основава на умишлено нарушаване на законодателството относно движението на наркотични вещества и психотропни вещества. Правилата за тяхното обращение са предвидени от Федералния закон „За наркотичните средства и психотропните вещества“, други закони, укази на президента на България, съответните решения на правителството на България, наредби на Министерството на здравеопазването на България, Министерството на вътрешните работи на България, други министерства и ведомства, както и междуведомствени разпоредби. От това следва, че незаконен превоз на наркотични или психотропни вещества са умишлените действия за преместването им от едно място на друго, извършени с използване на превозно средство в нарушение на установения ред и без подходящоразрешения.
През последните години в правоприлагащата практика е широко разпространено погрешното квалифициране на действията на лица, които съхраняват наркотици за лична консумация (без цел продажба), като незаконен транспорт. Ако по-рано в чл. 224 от Наказателния кодекс на RSFSR, при равни други условия, действията на лица, съхраняващи и транспортиращи наркотици, са квалифицирани по същия начин, тогава в чл. 228 от Наказателния кодекс на Република България, нелегалното им превозване представлява квалифициран състав на престъпление, като извършителят носи повишена отговорност за тези деяния. Формално-логическият анализ на този член от Наказателния кодекс на България води до очевидния извод, че смисълът, който законодателят влага във въпросната новела, е свързан с повишена обществена опасност от пренасянето на наркотици като елемент от техния незаконен трафик, тоест наркобизнес. Буквалното приложение на текста на част 2 на чл. 228 от Наказателния кодекс България води в правоприлагащата практика до факта, че често под незаконен транспорт се разбира например движението на една доза наркотик от мястото на закупуване на разстояние от 1-2 спирки на обществения транспорт до апартамента, където се извършва консумацията. Разбира се, в горния пример степента на обществена опасност изобщо не се повишава от факта, че наркотикът е консумиран, след като е доставен някъде, а не веднага на мястото, откъдето е закупен.
Що се отнася до разширителното тълкуване на понятието транспортиране, Пленумът на Върховния съд определи позицията си в параграф 4 от Резолюция № 9 от 27 май 1998 г., като посочи, че съхраняването от лице по време на пътуване на наркотично или психотропно вещество в малки количества и предназначено за лична консумация не може да се квалифицира като незаконен транспорт. Въпреки това уточнение обаче подобни грешки продължават да се срещат в съдебната практика.квалификации.
Изглежда има няколко причини за подобни грешки. Първо, Пленумът на Върховния съд на България неясно и непоследователно разясни на съдилищата правилата за квалификация на действията на лице при задържането му в момента на пренасяне на наркотик. В този параграф от Постановлението на Пленума на Върховния съд на България е посочено, че е необходимо да се счита за незаконен транспорт движението на наркотици в рамките на едно и също населено място и с използване на всякакъв вид превозно средство. В същото време Пленумът също така изясни, че наличието или липсата на цел за продажба при транспортиране на наркотик няма значение за квалификацията. Такова широко тълкуване на закона е донякъде объркващо за съдиите. Второ, по-широкото разбиране на незаконния транспорт позволява на правоприлагащите органи да се покажат в по-благоприятна светлина, регистрирайки по-тежки престъпления. На трето място, обвинителният уклон на предварителното разследване, който все още не е напълно премахнат, се усеща, когато деянията се квалифицират "с марж", тоест според частта от члена, предвиждаща максимално наказание.
Въпросът за наличието в действията на дадено лице на състава на незаконния транспорт на наркотични вещества или психотропни вещества и разграничаването на посочения състав на престъпление от незаконното притежание на наркотик следва да се повдига и решава всеки път индивидуално, въз основа на конкретни обстоятелства и събрани по делото доказателства. От смисъла на закона и разясненията на Пленума на Върховния съд следва, че самото наличие на лице с наркотици в превозно средство не е достатъчно, за да се квалифицират действията на такова лице като незаконен превоз. Изглежда, че при вземане на решение за квалификация във всеки отделен случай е необходимо да се установи и вземе предвид посоката на умисъла на извършителя(продажба, предаване на дистрибутора, потребител или за лична консумация), размера на транспортирания наркотик (пратка или не), неговата опаковка, местоположение (в скривалище или в джоб, чанта и др.), наличието на наркотична зависимост в носителя и други обстоятелства по случая, които могат да покажат степента на обществена опасност на деянието. В същото време основният критерий за определяне на квалификацията на деянието като транспортиране или съхранение очевидно трябва да бъде фактът, че фактът на движение на наркотични вещества или психотропни вещества е елемент от тяхното разпространение (бизнес с наркотици), а не подготвителни действия за лична употреба.
Премахването на типичните грешки в правоприлагащата практика по отношение на отговорността на лицата, притежаващи или пренасящи наркотици, ще допринесе в известна степен за утвърждаването на основните принципи на законност и справедливост, обявени от наказателното право.
С.В. Рачеева, адвокат, ръководител на правни консултации N 34 MGKA.
Инвестиционното подразделение на Алфа груп А1 заведе три дела срещу Евродон, производител номер едно на българския пазар на пуешко месо.