Прочетете Аметистовата корона - Катрин Дюксвил - страница 30
Когато наближи къщата, в която бяха отседнали, Констанс видя рицар от имението Морлакс и сержант Карсефор.
— Милейди, лоши новини — бързо каза сержантът. — Гисалф току-що пристигна от Морлакс, сър Еверард изчезна.
Еверард изчезна и неговият жребец Основател не беше открит. И двамата пропаднаха под земята.
Констанс не можеше да повярва на думите на куриера, дошъл от Морлакс. Само не Еверард, който стана нейна сянка, неин покровител! Графинята заявила на рицарите около нея, че Еверард не може да умре. Нещо му се случи, но той не умря.
Сержантът разпери ръце.
„Това може да изглежда като мръсна игра, милейди…“ Еверард за последно е видян да взема крава от замъка и да се насочва към селото. По-късно кравата беше намерена, тя мирно пасеше на брега на реката ...
Констанс беше на загуба — беше толкова различна от нейния капитан.
Дьо Крези обясни на Робърт Гилбърт, който се приближи, че Еверард Соджон, гасконец, който е бил капитан на рицарите на лейди Морлакс, е изчезнал. Като чу думата „беше“ за капитана, Констанс потръпна, неспособна да разбере, че Еверард вече го няма. Графинята добре знаеше, че той има много врагове, и отново помоли куриера да разкаже подробностите за изчезването на Еверард.
Рицарят й разказал всичко, което знаел. Три дни издирваха капитана. Рицарите, които пристигнаха с Еверард, бяха настанени в замъка заедно с основния гарнизон. Управителят на замъка искаше графинята да разбере възможно най-скоро, че капитанът е изчезнал и отне малко повече от два дни на куриера да стигне от Морлакс до Уинчестър.
Констанс изслуша всичко, което куриерът й каза, и в същото време в главата й се въртеше мисълта, че Еверард е жив. Тя го повтори като заклинание - Еверард е жив, той не може да умре, това е грешка. Може нещо да му се случи, но той е непобедим,околните винаги трепереха пред него, всички се страхуваха от него. Може би е бил заловен от разбойници и държан за откуп ...
Графинята нареди на куриера да предаде на управителя в Морлакс, за да не спре търсенето.
Младият рицар, като чу заповедта на лейди Морлакс, неволно се намръщи. Той не вярваше, че тези търсения ще дадат резултат. Въздишайки тежко, той й повторил, че и селото, и околностите вече са внимателно претърсени и всички местни жители са разпитани, но всички казват, че нищо не са видели. Единственото нещо, което беше намерено, беше крава ...
Лейди Морлакс, като му направи знак да се изправи от коленете си, се замисли. Кравата много я озадачи. Какво правеше капитан Еверард в село Морлакс? Може би е искал да продаде кравата на някой от селото? Но защо? Никога не е бил търговец на добитък. Милиони въпроси без отговор. Но той все още е жив, най-накрая си каза Констанс.
Конярът доведе конете за дьо Крези и Хамелен. Хората излязоха от залата и се присъединиха към тях. Мнозина познаваха добре Констанс и нейния верен капитан на рицарите и слушаха с любопитство разговора. Недалеч коледният шут продължи да вие.
Под нищожен предлог Констанс побърза да си тръгне. Вече беше студено, слънцето се бе скрило зад облаците. Карсефор и куриерът я чакаха.
Тя не можеше да напусне Уинчестър до третия ден на Коледа. Нейните васали Хамелин и дьо Крези щяха да трябва сами да се справят с изчезването на Еверард... Графинята искаше да научи колкото се може повече за този инцидент. Тя не можеше сама да отиде при Морлакс, дори след Коледа, трябваше да се обади в Баскборн, където чакаше дъщеря й ... Констанс отиде при коня си, Карсефор й подаде поводите, Гамелин коленичи на едно коляно, за даЗа Констанс беше по-удобно да седне. В друг момент тя със сигурност би благодарила за такова внимание, но сега всичките й мисли бяха погълнати от Еверард, тя дори не забеляза как се качи на седлото.
„Кой сега води нашите рицари в Морлакс?“ — попита тя, навеждайки се от седлото си.
— Сър Болинус, госпожо — отвърна куриерът.
— Много добре — механично каза Констанс.
Неочаквана клетва за вярност към Матилда, както и неочакваната поява на куриер, я накараха да забрави за молбата на брат си. Графинята никога не е говорила с краля относно назначаването му за шериф на Рексам. Всъщност то напълно се изплъзна от съзнанието й.
Лейди Морлакс нареди на куриер да се върне при Морлакс със съобщението, че скоро ще изпрати Джулиан в замъка и той ще помогне в търсенето на Еверард. Капитанът трябва да бъде намерен, той не може да умре, не може ...
Робърт Гилбърт язди до Констанс, сега конете им яздеха един до друг. Той се усмихна.
„Хората ви се подчиняват безусловно, най-красива дамо, дори с радост. Имате изключителна дарба да давате заповеди. Научи ни и да командваме и нашите рицари ще станат още по-смели.
Карсефор и другият рицар ги наблюдаваха внимателно. Констанс мълчаливо изслуша ядливата забележка на Гилбърт и без да каже нищо, ритна коня си с пета.
Минаха с кола през централния площад на града. Изглеждаше, че всички обеднели страни се бяха събрали на него, писъци, молби, обиди и болки се чуваха от всички страни.
Констанс погледна разсеяно хората около себе си. Изведнъж тя чу шута да призовава към поклонение на езическите богове. Гласът й беше много познат, но тя не можеше да си спомни къде го е чула.
Графинята се обърна рязко. Шутът беше в обичайните си ярки, цветни дрехи, състоящи се само от кръпки, неговия пискюлШапката на шута беше неразумно дълга, маската покриваше почти цялото лице, тя точно повтаряше всичките й движения, сякаш я следваше.
Графинята не можеше да си спомни къде е чула този глас... Като се обърна, тя видя, че шутът си тръгва.
След кратка почивка, куриерът смени уморения си кон и отново потегли към Морлакс със заповедта на Констанс. Графинята разбра, че капитанът не може да си тръгне, без да я предупреди, не може да изчезне, без да говори и да се сбогува с нея. Констанс знаеше, че Еверард има много недоброжелатели, които много биха искали да му навредят и дори да го унищожат. Но също така знаеше много добре, че те никога няма да посмеят да направят това - всички се страхуваха твърде много от него. Освен това всички знаеха, че лейди Морлакс го цени. В нейните села никога не е имало бунтове, камо ли бунтове.
Тази нощ Констанс не можа да заспи. Освен че се притесняваше, тя и преяждаше. Стомахът я болеше непоносимо. По време на празнуването на Коледа се сервира разнообразна храна, празникът продължи цяла нощ и, разбира се, това се отрази на нейното благосъстояние. Болка в стомаха, безпокойство за Еверард и дори леглото на някой друг - всичко това изведе Констанс от равновесие. Тя лудо искаше да се прибере у дома, при нещата си, в познатата обстановка.
Като се мяташе насам-натам, тя си спомняше дъщерите си, момичетата, медицинските сестри, които се грижеха за тях, къщата в Баскборн. Не можеше да се справи с безпокойството си, не можеше да спре да се тревожи. Зимата е времето на обостряне на всички болести. Лоши мисли за едра шарка, чума, треска се качиха в главата ми ...
Лейди Морлакс седеше облегната на възглавниците и мислеше за деня отново и отново. Постепенно тя започна да дреме, болката в стомаха й отшумя малко. Тя дори имаше сън, дори не сън, а блянове. Тя видяла вещица, която била арестувана заедно сСенрен, лудият жонгльор.
Събуждайки се внезапно от съня си, Констанс се огледа — стаята беше тъмна и празна. Момичетата й сигурно вече са се събудили и се суетят в кухнята и коридора. Подът беше студен, въпреки хвърлената на него овча кожа. Стомахът отново се сви. Господи, мислите на Констанс се върнаха към капитана. „Боже мой, къде може да е Еверард?“ Искаше й се да вие от всички тези проблеми.
Младата жена отново заспа. Този път тя мечтаеше за жонгльор, Сенрен, облечен в шутско облекло, цветен, ярък, крещящ. Той пееше, танцуваше и я дразнеше по име в Уинчестър.
Графът на Харсфорд осигури празника на краля на втория ден от Коледа. Поканени бяха борци, акробати, мимове, балерини, певци. Всички те се побират в голямата зала на замъка Уинчестър. Тази година подобно забавление стана много популярно.