Прочетете Красивия кон онлайн от Юрий Маркович Нагибин - RuLit - Страница 3
Може би я търсят.
- Ами ако е болна?
- . Шап, сап, бяс.
Тя има лошо око.
- . Белмо? Ами ако е трахома?
- Ако всяка стара кобила.
- . Тревата не е достатъчна.
И тогава забелязах, че котешките изпражнения са изчезнали от горната, необитаема огромна зала, която пресякох по пътя към трапезарията, и разбрах, че котките са елиминирани. И скоро тишината и празнотата пред входните врати оповестиха още една загуба: нямаше повече сладки, винаги гладни бездомни кучета, които тичаха тук на обяд с надеждата за подаяние. Хванаха ги умело, хитро. Хрумна ми, че някой не съвсем зъл купува живота на бездомен кон с тези подаяния. Същата мисъл, както се оказа по-късно, мина през много глави. И когато конят изведнъж изчезна, всички веднага започнаха да говорят, че е застреляна по подбуда на някакъв вездесъщ негодник.
Но тя се върна - и не сама. С нея дойде един лесничей, много възрастен, силен, слаб мъж в зелена горска униформа, каскет със значка и ботуши, натъпкани под коленете. Беше рижав, луничав, със сиви мустаци с жълтеникав цвят. Прозрачните му зелени очи, свили се от гъстите мигли, се усмихваха любезно от дълбоки орбити. Издръжлив, надежден във всяка жилка, бръчка, движение, дума, работещ човек, превърнал дългогодишния опит в доброта, в уверено приемане на живота, който той, видите ли, знае как да принуди към справедливостта.
- . Какво си ти, за Бога! - каза той подигравателно (трябва да продължа разговора му с летовниците). - Кой ще я остави да стреля? А Марушка на кого пречи?
Протегна ръка назад и погали твърдата, твърда скула на коня. Тя стоеше зад него, отпуснала глава на гърба му и вдишвайки родната си миризма.
- Почти двадесет години работихме усилено с нея. И сеганека си ходи, заслужава си ваканция за неопределено време.
- И нищо, че тя., Така че. ходи? попита някой.
Горският не отговори веднага, усмивката му стана малко напрегната, той искаше да разбере какъв е смисълът на въпроса: в страх за коня или в неодобрение на волностите на Марушка? Вярата в добрите намерения на хората взе връх. Той каза през смях:
- Кой ще я нарани? Кой ще вдигне ръка на стария заслужил кон. Марушка е умна и възпитана, няма да се катери там, където не е необходимо, няма да се изцапа, няма да навреди.
- Спасете я! - попита кръглолика старица с гвардейска значка на вълнено яке.
- Но как! Ние нямаме друг освен един друг. Е това лосове и диви свине! - лесничеят съвсем се развесели. - Да вървим - каза той на Марушка. - Хората трябва да си починат.
- Все пак я пуснахте да отиде при нас - попита старата жена от пазачите
- Трябва да го пусна! - засмя се лесничеят, докосна с пръсти лентата на шапката си и отиде в гората си, а Марушка се затътри отзад.
Разговорът с лесничея зарадва всички, никой не обърна внимание, че старата Марушка беше покрита от съдбата само с тънка пелерина на горската доброта, а не от Закона. Няма закон, който да защитава старите красиви коне, а никой не обърна внимание на камиона, който мина покрай централната сграда в гората два дни след трогателното интервю. В кабината до шофьора имаше полицай, а отзад двама момчета с широки, скучни лица. Никой не придаде значение на слабия изстрел, който изщрака памучно във влажната шир. Но когато камионът се върна назад, мнозина забелязаха, че четирите дебели кафяви пръчки, стърчащи от каросерията, не бяха пръчки - крака на мъртъв кон
И тогава зазвучаха отдавна свалените камбани на Църквата на всички скърбящи. С чугунени езици те информираха света за съвършеното зло.И никой не повярва на Всезнайко, който твърди, че това е резонансното жужене на набралата сила електричка. Зад дънера и вдясно имаше мандра, но защо не се чуваше в други дни.
Колко безсилно е доброто и колко ефективно е злото! Добрият стар лесничей не можа да опази хубавия си кон. Добрите, трогнати хора от почивния дом се поддадоха на отровното нищожество, „запетая” – така Лесков наричаше невидими и пагубни, като бацили на заразни болести, носители на злото.
Струва ли си да се вдига шум около стар, полусляп, безполезен кон? всеки нормален човек би казал. Но беше хубав кон. И тогава се тревожа за бъдещето. Помните ли в Рей Бредбъри какво се оказа в разцвета на цивилизацията, крило на пеперуда, повредено в праисторически времена? И тук не е крило на молец, а Кон, Красив Кон, съсипан не случайно, а умишлено. Какво ще стане, ако след милион години земното кълбо се разцепи заради това? Глобус, населен с по-добри хора от нас?