Прочетете Brilliant Savages онлайн безплатно от Марк Бърнел - RuLit - страница 41
Казах ли ви, че ходих на лекар? — попита Робърт.
- Нищо не помня. И така, какво искахте да чуете от устните на Ескулапа?
- Тогава не е ескулап, а ескулап: лекарят е жена. Е, тя не ми каза нищо. Загубих си времето. Едва успях да я убедя да ми даде направление за кръвни изследвания.
Рейчъл се обърна и застана срещу Робърт.
- Значи сте дарили кръв за анализ?
„Колкото и да е странно, успях. Вярно, преди това лекарят почти ме обвини, че съм носител на СПИН.
„Не виждам нищо смешно тук“, каза Робърт. „Ако аз имам СПИН, значи и ти също.”
Рейчъл се изкиска и поклати глава.
- Само не с мен.
„Само че не мога да го разбера“, каза Рейчъл, сякаш беше нещо напълно очевидно.
- Нищо не разбирам.
„Да кажем, че съм имунизиран или нещо подобно.
– Глупости. Няма имунитет срещу СПИН. Вярно е, че понякога четем, че това или онова лекарство се тества, но досега нито едно лекарство ...
— Не говоря за наркотици, Робърт. Няма нищо общо с медицината. Само ви моля да ми повярвате: не мога да се разболея от СПИН.
— Думите ти нямат много смисъл — каза Робърт.
„Тогава всичко, което трябва да направите, е да ги приемете на вяра, това е всичко.
Тя се наведе и взе лъка в едната си ръка, а цигулката в другата, които лежаха в меките столове. Тя прокара пръст по струните и леко ги разхлаби. Междувременно Робърт погледна през прозореца. Стълб черен дим бавно се издига в източната част на града. Сирените завиха.
„Имах страхотни гости днес“, отбеляза той небрежно.
- Вярно ли е? — попита Рейчъл без никакъв интерес.
- Помните ли глупака от"Седморка"?
Рейчъл замръзна за момент, след което се обърна към прозореца. Междувременно Робърт продължи разказа си:
- Падна му като сняг на главата и доведе със себе си трима приятели.
Очевидното безразличие на Рейчъл беше заменено от напрегнат поглед. И това изненада Робърт. Рейчъл се опита да прикрие интереса си, когато видя, че Робърт я наблюдава.
- И кои са те? – изтръгна тя накрая въпрос.
- Един американец и негов приятел - един вид стар дебел мъж, който изглеждаше така, сякаш щеше да се насити. удари. С тях имаше една жена, сестрата на същия виолончелист, който беше убит в хотел Кедоген. Тя се казва Катрин Рос. И разбира се, имаше онзи странен човек с тях. Както се оказа, името му е Стефан Абрахам.
— Стивън Ейбрахам. – автоматично повтори Рейчъл след Робърт, след което го погледна: – И какво искаха от теб?
„Ами всички те се преструваха на детективи аматьори и дойдоха да видят дали искам да участвам в техните игри.
- И какво им отговорихте?
„Казах, че имам много по-хубави начини да прекарам времето.
Говорили ли сте с Ейбрахам?
- Не. Веднага се разпознахме, но не казахме нито дума. Останах с впечатлението, че приятелите му дори не подозират, че се познаваме.
Държеше ли се нормално?
Робърт се замисли за момент, след което каза:
- На първо време да. Но след това, когато слязохме в мазето, той...
Донесохте ли ги при вас?
- Но как? Честно казано, този вид разговор е по-добре да не се провежда публично. В крайна сметка започнаха да ме питат за Сара, започнаха да говорят за убийството в хотела и т.н. Реших да се преместим в мазето.
- И така, когато бяхме в апартамента, тойзапочна да ме съзерцава с такъв вид, сякаш бях пълно нищожество, някаква листна въшка. Струваше ми се обаче, че между нас се създава някаква специална връзка, някаква невидима връзка. Знам, че звучи смешно, но останах с впечатлението, че няма търпение да си тръгне.
Рейчъл кимна в такт с мислите си. Тя като че ли разбираше напълно защо Ейбрахам бързаше. Робърт забеляза загриженото изражение на лицето й и го прие лично.Наистина тази жена се интересува от всяко малко нещо, което му се случва, помисли си той гордо. Докато той си говореше, Рейчъл започна да играе. Сега, напълно наясно с всичките й таланти, Робърт не беше много изненадан от нейните умения и артистичност. И имаше на какво да се възхищаваме: пръстите й танцуваха директно върху грифа, а лъкът летеше със скоростта на светкавица. Когато свърши да играе, Робърт забеляза, че настроението на Рейчъл се подобри.
„Разбира се, че сте невероятни.
„Предполагам, че всичко е заради учителя. Дано е бил толкова добър, колкото тези, които са те учили на виолончело и рисуване?
„Чудя се, как ли беше името му?“ Найджъл Кенеди ли е?
Рейчъл си позволи да се усмихне.
— Интересна идея, Робърт, но грешиш. Учителят ми се казваше Андре Пърлман.
Робърт никога не е бил особен ценител и почитател на класическата музика. Честно казано, той научи името на гения от Монреал само защото последният беше убит. Въпреки това, за всеки случай, той отново попита:
„Това същият човек ли беше убит в хотела?“
Рейчъл тъжно сведе очи и въздъхна.
— Онзи, който беше убит заедно с Дженифър Колсен? Изглежда, че е била и музикант?
„Да, виолончелист“, потвърди Рейчъл.
- И този нещастник, следователно, ви е научил как да свирите на цигулка?
-да Андре, трябва да кажа, беше просто страхотен. Абсолютно неподражаем майстор.
Лицето на Рейчъл отново се замъгли - изглежда, че споменът за мъртвия гений вдъхва меланхолия в нея. И в този момент Робърт; колебаейки се, той зададе следния въпрос:
„Кажете ми, случайно да сте били учени да свирите на виолончело от покойната Дженифър Колсън?“
Робърт наистина искаше тя да каже „не“. Рейчъл погледна приятеля си и му се стори, че е издухан от ледения вятър на Антарктика.
— Разбира се, че беше тя, скъпа.
— Не ти вярвам — промърмори Робърт, като едва помръдна устните си.
- Не е вярно, повярвай ми! Нямаше да ме питате, ако не знаехте предварително, че отговорът ще бъде да. Да, моят учител по виолончело беше Дженифър Колсън. Красива жена. И много мил.
Сега Рейчъл изобщо не изглеждаше тъжна. Напротив, лицето й се озари с весела усмивка.
Какво невероятно и ужасно съвпадение, нали?
– А как стоят нещата с Якоб Екхарт? Той беше този, който те научи как да рисуваш, нали?
Рейчъл отново се усмихна.
— И той е мъртъв, разбира се?
„Не става по-мъртво“, потвърди Рейчъл.
По изражението му можеше да разбере, че Робърт се опитва да разбере какво чува.
„Знам какво си мислиш. Два случая все още могат да се считат за съвпадение, но три са истинска конспирация. Вярно ли е?
- И няма какво да мислим. Джейкъб Екхарт беше много стар човек, Робърт. Той умря от естествена смърт и за разлика от онези двамата никой не го е резнал.
Постепенно разнородните мисли, които се въртяха в главата на Робърт, започнаха да се оформят. Имената и фамилиите на хора, така или иначе свързани с този случай, придобиха връзки, които ги обгърнаха, сякашуеб: Дженифър Колсън, Андре Пърлман, Джейкъб Екхарт, Катрин Рос, Стефан Ейбрахам… и Рейчъл Кейтс. Тези съвпадения вече не изглеждаха случайни на Робърт. Усещаше някаква система зад всичко това, макар и все още не твърде ясна за него. Вестниците твърдяха, че има безпогрешни прилики между убийството на Сара Рейнолдс и двойното убийство в хотел Kadogen. Харолд Дейли отрече това, но не беше прав. Връзката със сигурност съществуваше. Това си мислеше Робърт, когато Рейчъл започна да разкопчава ризата му.
Робърт я хвана леко за китките и поклати глава. Рейчъл беше учудена. Нещо повече, тя беше уплашена - все едно я е заплашил с нож. Очите й се разшириха, устата й се отвори, сякаш се опитваше да каже нещо, но думите не излизаха от устата й.