Проблемът за барока в българската литература от XVII-XVIII век
ФЕДЕРАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ
Катедра по българска литература
Бароковата проблематика в българската литература от XVII - началото на XVIII век.
Изработено от студент от групата
Проблемът за барока в българската литература от XVII – началото на XVIII век.
Бароков стил, който се появява в началото на XVII век. обхваща всички видове изкуство. В литературата барокът засяга различни сфери на духовния живот и се развива в специална художествена система.
Появата на барока се определя от нов мироглед. В основата на новите идеи, които определят същността на барока, е разбирането за сложността на света, неговата дълбока непоследователност, драмата на битието и съдбата на човека. Характеристиките на барока определят различията в отношението и художествената дейност на редица негови представители, а в рамките на съществуващата художествена система съжителстват художествени течения, които са много малко сходни помежду си.
Мнозина смятат, че появата на барока е свързана с формите на религията или естеството на властта. Вярвам, че има и редица други фактори, но религията със сигурност е основното идеологическо вдъхновение за този стил.
Бароковата литература, подобно на цялото движение, се характеризира с тенденция към сложност на формите и желание за величественост и пищност. В бароковата литература се осмисля дисхармонията на света и човека, тяхното трагично противопоставяне, както и вътрешните борби в душата на индивида. Поради това визията за света и човека най-често е песимистична. В същото време барокът като цяло и неговата литература в частност са проникнати от вяра в реалността на духовното начало, величието на Бога.
В работата си ще се опитам да разкрия темата "проблемът за барока на XVII-XVIII век." За да направя това, ще прегледам литературата за товаепохата изобщо и бароковият стил на българската литература.
Литература от 17-18 век
Историческо и литературно значение на 17 век. все още не е адекватно дефиниран. Някои изследователи, и повечето от тях, приписват 17 век. изцяло към старобългарската книжнина, други виждат в нея появата на нова литература, трети отказват да й придадат една или друга историческа и литературна характеристика.
Седемнадесети е векът, в който литературните жанрове, здраво вкоренени в продължение на шест века, лесно съжителстват с нови форми на литература: със силабическа поезия, с преводни приключенски романи, с театрални пиеси, които за първи път се появяват в Русия при Алексей Михайлович, с първите записи на фолклорни произведения, с пародии и сатири.
Това е епохата, в която придворната и демократичната литература възникват едновременно.
Несъмнено всички тези и други явления от XVII век. става възможно от втората третина на 18 век. включването на българската литература в общоевропейското развитие, възникването на нова система от литератури, способна да се изравни с литературите на Франция, Германия, Англия, да се развива заедно с тях по един общ тип, възприемайки техния опит и присъединявайки се към общоевропейските литературни течения (барок, класицизъм, по-късно - романтизъм, реализъм, натурализъм и др.) без никакви ограничения, които намаляват или намаляват значението на тези течения на българска почва.
Накратко, с няколко думи, да се определи значението на XVII - ран. XVIII в историята на българската литература, трябва да се каже, че главното е, че този век е век на постепенен преход от старата към новата литература. Според прехода на България от средновековната култура към културата на новото време. XVII век в България поема функциятана Ренесанса, но приет в особени условия и в трудни обстоятелства и затова самият той е бил "особен", непризнат в своето значение. Развитието на културните явления в него не се отличаваше с хармония и яснота. Така е винаги, когато историческото движение е осуетено от външни сили, външни неблагоприятни обстоятелства и когато се прескочи някакъв исторически етап.
Книжовната система на българския XVIII век. в основата си вече не се различава от литературната система на напредналите западноевропейски страни. И това даде възможност да се усвои опитът на всички европейски литератури, а не само на тези, които принадлежат към средновековния тип. Формирането на нова литературна система не е просто резултат от реформите на Петър. Тази система е подготвяна отдавна в българската литература и нейната поява не е изненада. [6].
барок аввакум българска литература
Проблемът за барока в българската литература от XVII – началото на XVIII век.
Барокът като стилово направление обхваща българската култура от края на 17 - първата половина на 18 век. и се развива успоредно в литературата и в изкуството. Д.С. Лихачов отбелязва, че литературата в древна Рус е хомогенна, тя се подчинява на стила на епохата от онова време, но през 17 век. тя вече не е толкова самотна и стройна, както в древността:
Старата българска литература не познава литературни течения до 17 век. Първото литературно течение, което засяга българската литература, е барокът.
Появата на бароковия стил в българската литература поставя едно ново начало в българската литература, което е изключително важно за нейното последващо развитие. Бароковият стил е явление на новото време, нехарактерно за старобългарската литература. Това ни принуждава да се спрем подробно на особеностите на развитието на стиловете като цяло. [2].
Съществена особеност в развитието на българския барок е историческото съчетание на стилове. Както А.А. Морозов: „... в България, поради ускореното развитие на страната, предизвикано от реформите на Петър, на един исторически етап, няколко исторически периода на художествено развитие, наслоени един върху друг, сякаш се съчетават в тясно взаимодействие с особеностите на националната култура на страната [3].
Литературата на 17 век се отличава с изключително жанрово и стилово разнообразие. Ражда се светската лирическа поезия с любовно съдържание - появяват се стихове с характерен силабичен ритъм, разкази и дори романи с приключенско съдържание. Постепенно се доближава до западноевропейската литература. Д.С. Лихачов пише: "Никога преди 17 век, нито след това, българската литература не е била толкова разнообразна в жанрово отношение. Тук се сблъскват две литературни системи: едната отмира, средновековната, другата се появява - новото време. Литературната система на българския 18 век вече не се различава от литературната система на напредналите западноевропейски страни. Образуването на нова литературна система не е просто резултат от реформите на Петър. Тази система се подготвя в българската литература , и появата му не беше неочаквана“ [4].
В литературата на 17-ти век, за разлика от литературата на Средновековието, вече не е възможно да се отделят единни стилообразуващи принципи. XVII век - това е епохата на зараждане, съжителство и борба на различни литературни школи и течения, израснали както на почвата на българските традиции, така и базирани на западноевропейския опит. От Европа - предимно от Полша чрез украинско-белобългарското посредничество - България заимства бароковия стил, който е предопределен да стане стил на московската дворцова култура на последнататрети на 17 век Каква е спецификата на този стил?
В Европа барокът замени Ренесанса. Ако в системата на ренесансовите ценности човекът е на първо място, тогава барокът отново се връща към средновековната идея за Бог като първопричина и цел на земното съществуване. Барокът бележи странен синтез на Средновековието и Ренесанса. Тази странност, неестественост е фиксирана в самия термин барок - независимо към какво е издигнат, дали към бижута, където "барок" се нарича перла с причудлива форма (от италианския perucca - брадавица), или към логиката, в която тази дума обозначава една от грешните фигури на силогизма.
Обръщайки се отново към Средновековието, бароковото изкуство възражда мистиката, „танците на смъртта“, темите за Страшния съд, задгробните мъки. В същото време барокът (поне теоретично) не скъса с наследството на Ренесанса и не изостави неговите постижения. Античните богове и герои остават героите на бароковите писатели, а античната поезия запазва за тях значението на висок и недостъпен стандарт.
Голямо значение за усвояването на този стил от България има "двойствеността" на европейския барок. От една страна, средновековните елементи в бароковата естетика допринасят за това България, за която средновековната култура съвсем не е далечно минало, относително лесно да възприеме първия европейски стил в своята история. От друга страна, ренесансовата струя, която оплоди барока, определя особената роля на този стил в развитието на българската култура: барокът в България изпълнява функциите на Ренесанса.