Прочетете Down House онлайн от Иван Охлобистин - RuLit - Страница 1

Иван Иванович Охлобистин

Даун Хаус

Филмов сценарий по романа на Ф.М. Достоевски "Идиотът"

Забележка: 1. надолу - човек, страдащ от синдром на Даун, на общ език, идиот. 2. Хаус - модерна тенденция в младежката танцова музика от края на ХХ век.

Сцена 1. Швейцария. Планински гледки

Животът в Швейцария исторически се определя от два параметъра - планини и брегове. И двамата бяха известни със своя мащаб и постоянство. Само първото е по-голямо от второто, а второто е по-голямо от първото.

Сцена 2. Тунел

Но автобусът напускаше тунела, по някаква причина не бързаше и отстрани можеше да изглежда, че с него се е случило нещо трагично, непоправимо. Скоро обаче стана ясно:

Ритмично ехо на някаква младежка мелодия отекна от тъмната бездна и скоро княз Мишкин, двадесет и пет годишен, облечен екстравагантно по съвременна мода, с четири сребърни обеци в дясното ухо и с магнетофон на рамо, излезе на слънце. А след него с отчаяни звукови сигнали се появи автобус.

Най-накрая звукът на клаксон проби музиката, Лев Николаевич се обърна и намери колата.

- Идиот! Идиот! - изкрещя на немски шофьорът на гореспоменатия, - мога да те прегазя! Можеше да умреш!

„Да, всичко може да се случи в този проклет живот“, съгласи се принцът, залепи дъвка на фара и влезе в салона.

Сцена 3. В автобуса.

„Това е полет Цюрих-Москва“, предупреди го шофьорът.

- Съгласен съм - Мишкин кимна, подаде му билет и обясни, - исках да се разхождам, да слушам музика, да мисля.

Озадаченият шофьор проверил билета, но след като се уверил, че всичко е наред, го прибрал в джоба си иРаздразнено натиснат педала на газта.

От неочаквано блъскане някои пътници паднаха от седалките си и получиха множество натъртвания.

До седалката си Мишкин завари още двама господа, като единият беше с гипсиран крак, той падна между редовете седалки и изпсува на български, другият пътник се опита да го вдигне. Принцът помогна.

Настаниха го да легне, но пътникът със счупването не се отказа:

- Само ще се подиграват с българския човек. Карат като трактор. Току-що се качих на мястото си, едва поставих крака си, но дръпнах малко и си счупих крака още повече ... О, колко уморен и как ме боли кракът! - Той кимна към магнетофона на Мишкин, - Музиката ти заседна.

- Това не е залепено - намеси се принцът, - това е къща. В моето противоречиво минало - младежка сцена - и посочи стерео системата си.

„Удобна музика, видях“, съгласи се с него третият пътник, „един негър ме заведе в мазето и ми показа как друг негър драска плочите с пръст, а чуждестранните туристи скочиха като скакалци и знам със сигурност, че жените им, без думи, ме оставиха да се съвкуплявам ...

Този със счупения крак протегна ръка към Мишкин:

- Парфен Рогожин, бизнесмен.

- Много мило - Мишкин му стисна ръката и също възнамеряваше да се представи, но Рогожин веднага предложи: - Да изпием едно "стреме"?

„Не мога да пия водка“, отказал принцът.

„Е, не знам, но просто ми трябва“, каза търговецът. - Няма друг начин. Аз страдам от любов, за тази любов страдах и от гнева на баща ми, като партизанин, се скрих в планината, в Швейцария. Две седмици пих с мегрели, казахи и двама беларуси. И нито един свестен швейцарец не срещнах... Дяволът ме дръпна на ските да стана... - И почука по гипса. - ... не беше трезвен ... За Настася Филиповна -скъпа моя! Той извади плоска сребърна стъкленица от индиговите си кадифени панталони, отпи голяма глътка от нея, избърса стъкленицата в червена сатенена бродирана блуза и беше напълно доволен.

„Да, сър, нещата с швейцарците са зле. Те тук ще умрат много скоро, те изпитват спад на раждаемостта поради сексуални свободи - четох във вестника в България - каза третият. Облечен като служител на Внешэкономбанк в набръчкано сиво сако, със същата смачкана вратовръзка, чукната на една страна.

- А коя е тази Настася Филиповна? - не издържа князът, но се опомни навреме и побърза да се представи. - Аз съм княз Мишкин, сирак, програмист по образование и практически излекуван от редица нервни заболявания, които страдах много. Д-р Шнайдер, шефът на мозъка в Европа, ме рехабилитира успешно.

- Добре? — попита Рогожин.

- Сега е страхотно. Исках най-накрая да отида в историческата си родина. Никога не съм бил в България. И родителите ми никога не са го правили.

В какъв смисъл се провали? Парфьон не разбра.

- Пряко - дядо и баба се преместиха в Швейцария в началото на века - отговори Мишкин, - Дядото преподаваше химия в института без ограничения. Мама и татко се срещнаха в Париж.

- И тогава? - не отстъпваше бизнесменът.

- И тогава всички умряха и аз отидох в клиниката осем години ... Преди месец възникна един незначителен случай по семейна линия и реших да посетя Москва, въпреки че нямаше пари. Но д-р Шнайдер, приятелят на дядо - златен човек - даде пари за пътуването и за джобни...

Сцена 4. Кабинетът на д-р Шнайдер.

Д-р Шнайдер с вкаменено лице. Зад него Мишкин в пижама танцува с хаус от касетофон. Докторът отваря чекмеджето, избутва гоправ бръснач Солинген и взема парите.

Сцена 5. Планински път. В автобуса.

Мишкин: ... И така, каква Настасия Филиповна е това?

През прозорците на автобуса междувременно прелитаха западноевропейски пейзажи.

- О, братко! Рогожин завъртя замечтано очи, но изведнъж попита подозрително:

- Защо искаш?

- Вие, Парфен Рогожин, изобщо не трябва да се притеснявате, аз се интересувам от компютри. И тогава, от хапчетата, нямам ентусиазъм за жените.

– Имам почти същото – зарадва се Парфьон. - Когато съм трезвен, сякаш не ги забелязвам... Но когато пия - има осезаемо повече ентусиазъм.... Но тогава всичко се оказа различно - стоях на светофара на червено, трезвен като стъкло, а тя пресича пътеката, с нежните си крака от бяла ивица до бяла. Порази ме като гръм, никога да не видя век на воля, никога не съм се чувствал така. Половин ден на този светофар и стоеше. Мислех, че се връщам...