Прочетете книгата Животът и приключенията на Трифон Афанасиев, автор Степан Славутински онлайн страница 9 на

СЪДЪРЖАНИЕ.

СЪДЪРЖАНИЕ

горчива завист в душата му и веднага след това се натъжи.

— Господ да ти е на помощ, Михей Савостянич — каза той, като се приближи до стареца.

„Заповядай, скъпа“, сърдечно отговори Мика.

- И аз дойдох при вас ... дойдох за бизнес ...

- Е, тогава ми кажи.

Но Трифон не започна веднага да говори. Той се огледа намръщено, сякаш се страхуваше някой да не дочуе разговора им, сведе намусено глава и сякаш се замисли.

- Какво си, съседе? кажи ми - повтори Михей, гледайки със състрадание скръбния Трифон.

„Само да можех да се уморя – тъжно започна Трифон, – щях ли да трябва пак да се захващам с някаква работа ... Аз вече изостанах от другата страна; защо да ходя там сега. Какво, Михей Савостянич! твърде късно е да започна отново стария бизнес ... У дома бих искал да работя върху бизнеса ... Но все още няма късмет.

- Бог трябва да се моли...

- Така е, знаете ли ... Да, аз, изглежда, това ... И това е всичко, виждате ли, работата ми няма да бъде от полза ...

- Какво да правя, Трифон Афанасич ... Божията воля. А ти продължавай да се молиш... Да се ​​молиш на Бога ще ти дойде добре предварително.

- Ето ме, Михей Савостянич, дойдох при теб ... Как ще ми кажеш: не мога ли да взема пчели?

- И с Божията помощ! Това е хубаво нещо; за какво е по-добре?

- Ако съветвате, тогава помогнете в бизнеса на съседа. Точната дума, ето ги Христовите! Няма да забравя, когато умра.

Защо не помогнете. Бог да даде, да вървят нещата ръка за ръка. Вземете три кошера, но какво има! може би вземете пета за прехраната си и ако получите прехраната, ще я върнете.

— Благодаря ви, Михей Савостянич. Бог да ти даде късмет във всичко - каза възхитеният Трифон: - Да, ти показваш как да стане.

- И може би ще те науча ... Само Боже, нека влезе в ръката ти.

Оттогава МикаСавостьянов започна да помага на Трифон с цялото си сърце. Посочи му добро място за създаване на пчеларник - далече от неговия пчеларник, близо до самата липова горичка; помогна му през същата пролет да засади върби около избраното място и да го огради; посочи кои храсти да засадят и кои билки да засеят; даде от градината си дузина млади ябълкови дървета и даде пет блока пчели за препитание. Новата "сделка" на Трифон скоро започна да се развива.

И със сигурност: с леката ръка на Михеева се получи добре. На третата пролет Трифон вече имал около тридесет кошера. Този успех обаче не го задоволи. Бързият успех на новото начинание, разпалвайки в него желанието да укрепи колкото е възможно повече работата, с която се занимаваше, събуди в душата му старите му надежди. Той започна страстно да се надява, че след пет години ще може да получи сто и петдесет акции; че тогава ще продаде много мед; че най-накрая ще бъде възможно да се продадат повече от сто акции - и по този начин ще бъдат спечелени толкова много пари, че той може да се разплати с цялото си семейство - и освен това все още ще има достатъчно пчели, за да продължат да живеят. И той искаше да се отплати повече от преди: той не обичаше истински съселяните си; струваше му се необходимо да се раздели с тях завинаги.

До есента той продаде осем фунта мед. С каква радост получи пари за този мед! По това време дори синът му доставяше повече от обикновено в дома му. Делата на Трифон вървяха добре. До зимата той вече беше замислил такъв бизнес, който според неговите изчисления трябваше да му бъде особено полезен. Още през есента той отиде при господаря и го измоли друго място за пчелар, много по-просторно, точно до брезовата горичка и точно зад пчеларя на Михей Савостьянов. Тогава той започна да подготвя това място за пролетта: засади всякакви дървета, храсти и растения. Несправедливостчовешкото, от което Трифон страдаше толкова много, се отрази пагубно на неговата морална страна; той беше загубил повечето от добросъвестността, която бе отличавала действията му преди. Така че сега една хитра мисъл дойде в главата му: когато Михей видя работата на Трифон, той му каза:

- Как е, скъпи, - искаш ли да преместиш пчеларника си тук?

- Точно така, Михей Савостянич, - отговори Трифон: - Господарят позволи ...

- Еко бизнес! - продължи Мика, - може би няма да е наред ...

— Да, как. Или моята пчела ще започне да наранява твоята, или твоята моята... Все пак около Петровден всички ще отлетят в липовата горичка...

"Хей, чичо Мика, всичко е наред - добре, ще го разберем някак."

„Не, Трифон Афанасич. Би било по-добре за нас по Божия начин ... По-добре остави този въпрос ...

- Без значение как! – възрази грубо Трифон – позволи ми господарят, – така да бъде. За щастие, разрешено.

Михей Савостьянов не каза нищо повече и се завъртя вкъщи, а Трифон същата есен си построи такава къщичка за пчели, че беше удоволствие да се гледа.

Сега Трифон имаше три-четиристотин безплатни рубли в банкноти, затова реши: да купи от съседните пчелари още запаси за тридесет и да създаде пчелар почти равен на Михеев до пролетта. Така и направи. През пролетта дърветата в новия му пчеларник така прижили, че нито едно не умряло и всички били облечени в богата зеленина.Трифон заложил запаси на шестдесет.

Междувременно нещата не вървяха добре за Михей Савостьянов. Почти цяла зима боледуваше. Той нямаше толкова знаещи и разумни хора, които чрез постоянна грижа за пчелите в омшаника да ги поддържат в добро положение и да им подготвят безопасно излизане на бял свят през пролетта. Мика загуби много поради болестта си. През пролетта можеше да постави кошерисамо около четиридесет. Това обстоятелство зарадва Трифон; Немила радост го обзе особено, когато забеляза, че неговата пчела е много по-силна от пчелата на Михеева. В неговия пчелин шумът на пчелите беше плътен, равен и силен; ехтеше той с такъв здрав, силен живот, а в Михеевия пчеларник пчелата жужеше с тънък глас, на пресекулки, някак произволно.

По няколко пъти на ден пчеларят Трифон посещавал съседа си, който го посрещал с явно нежелание, но самият той не отивал при него за нищо; и винаги по време на тези посещения сърцето на Трифон преливаше от горд триумф.

„Нашите взеха! - разсъждаваше той на себе си, - измислих веднага, - но материята изгоря. Точната дума, ще бъде възможно да се изплати. Но пчеларят на Михеев се топи и се топи - и те се роят зле, и вземат - не вземат ... Може би той бързо ще изгори. Би било жалко - но беше негов ред, беше и отплува ... Е, той е лош пчелар ... "

Веднъж по някакъв начин Мика също дойде в пчеларника на Трифонов.

- Чудесно, чичо Михей - каза му Трифон весело, - добре, и ти дойде при мен ... Всичко добре ли е и здравей?

- Слава на Господа! Господ търпи греховете - отговори Михей, - и аз съм тук за теб, Трифон Афанасич... По съседски...

- И вие сте добре дошли ... Точната дума, радвам се да ви видя. Само виж моята пчеличка... Е. живее.

- Пчеларът ви е много добър ... Само че е прекалено ... Пчелата ви е болезнено палава ...

- Ще видиш. И защо?

- Затова дойдох при вас, Трифон Афанасич ... Трябва да се страхувате от Бога. Трябва да живеем като съседи, като Бог ...

- А как щеше да е по съседски и по божествено? – възрази вече доста ядосано Трифон: – Живея някак. Знам, че не обиждам никого - и вас също; Е, какво толкова те нарани?

„Не, скъпи“, отговори Михей, „ти ме нарани болезнено ... Спомни си, аз ти помогнах да започнеш бизнес, - налидума, помогна на сърцето ми ... И сега какво ми направи ... Убиваш пчелата ми с палава пчела. Е, Трифон Афанасич, не е божият път...

- Да, имам нещо общо с това. Няма какво да крия: пчела, виждаш ли, ти си болезнено слаб ...

- Иначе преценете: все пак моята пчела е слаба, а през лятото може би и вашата ще отслабне ... Все пак е грозна ... Е, какво е хубавото, как ще се ядем. Ти, скъпа, оправи нещата ...

- Как да го оправя.

- Нищо чудно... Просто искаш... Ама вземи и си пренеси пчелата на старото място.