Девизи и обменен курс - Studiopedia
Съдържание
Валутни операции. 2
1 Девизи и обменен курс. 2
2 кръстосани курса.. 5
3 Видове валутни сделки. 8
4 Изчисляване на форуърд курса - окончателен. 13
5 Форуърдни кръстосани курсове.. 15
6 Вторични сделки на валутния пазар. Фючърсни сделки. 25
Валутни транзакции
Слогани и валутен курс
Чуждестранна валута или мото са банкноти на чужди държави, които са в обращение извън собствената им страна, независимо дали са ценни книжа в парично изражение на страната или сметки и чекове, платени в чужбина.
Девизите се купуват и продават като всяка друга стока, въз основа на търсенето и предлагането. Крайната цена на чуждестранната валута, получена в резултат на търговия, се изразява в обменния курс. Обменният курс е цената на валутната единица на националната валута, изразена във валутата на друга държава. Установяването на валутен курс в резултат на търговия или държавни агенции се нарича котировка.
Всички валути се делят на конвертируеми (конвертируеми), частично конвертируеми и неконвертируеми (затворени).
- Конвертируеми валути са валутите на държави, които са премахнали напълно валутните ограничения както за нерезиденти (чуждестранни физически и юридически лица), така и за резиденти (физически и юридически лица на дадена държава). Тези валути могат да се обменят за всяка чужда валута.
- Частично конвертируеми - това са валутите на държави, които са премахнали валутните ограничения не за всички валутни транзакции или само за нерезиденти.
- Неконвертируемите валути включват валутите на държави, които изцяло поддържат валутни ограничения за всички валутни транзакции, както зарезиденти и нерезиденти, както и използване на различни мерки за валутно регулиране с цел ограничаване на сетълментите в чуждестранна валута.
Разграничете пряко и косвено котиране на валута. При директна котировка обменният курс показва колко единици национална валута трябва да се платят за една или 100 единици чуждестранна валута. С непрякото установяване на валутния курс това означава колко единици чуждестранна валута могат да бъдат получени за една или 100 единици национална валута.
Най-лесният начин да разберете котировките на обменния курс е да определите „основата“ на квотата и „валутата“ на квотата. Основата на квотата е валутата, по отношение на която се правят валутните изчисления. Основата на квотата обикновено е щатският долар.
Ако има обозначение - щатски долар / йена - 102,68, това означава, че 102,68 йени могат да бъдат обменени за един щатски долар (директна настройка на обменния курс).
Има обаче изключения от този стандартен метод на котиране. Основният е английският паунд. Стандартният метод за котиране на паунда спрямо щатския долар, например паунд/щатски долар е 1,5477.
Тъй като в този случай паундът е основата на квотата, щатският долар действа като валута на квотата, т.е. един паунд може да купи 1,5477 щатски долара (непряко фиксиране на обменния курс). На езика на банкерите такава котировка (паунд / щатски долар) се нарича "телеграф". Тази традиция датира от дните, когато телеграфът е бил най-бързият метод за комуникация, а британската лира е била водещата валута в света.
Освен британската лира, по "телеграфния" метод се котират австралийски и новозеландски долари. Например австралийски долар/щатски долар е 0,7609. Австралийският долар е в основата на квотата, следователно 0,7609 щатски долара можесе обменят за един австралийски долар. Ако искате да купите 1 милион австралийски долара, тогава това ще струва 760 090 щатски долара.
Пример 1 Търговска компания има 20 000 щатски долара, с които иска да закупи стоки във Франция. В деня на сключването на договора валутната котировка беше следната: щатски долар / френски франк - 5.1330.
Продавайки $20 000, фирмата получава 102 660 франка (20 000 x 5.1330).
Пример 2. а) Български турист обменя 200 щатски долара (AD) за френски франкове (Fr.F) по обменния курс AD/Fr. F - 5.1330.
1 F.Fr. \u003d 1 \\ 5.1330 \u003d 0.1948 г. сл. Хр.
200 г. сл. Хр.\0,1948=1026,6 F.Fr. или 5,1330 x 200 = 1026,6 F.Fr.
Пример 2 b) Променете 200 AD в британски лири стерлинги (FS) d., при курс FS / AD-0,6461.
200 AD \ 1.5477 \u003d 129.22 FS или 200 • 0.6461 - 129.22 FS.
Пример 3. Българска фирма, след като е продала продукт в Италия и е получила за него 30 милиона лири, иска да го конвертира в щатски долари. Валутна котировка в деня на обмена - щатски долар / италианска лира - 1615.3.
В резултат на обмена компанията ще получи:
30000000 \ 1615,3 \u003d 18 572,4 щатски долара.
Цената на продажба и покупка на валута не е едно и също нещо. В различни медии, които публикуват валутни котировки, можете да намерите стойността на паричните курсове, т.е. нива на търсене и предлагане.
Търсенето е процентът, при който банката купува квотата. Например щатският долар / германската марка е 1,4878 - 1,4888, т.е. Банката купува щатски долари за дойче марки по курс 1,4878 и ги продава по курс 1,4888.
Офертата е процентът, по който банката продава базата на квотата. Например AD / йени - 102,68 - 102,78, т.е. Банката продава американски долари за йени по курс 102,78. Или FS / AD - 1.5477 - 1.5487, т.е. банката продава "телеграфа" при курс 1,5487.
Общото правило за квота се изразява като съотношение база/валута.
а) банката купува основата на квотата - вляво - процентът на търсене (AD / DM -
Банката купува долари и изплаща германски марки.
б) банката продава на базата на квотата - вдясно - процентът на предлагане (AD /
DM - дава долари, купува марки).
Пример 4. Българска фирма, получила DM 150 000 като плащане за стоки, ги конвертира в щатски долари. Банкова цена AD/NM-1.5750/1.5760.
В резултат на сделката компанията ще получи:
150000 \ 1,5760 \u003d 95177,66 сл. Хр.
Пример 5. Управителният съвет на руско-британско съвместно предприятие издаде нареждане на банката си в Лондон да заплати от нейната сметка цената на закупеното в САЩ оборудване в размер на 350 000 долара. На датата на плащане цената на банката FS/AD е 1.5477/1.5487.
Банката ще обмени лири за долари по курс на продажба от 1,5487 и ще приспадне от сметката на компанията
1\1,5487*350 000 = 225 996,0 fs.
Банковата квота се нарича двойна ставка. Разликата между курса на търсене и курса на предлагане се нарича спред. Размерът на спреда варира в зависимост от пазарните условия, валутните котировки и размера на транзакциите. Банковата разлика може да се счита за такса за обслужване. Поради разликата в нивата на търсене и предлагане, банката е в състояние да покрие разходите по транзакциите, да вземе предвид възможния риск, свързан с валутните транзакции, и да получи своя дял от печалбата. Обикновено най-малката разлика от пет десетхилядни (например 1,4225 - 1,4230) осигурява най-малък кредитен риск за транзакции до 10 милиона при закупуване на щатски долари за йени, германски марки и британски лири („телеграф“).
Транзакциите за много голяма или, обратно, малка сума ще повлияят на увеличаването на спреда. Това се дължи на факта, че транзакциитеголяма сума включва банката в по-голям риск, в същото време ще бъде по-трудно за банката да покрие разходите за транзакции, включващи малки суми. За валути, които не се използват широко, спредът винаги е увеличен.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката:
Деактивирайте adBlock! и обновете страницата (F5)наистина е необходимо