Прочетете Двете кули от Джон Толкин онлайн страница 1
СЪДЪРЖАНИЕ.
СЪДЪРЖАНИЕ
Джон Роналд Руел Толкин
1. ГРИЖА ЗА БОРОМИР
Арагорн бързо се изкачи на хълма. Отново и отново той се наведе към земята. Хобитите вървят лесно и следите им не се четат лесно дори за следотърсач, но недалеч от върха пътеката пресичаше поток и тук той намери това, което търсеше.
„Разчетох знаците правилно“, каза си той. Фродо отиде до върха на хълма. Чудя се какво е видял там. Но той се върна по същия път и отново слезе в подножието на хълма.
Арагорн се поколеба. Той сам искаше да отиде до високия стол, надявайки се да види нещо, което да му помогне в затрудненото му положение, но времето не чакаше. Внезапно той скочи напред и се затича през големите плоски каменни плочи и след това нагоре по стълбите към върха. Седна на седалката и се огледа. Но слънцето сякаш беше затъмнено и светът беше мъглив и далечен. Погледна на север, но там не видя нищо освен далечни хълмове и само някъде в далечината във въздуха се виждаше голяма птица, приличаща на орел, която бавно се спускаше в широки кръгове към земята.
И тогава чувствителните му уши чуха звуци в гората долу, на западния бряг на реката. Той се напрегна. Чуха се писъци и за свой ужас той чу дрезгавите гласове на орки. Тогава се чу дълбокият звук на голям рог, който удари хълмовете и отекна в далечните долини като мощен вик, издигащ се над рева на водопадите.
- Рог на Боромир! — възкликна Арагорн. И той има нужда от помощ! Той скочи от стъпалата и хукна надолу по пътя. — Уви! Днес зла съдба ме преследва, всичко, което правя, завършва с провал. Къде е Сам?
Отначало виковете станаха по-силни, после по-тихи: рогът отново прозвуча отчаяно и в отговор се чуха яростни викове на орки, звукът на рога беше прекъснат, Арагорн изтича до последното спускане, но преди да стигнедо крака, звуците напълно утихнаха; той се обърна наляво и побягна към посоката на писъците, които вече не чу. Изваждайки меча си, крещейки „Елендил! Елендил!“ той хукна между дърветата.
На около миля от Порт Галена, на малка поляна близо до езеро, той намери Боромир. Той седна с гръб към голямо дърво, сякаш си почиваше. Но Арагорн видя, че е пронизан от много стрели с черни пера; ръцете му стискаха меч, счупен на дръжката; купища убити орки лежаха от двете страни.
Арагорн се наведе към него. Боромир отвори очи и се опита да проговори. Накрая се чуха бавни думи.
— Опитах се да взема пръстена от Фродо — каза той. - Съжалявам. аз съм наказан. Очите му се спряха на мъртвите врагове, те бяха поне двадесет. – Няма ги – нископрофилни. Орките ги хванаха, но мисля, че са живи. Орките ги сграбчиха и ги завързаха.
Той замълча и уморено затвори очи. След малко той отново заговори:
Сбогом, Арагорн! Отиди в Минас Тирит и спаси хората ми! Загубих.
- Не не! — каза Арагорн и го целуна по челото. - Ти спечели. Малцина са печелили такава победа. Почивай в мир. Минас Тирит няма да умре.
- Къде отидоха? Тук ли беше Фродо? — попита Арагорн.
Но Боромир мълчеше.
— Уви! — възкликна Арагорн. „Синът на Денетор, господарят на Кулата на стражата, е мъртъв! Какъв горчив край! Сега цялото партньорство се разпадна. Аз направих грешката. Напразно Гандалф ми вярваше. Какво трябва да направя сега? Боромир ми повери защитата на Минас Тирит и сърцето ми също желае, но къде е Пръстенът и къде е неговият пазител? Как ще ги намеря и как ще спася търсенето от гибел?
Той стоеше приведен, борейки се със сълзите и стискайки ръката на Боромир. Така Гимли и Леголас го намериха. Те идваха безшумно от западните склонове, проправяйки си път през дърветата, сякашна лов. Гимли държеше брадва в ръката си, а Леголас дългия си нож. Излезли на поляната, те се спряха учудени, после наведоха глави от скръб, защото им стана ясно какво се е случило.
— Уви! — каза Леголас, отивайки при Арагорн. „Ние ловувахме и убихме много орки в гората, но тук щяхме да сме от голяма полза. Отидохме тук, след като чухме звука на клаксона, но изглежда твърде късно. Страхувам се, че си тежко ранен.
— Боромир е мъртъв — каза Арагорн. „Невредим съм: не бях тук с него. Той падна, защитавайки хобитите, докато бях на върха.
— Хобити! — възкликна Гимли. - Къде са те? Къде е Фродо?
— Не знам — каза Арагорн уморено. „Но преди да умре, Боромир каза, че орките са ги вързали, вярваше, че са живи. Изпратих го след Мери и Пипин, но не го попитах дали Фродо и Сам Гамги са там; не попита, докато не стана твърде късно. Всичко, което правя днес, се провалям. Какво да правим сега?
— Първо ще се погрижим за падналите — каза Леголас. — Не можем да го оставим да лежи като мърша сред подлите орки.
— Но трябва да побързаме — каза Гимли. „Той не би искал да ни задържи. Трябва да следваме следите на орките, докато има надежда, че някой от нашите другари е жив.
— Но не знаем дали Носителят на пръстена е с тях — каза Арагорн. - Може ли да го оставим? Не трябва ли първо да го потърсите? Злият избор е отново пред нас.
— Тогава нека първо направим това, което можем — каза Леголас. „Нямаме нито времето, нито инструментите да погребем адекватно нашия другар и да издигнем могила над него. Трябва да направим могила от камъни.
— Работата ще бъде тежка и дълга, а наблизо няма камъни, които да използваме — протестира Гимли.
— Тогава нека го качим в лодката заедно с неговияоръжия и оръжия на победени врагове — каза Арагорн. — Ще го изпратим до водопада на Раурос и ще го дадем на Андуин. Реката на Гондор поне ще гарантира, че никой звяр не оскверни костите му.
Те бързо претърсиха телата на орките и струпаха техните мечове, счупени шлемове и щитове на една купчина.
- Виж! — възкликна Арагорн. - Ето я следата! От купчина оръжия той извади два ножа с остриета във формата на листа, обковани със злато; търсейки отново, той намери ножницата, черна и обсипана с малки червени перли. — Това не е оркско оръжие! - той каза. „Те са били носени от хобити. Орките несъмнено са ги ограбили, но те се страхуваха да оставят ножовете си, знаейки откъде идват - това е работа на запада, те имат заклинания срещу проклятията на Мордор. Е, ако са живи, нашите приятели са невъоръжени. Ще взема тези ножове с надеждата някой ден да ги върна на собствениците им.
„А аз“, каза Леголас, „ще събера всички стрели, които намеря, защото колчанът ми е празен.“
Той потърси в купчината и на земята до нея и намери няколко непокътнати и по-дълги от нормалното оркски стрели. Той ги разгледа внимателно.
И Арагорн, след като прегледа убитите, каза:
„Има много лежащи тук, които не са от Мордор. Някои от Севера, от Мъгливите планини, ако знам нещо за орките и техните семейства. Но тук има и други, които не познавам. Дрехите им изобщо не приличат на орки.
Те бяха четирима, орки, големи на размер, мургави, с кръсто очи, с дебели крака и големи