Прочетете Golden Ku-ku онлайн от Афанасий Афанасиевич Фет - RuLit - Страница 3
БЕЗПЛАТЕН СОКОЛ
Не се храниш с нежна храна,
Не е отнесен до зимата на топло,
И всеки час с усърдна ръка
Вашето крило не е добре поддържано.
Там, над скалата, близо до лазура,
На умиращ дъб
Първите хиляди дни претърпяха бури
И се бори с ураганите.
закачи младата сила
И жега, и глад, и гръмотевици,
И изгряващата светлина
Ти погледна в очите на морето.
Но когато дойде времето,
От гнездото разперваш криле
И, уверено вярвайки на тяхната вълна,
Разширявайки се, плуваше по небето.
ЗАТВОРНИК
Шумно под прозореца
Скърца под триона.
ВЕЧЕР НА МОРЕТО
Огънят от мълния блесна,
Птиците мълчаха в гнездото,
Тишината на гората заобикаля
Без да се люлее, ухото дреме;
Денят избледнява малко по малко
Жабата излезе на пътя.
Нощта става все по-ярка и по-ярка
Морето се топи под луната;
Отличете се с усърден поглед,
Като две чайки, седнали една до друга
Там, на морския бряг с плоско дъно,
Те спят на осветения камък.
ПЕВЕЦ НА РОДНАТА ПРИРОДА
В мемоарите си, написани в напреднала възраст, Фет разказва как животът в имението на баща му развива в него любов към природата, към всичко необичайно. Това беше улеснено от приказките, които момчето чу от крепостните момичета. През зимните вечери момичетата предяха прежда на свещи, пееха тъжни народни песни и изведнъж започнаха да си припомнят различни страшни истории за дяволи и вещици, за таласъми и брауни, за случки по време на нощните гадания. Момчето седна в ъгъла, затаило дъх. Той приемаше всичко за истината. След много, много години той ще опише ярко тези детски впечатления, ще създаде прекрасни стихотворения за гадаене: „Огледало в огледалото, с трептящ бърборене“, „Богоявленска нощ е мразовита“,— Помня: старата бавачка.
Бъдещият поет растеше мечтателен и любознателен. През лятото го привличаше риболовът и гората. Със селските деца той ходеше да бере гъби, катереше се по дърветата, славно препускаше на гол кон.
Фет рано разви жажда за поезия. В онези години стихосбирките в България се издаваха в много малки тиражи и бяха скъпи, затова се преписваха на ръка от списания и книги. Момчето ги търсеше където можеше и ги запомняше. Какво щастие беше за него, когато съседите-земевладелци намериха поетична тетрадка! Съдържаше и стихове на А. С. Пушкин. „О, какво удоволствие изпитах да повтарям сладките стихове на великия поет!“ — припомни си Фет.
Бащата реши да даде на сина си добро образование. В края на пансиона бъдещият поет постъпва в Московския университет, словесния отдел и през 1844 г. го завършва.
За щастие всичко се оказа добре: Гогол хареса стиховете, той откри в тях несъмнен талант. Това вдъхнови Фет. Младият поет започва да пише повече и в същото време по-внимателно. През 1840 г. е публикувана първата му книга. В преглед на българската литература големият критик В. Г. Белински отбелязва: „От всички поети, живеещи в Москва, господин Фет е най-талантливият“.
Стиховете на Фет започват да се появяват в столичните списания: Москвитянин, Отечественные записки и малко по-късно в „Современник“. Той беше забелязан от четящата публика.
По време на живота на А. А. Фет са публикувани пет книги с поезия. И. С. Тургенев, Л. Н. Толстой, I.П. Полонски обичат стиховете му. В наше време А. М. Горки говори за стиховете си с голямо съчувствие. В автобиографичния си разказ „В хората“ той пише, че в трудни моменти от живота си си спомня „само доброто, най-доброто. незабравени стихове:
Само една песен се нуждае от красота,
Но красота - и никакви песнинеобходимо.
Горните редове принадлежат на писалката на Фет.
Фет преподава на такива забележителни български поети като А. Блок и И. Бунин. Най-доброто от написаното от него днес продължава да вълнува и радва, помагайки ни да разберем по-добре красотата на природата, която ни заобикаля. И с любовта към родната природа с нейните потоци, хълмове и хълмове, с нейните пътеки и купи сено започва едно велико чувство, водещо до подвизи и слава - любовта към Родината.