Прочетете книгата Нов ред в Простоквашино, автор Успенски Едуард онлайн страница 1
СЪДЪРЖАНИЕ.
СЪДЪРЖАНИЕ
Едуард Николаевич Успенски
Нова поръчка в Простоквашино
Ако не разбирате нещо, татковците и майките ще ви обяснят.
Тази книга е много иронична и с голяма доза сарказъм.
В цялата страна животът започна забележимо да се променя към по-добро. Тенденция на сергии, отворени с алкохолни бани. Фабриките, които разваляха околната среда, бяха затворени. И тези, които не разваляха околната среда, също бяха затворени. Толкова много хора се стекоха в селото.
В Простоквашино животът също се подобри значително - преди нямаше нито един магазин, сега се появиха осем бирени палатки наведнъж. А в селото имаше много хора.
И въпреки че хората наоколо много обедняха, колите в селото са повече. Затова край Простоквашино беше открит пост на КАТ.
(Глава първа. Вход)
Един ден през есента, когато листата вече бяха паднали от дърветата, но още не от храстите, когато снегът вече падаше от небето, но още не на земята, майка ми се обади на чичо Фьодор в Простоквашино и каза:
- Слушай, тук имам стар кожен диван. Заведете го във вашето село.
- Добре мамо! Ще го вземем.
Най-вече Матроскин беше възхитен от такова събитие:
- Ще дадем стария си диван на Печкин, а за себе си ще вземем нов стар диван.
Като начало те транспортираха стария диван до Печкин до пощата, така че когато линията е готова, селските хора да не страдат на краката си.
След това пиха чай, запалиха трактора, тр-тр Митя и в същия час отидоха в града за мебели.
Пристигнаха в града. Мама също им даде чай и кифли за из път.
След това натовариха нов стар диван и се отправиха към Простоквашино.
Пред КАТ. Инспекторът излиза да ги посрещне.Лускин, толкова важен, дори и с две пръчки.
- Спри се! — казва той на Матроскин. — Какво носиш?
„Мебели“, отговаря важно Матроскин. - Диванът е износен.
„Виждам, че са мебели“, казва пазачът. Имате ли лиценз за превоз на мебели?
- Що за лиценз е това? котката крещи. - Това са моите мебели. Ще я взема сам.
„Не знам“, казва пазачът. „В него не пише, че го взимате за себе си. Може би тази мебел не е твоя, а този човек с мустаци.
„Вече транспортирахме един диван на този чичо с мустаци“, крещи Матроскин. - И това е мое.
- Едното го преместиха, а това е второто?
- Ами да, второто. Какво от това?
- И тогава. Частен транспорт, ето какво, казва инспектор Люскин. — Платете такса или купете лиценз.
Тук Матроскин се разтревожи. Той разбра, че могат или да наемат стаи, или да отнемат дивана:
Що за мебели е това! Това са дърва за огрев.
„Ако това са дърва за огрев“, твърди пазачът, „трябва да имате разрешение да ги отсечете. имаш ли разрешение
- Това е моят диван - вика Матроскин - сам ще го взема.
Колкото и да се бореше Матроскин, трябваше да дръпне дивана. Матроскин остана без диван (или по-скоро без два) и силно се криеше срещу инспектор Люскин.
И някак през студената зима Матроскин се вози на трактора си от града. Инспектор Люскин стои на пътя.
— Слушай, шофьор, закарай ме до Простоквашино. Току-що промених поста си.
„Не мога“, казва Матроскин. - Нямам книжка.
Какъв лиценз! Аз съм твой приятел.
- За мен си познат, а за нашите пътни полицаи си частно такси. Номерата ще бъдат премахнати без лиценз. Имаме строги пътни полицаи.
— Не се притеснявай. Аз самият съм пътен полицай - казва пазачът.
- Тъй като променихте поста си,- твърди Матроскин, - вие вече не сте полицай, вие сте частно лице.
— Но аз няма да ти платя — започна да го успокоява Люскин.
- Това е още по-лошо! - каза Матроскин и се развихри с всичка сила.
Казват, че инспектор Люскин сега работи в данъчната служба.
КУТИЯ С ДОЛАРИ
(Глава втора. Финансови и политически)
Времето беше хубаво. Две чинки вече пристигнаха.
Отнякъде се появиха двама полицаи в зелени униформи. (Тези полицаи не са родени в Простоквашино, но после го взеха и се появиха.) Хващат Печкин под бели ръце: