Прочетете книгата Обиколки на Жиган, автор Зверев Сергей онлайн страница 33 на сайта
СЪДЪРЖАНИЕ.
СЪДЪРЖАНИЕ
Тузов стана от пейката и отиде право в кабинета на Белоцерковски. Той нямаше представа колко хора охраняват Белоцерковски, тъй като това не го интересуваше. Знаеше със сигурност, че ще направи това, което планира.
Самата съдба, много ядосана на Глеб Абрамович, ръководи действията на Тузов същата вечер. И тогава да кажем, имаше за какво да се сърдим на съдбата на един от българските олигарси. Колкото и да го галеше, колкото и да се грижеше за него, той методично се стремеше към пикови ситуации с ината на упорита кобила! Все пак му позволиха от обикновен съветски инженер за десет години да стане един от най-богатите хора в България! Вече на това би било възможно да се успокоим. Значи не е!
Глеб Абрамович трябваше отчаяно да смаже целия сибирски петрол под себе си. За пореден път съдбата го благоволи. Няколко години по-късно ГБ, както започнаха да го наричат вестниците в цяла България с леката ръка на Московския репортер, контролираше поне половината от производството на целия български петрол.
И пак им се стори малко на неуморимите новобогаташи! Той започна методично да прониква в държавните структури и отново принуди съдбата да му подиграе и да получи не толкова престижно място, колкото отварящо големи възможности за всякакви интриги и задкулисни заговори.
Използвал ли го е? Може да се каже, че се възползва, но някак посредствено. Вижда се, че той е действал на собствена опасност и риск, съдбата не е участвала в това.
Тогава Глеб Абрамович се захвана да овладее един от най-известните телевизионни канали в България. Моля те! Разбрах и това.
Ако ставаше въпрос за пари, може би и този път съдбата щеше да му се усмихне. Парите са нещо, което винаги липсвабез значение колко имате. Десет хиляди или десет трилиона. Някой се успокоява на хиляди. А за някои и трилионите не са достатъчни. Това вече зависи от природата на човека, от естествения апетит. Това е естествено, което означава, че можете да му помогнете. Но защо да се месите в Думата, като от нея няма да получите абсолютно нищо - нито пари, нито власт, нито дори депутатски имунитет, който със сигурност ще бъде отменен, ако не от тази Дума, то от следващата. Просто някакъв идиотизъм! И най-вече съдбата не можеше да търпи идиоти, които не можеха разумно да се разпореждат с нейното благоволение.
Е, тя се отвърна от Глеб Абрамович, ядоса му се, не го предупреди да не върви по един път, да избере друг. Хвърлих го на воля. хм съдба! Неговата съдба, индивидуална, която той създава със собствените си ръце.
И Глеб Абрамович го направи! Той с ентусиазъм се впусна във всички политически сериозни. Правеше всичко със страст. Дори предаде със страст бившите си съюзници, когато се случи да го направи. И това му се случи, и то неведнъж. Такъв е животът на олигарха - ако не хапеш, ще ти вземат парче. Просто имайте време да се завъртите, да обърнете лицето си към враговете и да щракате със зъби.
С една дума, в деня, когато Тузов се отправяше към главния офис на Белоцерковски, самият Глеб Абрамович се отправяше от офиса, за да се срещне с избиратели.
Съдбата реши този път да направи точно обратното по отношение на Глеб Абрамович. Вместо да раздели маршрутите, тя бутна Тузов няколко пъти встрани, тъй като той нямаше нужда от повече след уискито, и го изпрати направо през малък площад, на който московските хора, събрани от мениджърите на Белоцерковски, се тълпяха в очакване на „героя на повода“. Всеки от дошлите на срещата получи кръгла сума, въпреки чемалък по московски стандарти, за това, че стои на площада през цялото време, докато ГБ държи речи, реагира бурно на особено патетични места в речта си и задава остри въпроси, когато ГБ след речта започне да комуникира с избирателите си в пряк контакт. Глеб Абрамович просто обожаваше острите въпроси, чувстваше се като риба във вода в екстремни ситуации.
Но никой от събралите се на площада не предполагаше, че коварната съдба им е подготвила ролята на зрители на едно твърде рядко за очевидци и вече скучно за зрителите събитие.
Асата с прилична скорост се врязаха в тълпата, която се беше събрала на площада, и започнаха да се забиват в нея. Скоростта му падаше, като тази на океански кораб, паднал в Саргасово море - хората като водорасли се вкопчиха в корпуса и забавиха движението, докато напълно спрат. Тузов веднага чу името на човека, когото толкова искаше да срещне.
Тя бе произнесена от малък подиум, който се извисяваше над тълпата в средата на площада, а веднага след това на трибуната се появи самият Глеб Абрамович.
Той започна да говори веднага и много страстно. Той клеймяваше опонентите и откровено ги тъпчеше в мръсотията. Той критикуваше съперниците и ги изливаше с помия тайно. Той изрази съмнение в искреността и честността на намеренията на съюзниците и натрупа облаци над тях, от които без негово участие се изсипа кален дъжд.
Накратко, Глеб Абрамович се продаде сериозно и съдбата му в този момент стоеше встрани и се смееше в юмрук, гледайки Тузов.
Отначало той слушаше. Но много скоро той загуби нишката на разсъжденията на Глеб Абрамович и започна да си спомня защо се озова на този площад, когато трябваше спешно да отиде някъде.
Но докато Глеб Абрамович се справяше с противниците исъперници, Тузов най-накрая успя да разбере, че е дошъл точно по предназначение, въпреки че това се случи случайно, от само себе си.
„А сега, Глеб Абрамович“, измърмори той, претърсвайки джобовете си. - Сега съм. Просто не тръгвай още, моля те. Аз бързо.
Дългосрочният навик към алкохола не лиши Тузов от смислеността на действията, независимо колко е имал шанс да пие. Помнеше добре, че трябваше да намери някакъв предмет в джобовете си и да го "зареже". Тоест неусетно се спуснете на пода и отстъпете настрани. Този артикул беше празен пълнител от пистолет ТТ, точно същият, който сега беше във вътрешния джоб на Тузов. Но Чернишевски успява да грабне този клип в момент, когато Панфилов и Макеев го водят в Москва за преговори.
След като избра момента, в който Панфилов, който шофира, беше разсеян, той бързо отвори „жабката“ и взе първото нещо, което му попадна. Тогава Чернишевски измисли план - да натопи Панфилов за някакво убийство и по този начин да насъсква срещу него не само пенсиониран офицер от ФСБ, но и цялото сегашно управление. На клипа, внимателно съхраняван от Чернишевски, ясно се виждат пръстовите отпечатъци на Константин Панфилов, получени чрез компютърно разузнаване директно от архива на Министерството на вътрешните работи.
Следователно схемата изникна от само себе си. Трябваше само да се избере по-забележима жертва и да се хвърлят доказателства с пръстовите отпечатъци на Панфилов на мястото на убийството. И това е. Интересът към него от ФСБ е гарантиран. Много специфичен интерес с много ясни последствия.
Тази мисъл мина през главата на Тузов, гъсто натъпкана с инструкции, получени от Чернишевски. Първият кандидат за ролята на жертвата беше Лилия Николаевна Воловик, но тя никога не беше предопределена да разбере каква опасност е избегнала, спомняйки си контактите на Панфилов сБелоцерковски. Глеб Абрамович като жертва беше много по-предпочитана фигура. Това убийство ще гръмне в цялата страна и ФСБ просто ще трябва да открие убиеца. Не всеки ден се убиват олигарси.
Тузов най-накрая намери в джоба си щипка, опакована в найлонов плик, внимателно, за да не размаже отпечатъците през целофана, извади го и като се наведе, сякаш оправяше връзка за обувки, го постави под краката си, като го изтръска от чантата.
Никой не обърна внимание на суетенето му, всички бяха заети с речта на Глеб Абрамович, талантлив оратор, който знае как да държи публиката в напрежение.
Тузов изсумтя доволно и започна да търси рубеж. Това трябваше да стане бързо, преди някой да открие клипа, който той беше поставил преди време. Тогава цялата операция, която разработи със стойката на Панфилов, ще отиде на вятъра.
Тузов реши да не философства лукаво. Той се придвижи зад последните зяпачи от тълпата и прецени разстоянието. Само шестдесет метра, не толкова. Дори и с не много високата му способност за стрелба, можете да уцелите. Ако успеете да се прицелите добре.
Вдигна ръка към очите си, Тузов я погледна внимателно. Пръстите леко трепереха.